Как кризата влияе на образованието?

Икономическата криза влияе на всички сфери от обществения живот, включително на образованието. Гърция е категорично доказателство за това.

Кризата в южната ни съседка е една от най-тежките за развития свят от 1929 насам. Ефектът й върху образованието е стряскащ. Държавната субсидия е орязана с 40 %, а от 2009 година до сега над 100 училища са затворени. А през май 2015  51.8 % от младежите между 15 и 24 години са безработни.

Несигурното бъдеще на страната подтиква младите гърци да променят избора си на специалност в университета и съответно на професия. Популярни стават тези, които гарантират по-висок шанс за реализация – медицина, право, както и носещите бързи пари – армията и полицията. Кандидати за по-сложните специалности – компютърни науки и инженерство почти няма.

В Гърция по Конституция всеки има право на безплатно образование. Студентите не трябва да плащат такси или да теглят заеми, за да учат в държавен университет. Единственият критерий за прием са резултатите от приемните изпити.

Изследване на университета “Уоруик” в Англия използва данни от формулярите, в които студентите са подредили желаните специалности. Между 2003 и 2011 година нагласите и търсенето се променят. Младите гърци се насочват към професии с по-лесна реализация – между 2009 и 2011 година популярни са медицина, психология, фармация, математика, статистика, хуманитарни науки, право и армията. Периодът между 2003-2008 година отчита 21 % ръст на студентите в хуманитарните специалности и 45 % на тези в специалност психология. Преди кризата психолози е имало малко, защото не е имало търсене. Сериозните финансови проблеми на обществото довеждат до психологични проблеми, така се увеличава търсенето на специалисти в областта.

С 35 % се увеличават и студентите в полицейските и военни академии. Тези, които се запишат към въоръжените сили, подписват договор с гаранция, че ще бъдат наети след като завършат. Освен това моментално започва да им се изплаща държавна стипендия.

Непривлекателни за младите стават специалностите бизнес и мениджмънт, педагогика, филология и история. Единствената причина е, че очакваното заплащане при тези професии пада. След 2009 година консултант и анализатор (независимо на държавна или частна работа) също стават нежелани, заради значителните съкращения и орязването на заплатите в сектора. Единствено изключение правят професиите, свързани с туризъм, където има 10% увеличение между 2009 и 2011 година.

Проблемът се крие в това, че младежите бягат от по-трудните специалности, защото разликата в заплащането между тях и лесните е минимална. За тях стремежът към високо образование не е изгоден. Тази нагласа е резултат от рецесията, в която се намира държавата. Обратно на актуалните тенденции най-добрата стратегия за защита от кризи би била по-високото образование. От решенията на младите какво да учат ще зависи развитието на пазара на труда.

 Източник: theconversation.com
Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!