“Guard”* на красотата

“Единствената ни задача е да променим себе си, защото така се е случило и аз съм толкова благодарен на Бог, че това тяло си е намерило тази душа”.

Реших да Ви разкажа за един българин, който днес е член на Кралското градинарско общество в Лондон. Четвърто поколение градинар. Христо Йорданов – един човек, който успя да ме вдъхнови с позитивизма, който излъчва, любовта към природата и всичко, което е постигнал с труд, талант, вдъхновение и борбеност. И една упоритост, която е присъща на чешитите. Но е доказал, че може. Че няма значение къде по света си, имаш ли желание и любов, всичко и навсякъде можеш да постигнеш. Че да си българин не е тегоба, а напротив – повод за гордост. Че можеш да успяваш и в България, можеш да успяваш и извън нея, стига да знаеш какво търсиш, какво искаш и как да го постигнеш. Въпрос на вътрешно разбиране и мироглед, а не на национална принадлежност. За пътя си до Лондон Христо разказва с усмивка и благодарност за помощта, която е получил от българите там. Мадлен, която с трите си деца го посреща на летището и му дава 795 паунда, събрани чрез инициатива BG HELP. Ники и Милена Везенкови, които му помагат да осъществи инициативата си и да занесе по една саксия във всяко министерство, та дори и на кмета на Лондон Борис Джонсън.

Градините на Христо от години впечатляват хора от цял свят. 2011 година той показва свой проект „+359 Българска градина“ на едно от най-популярните цветни изложения в света Hampton Court Palace Flower Show. Днес той е член на Кралското градинарско общество. За всички свои успехи говори със скромност, но и с много любов.

В един хубав петъчен ден, в Лондон, някъде около средата на януари, се срещнах с Христо. Още докато чрез мейли се договаряхме за място и време на срещата, усетих позитивизма и вълнението, които струяха от иначе монотонния екран на лаптопа ми. Видяхме се на една от спирките на английското метро. Христо пристига с усмивка на лице и сламена шапка на главата. Образът на един учтив и духовит човек, който бях добил, се затвърди при срещата ни. Това бяха най-първите ми впечатления от него, преди да имам възможността да го опозная повече като човек и да разбера повече за отношението му към света, родната България и живота в Англия. Имах привилегията да прекарам няколко часа в приятната му компания. Няколко часа, изпълнени с шеги, цитати от книги, песни и спомени за родственици от няколко поколения назад.

С напредъка на нашия разговор впечатленията ми се затвърдиха. В същото време се стараех да вникна по-дълбоко в същността му, за да открия нови и нови черти. Един много позитивен човек, който изглежда, че цял живот е правил това, което прави и сега и сякаш нито за миг не се е съмнявал в себе си. После разбрах, че не е точно така. Както много хора стоят и си блъскат главата, задавайки си въпроси като „Защо съм тук?“, „Струва ли си да го правя това?“, „Мога ли да се боря срещу вятъра?“, така и Христо не се е родил, знаейки с какво ще се занимава. Макар да е четвърто поколение градинар. Сигурен обаче и с широка усмивка казва, че най-хубавата градина е направил с жена си, а именно тяхната дъщеря Самуила.

Виж сега, когато си чул една песен “All you need is love” и тя е звучала от устата на John Lennon, няма да отидеш в Зимбабве.”

Не говори за градинарството като за сбъдната мечта: “Когато си четвърто поколение градинар и започнеш още на 4-5 години да се въргаляш в пръстта и в градината… то е много хубаво, толкова е красиво. Обаче в един момент ставаш на 7, на 8 години и започваш да изглеждаш идиотски в очите на твоите приятели. Знаеш вечерта ще играят на улицата, а ти ще се грижиш за градината.” Признава за детските хитрини, които се е опитвал да прилага, смее се и разказва как набързо поливал градината отгоре-отгоре… “Ела, да видиш на другия ден. Баба ми казва: “Ице, що ме лъжеш?”, викам: “Полях ги, бе, бабо!”… С нищо не съм ги поливал, лъжех, защото гледах да изляза. А и това беше едно от нещата, с които не исках да се занимавам. Мързеше ме. Разправях, че ме боли кръста от мотиката… ей такива работи“.

След години Христо отново се връща към градинарството: „Седях и гледах един бурен пред къщата, в която живеех. Взех една лопата, отидох и го обърнах. Прибрах се и спах щастлив!“ После като че ли се преобръща целият му живот. Става главен градинар в резиденция Бояна. След това идва ред и на Англия. На въпроса защо точно Англия, Христо отвръща с усмивка: “Виж сега, когато си чул една песен “All you need is love” и тя е звучала от устата на John Lennon, няма да отидеш в Зимбабве.”

А, може би всичко се корени някъде в далечното минало, когато за пръв път чува за „ингилизина“ /англичанин – б.а./ от своя пра-дядо Димитър, участник в сражението при Дойран, Първата Световна война: „Дядо ми ми разказва, докато стоели в лагера с пленниците, имало гърци, италианци, които ги наричаше жабари, които по цял ден знаеш ли какво правили? Имали по 150 г. хляб на ден. Това било и за войниците, и за военнопленниците. Съдба – едните пленници, другите са уж победители, ама седят в една и съща мизерия. Понеже едно парче хляб колко да стига за тия млади хора, италианците ходили по чукарите и по камънаците, хващали змии, и ги готвили. Дядо ми това нещо не можеше да го понася. Аз като него, като видя змия и настръхвам. Там имало един англичанин, офицер, който около затворническите палатки, гледаш, единият с автомат, другият без, единият с пушка, другият без пушка, единият затворник, другият пазач, а тоя човек събирал по цял ден тревички и растения и там си копал в камънаците и ги гледал. Дядо ми така разказваше за ингилизина: „Гледай го тоя тц,тц’ така цъкаше с език. Тогава чух за  “ингилизина”.”

За първи път стъпва в Лондон, за да празнува Нова година. Признава, че още тогава остава поразен от заобикалящата го красота. Вече е започнал да се занимава с градини и решава, че трябва да се върне и да опита. Българското общество в Лондон му оказва подкрепа и Христо се установява за постоянно. После идва ред и на Кралското градинарско общество. „Започнах да чета много и попаднах на сайта на Кралското градинарско общество“. Видях, че е създадено преди 200 години. Почнах да гледам и си казах… абе, те тия хора няма ли да се заинтересуват от някой такъв като мен, четвърто поколение градинар? Седнах и написах писмо: Здравейте, аз се казвам Христо Йорданов и съм градинар четвърто поколение в България. Мисля, че ми е време вече да направя една градина в Chelsea Flower Show /Шоуто на цветята в Челси – най-престижното изложение за градинарство в света – б.а./. Получава отговор след три месеца. Предлагат му всичките си изложения, без Челси. “Аз си викам, що без Челси?! Аз искам Челси! Нищо повече. Или отивам на Оскарите и го взимам или…”.

2011 година представя своя проект “+359 Българска градина” на едно от най-престижните изложения Hampton Court Palace Flower Show. Негов близък приятел вече е най-добрият градинар в Англия /сър Джон/, който също изиграва важна роля в живота му. За втората градина, която заедно правят, Христо си спомня как му дават бронзов медал и той го връща. Първото нещо, което Джон го пита, е “Ти сериозно ли?”. Тогава той му казва, че не е отишъл за медал. “Джон, ако те ми кажат, че аз не разбирам от цветя, аз ей тука ще си изям шапката. Тук пише, че аз се намирам на Hampton Court Palace Flower Show, а не Hampton Court builder show. Нашата градина беше само с цветя и много идея. Всички я харесаха!“ После връща медала. Неговата дълбока убеденост, че тези изложения нямат за цел да го сближават с корпорациите, които ще го потърсят с определен бюджет, за да направи нещо презентативно. А той няма желание. Защото вярва, че “дълбоко във философията на това изложение са хората”. И го прави за тях. След изложението в Hampton Court Palace, Джон казва: “Радвам се, че Христо е с нас”.

Христо е щастлив от това, което прави и успешно проектира оптимизма си и върху мен. Но едновременно е скромен и не вярва, че по някакъв начин променя света. “Нищо не променям. Светът е толкова зелен и красив, че единственото, което можем да направим е да се държим малко по-отговорно към него.”

Питам го какво отговаря на хората, които се интересуват от това какво прави, с какво се занимава? “Е, те въпросите ги задават собствениците, защото са любопитни и трябва да обясниш. Много пъти се случва така, че растенията не изглеждат в най-добро състояние. Трябва да обясниш защо се случва така. Ако му обясняваш на човека, на който поддържаш градината, влизаш в едни много добри взаимоотношения. Много е важно доверието. Ако знаеш какво правиш, защото тя градината е мълчалива. Тя е мълчаливо състояние на духа. Тя не говори с този език, с който ние сме свикнали. Тя няма телефон, няма интернет, тя има един свой си ред, който ти трябва да имаш очи да видиш и е хубаво ако можеш да разпознаеш проблема“. Питам го ако имаше възможност да спаси само един вид цвете, кое би било то? И, да… не очаквах такъв отговор: “Една жена… и ще си направим цветя. Виж колко е просто”. Смеем се и двамата.

Мислено се връщаме в България. Христо е свирил на тромбон в училището в Исперих, после и в градския оркестър. Фен на винила. Смее се, че затова и книгите и винилите са му тежали най-много, когато е сменял квартири. „Те са част от мен… Обикновено плочите са с нежни имена, няма значение музиката каква е, но тя все е свързана с една жена. Някак си все нещо се е случило. Не че са толкова жените, колкото са и хилядата плочи, но има надрасквания доста.“.

Казва, че когато започнеш да остаряваш, разбираш, че ако си камък имаш две възможности – да станеш основа на нещо или да развиеш тази основа. Вярва, че в България са неговите основи и ако не е била България никога нямало да пробие в Кралското градинарско общество. Защото „ние сме от някаква екзотична страна, която има страхотно разнообразие и запазена природа“. Малко по-късно в разговора ни с гордост ми споделя: „трябва да казваш благодаря, най-вече на съдбата, че сме се родили в България, независимо от всичко, което е там, това че съм българин мен ме прави… абе, ей така ходя“ и вирва глава нагоре.

Само с едно нещо няма да се съглася с Христо – че отрича, че променя света. Защото той променя света! Ще изтъкна три начина, по които той по някакъв, дори минимален начин, го прави. Може би той няма да се съгласи с това, което ще напиша, но това са неща, върху които съм размишлявал и според мен си струва всеки да помисли върху тях, дори и след това да не е съгласен. 1. Той буквално променя всичко около себе си като прави градини, като озеленява циментени площи, като от едно диво, необитавано място прави една подредена и приятна градина. 2. Прави света по-цветен, което до някаква степен се отразява на това как хората се чувстват. Както сам той казва “ако виждаш хубаво със сигурност има момент, в който ти няма да направиш зло”. 3. Вдъхновява други хора като мен и надявам се някои от Вас, да преследват мечтите си, целите си, да са щастливи и удовлетворени, от това, което правят, а те на свой ред също да променят света. Това са мои мисли, върху всичко, което Христо каза и впечатленията ми от него. Не е нужно да се съгласявате, дори е препоръчително да не. Това е един интересен и разнообразен човек, в който всеки може да намери малка частица от себе си и именно за това избрахме да Ви разкажем за него. Един прекрасен човек на първо място, а и българин, който може да служи за пример на много от нас, хора и българи… “Слагаш шапката и вървиш напред.”
Казва, че трябва да ходиш изправен. И знае, че “дъщеря му го гледа и тя няма друг учител, няма друг пример, освен него. Иначе много приказки, но нищо повече.”.

Може. Светът може да се променя и да бъде по-цветен.

 *Guard /Б.а. – от англ.ез. – пазач, страж, пазител/

*Заглавна снимка: БГНЕС

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

2 Коментари

  1. Позитивизма му ме зарежда да продължавам напред. Позитивизма му е и това, което ме кара дори да не се виждаме години да знам, че е истински приятел.

  2. Първо – поздравления за страхотно написания текст. Но като познавам главния герой, то няма и как да е иначе. Ицо заслужава всичката тази красота и любов, може би защото я има и у него самия. Никога няма да забравя как направи пресконференция навръх нова година и отидох само аз. Или пък как не се обезвери въпреки невероятните трудности по създаването на + 359 Българската градина. Но той е такъв – мечтател, а на Специалните хора помага цялата вселена! Ице, бъди творец и занапред. А ние обещаваме да не напускаш сърцата ни.

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!