Бъдете тъжни

“Кажете зеле” и море от усмивки се появява върху екранчето на телефона. А след като снимката е взета, с механичното връщане на лицевото ни изражение в предснимково положение се връщаме и към реалността на грижите, битовите проблеми и любовните мъки… Поставен пред въпроса “какво искам от живота?”, винаги отговарях категорично, че независимо от всичко, просто искам да бъда щастлив. Редуцирах съществуването си до простичката математика щастие>нещастие, а в щастие събирах всичките си мечти и желания. Затова бях превърнал преследването му в главния идеал, двишещ живота ми, без обаче да имам ясна представа в какво се състои да си щастлив и какъв е пътят към щастието. Но това не е учудващо, нали? Живеем в общество, обсебено от щастието. От онова ненатурално щастие, характеризиращо днешното време, в което социалните мрежи са се превърнали в арена на олмпийските игри в дисциплината “Кой е по-по-най-щастлив”. Уж…

happiness2

В същото време на всяка цена избягваме нещастието и тъгата, скрутинизирайки хора, които не се  притесняват да изразят тези чувства. И не осъзнаваме, че известна доза тъга е също толкова, ако  не дори и по-важна, за нашето благосъстояние от регулярната доза щастие.

А регулярната доза щастие е търсенето, очакването и улавянето на тези моменти, които ни карат да си кажем “ех, животът е хубав” или пък “колко щастлив се чувствам сега”. И се превръща в зависимост. Започваме да преследваме щастието на всяка цена, ставаме абстинентни. Това може да се изрази в закупуването на най-новия “smart” телевизор, във вечеря в хубав ресторант или пък  в гледането на морския залез в прегръдките на любимия човек. Ах, колко банално! 😀 Няма значение в какво намираме щастие, симптомът е един – взимай редовната доза малки щастия и събирайки ги, получаваш онова голямото щастие, изразяващо се в благосъстоятелен живот. Отдавна обаче щастието вече не е състояние на ума и душата, а се превърна в стока, която се намира, набавя, купува и консумира. А след като свърши, също като стека за 60 лв., който сме погълнали преди няколко часа, напуска тялото ни, оставяйки ни гладни за още…

Но, разбира се, това не означава да страним от това да бъдем щастливи или да се преструваме, че щастието е маловажно за нас. Та, максимизирането на щастието с цел постигане на благосъстоятелен живот е в човешката натура също толкова, колкото и инстинктът за съхранение. Но тук не мога да не бъда по-съгласен с австрийския психиатър Виктор Франкъл: “Именно преследването на щастие е онова, което пречи на щастието.” И бих допълнил: или имитирането му – ей, така за пред другите. Когато сме нещастни или просто тъжни (защото това е неизбежно), вместо да запушваме “негативните” чувства с фалшива усмивка и щастлива маска, нека се опитаме да приемем тъгата като също толкова органично чувство като щаститето. Притъпявайки тъгата, самотата или каквото и да е било друга форма на нещастие, рано или късно, те ще се стоварят върху нас. С по-голяма тежест! Освен това, както без нощ няма ден, така и без нещастие няма щастие. Знам, звучи парадоксално, но за да постигнем щастие, и не онова временно щастие, а благосъстоятелното състояние на духа, трябва да се научим да ценим и открито да изживяваме моментите на тъга и нещастие. Защото именно тези моменти ни карат да осъзнаем какво е да бъдем истински щастливи и защо това е толкова важно за нас.

Разпознахте ли се? Вие, които преследвате щастието на всяка цена? Вие, които парадирате с “щастливия” си живот, а когато видите някой истински щастлив, Ви обзема чувство на завист и яд? Аз се разпознах и се промених! Бъдете истински, та дори и тъжни, за да бъдете щастливи!

Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

2 коментара to “Бъдете тъжни”

  1. marsisa@abv.bg'

    август 26, 2016

    Мара Отговор

    Скрутинизирайки използването от Вас, г-н Владимиров, на подобни, липсващи в родния ни език думи, и в противовес на значението им, не оставам само наблюдател, а Ви давам оценка “среден 3=”.

    • vassilvladimirov@gmail.com'

      август 26, 2016

      Васил Отговор

      Здравейте, Мара. Приемам оценката. Съжалявам, че неволно побългарих английската дума в значението й “наблюдавам нещо втренчено, критично, търсейки (не непременно) недостатъци”. И благодаря за урока.

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*