Хипократ се обръща в гроба

“Няма лоша реклама!”. “Ако някой от bTV скочи от петия етаж, телевизията ли ще е виновна?” “В невъзможност сме – или работим като правим някакъв компромис със стандартите, или не можем да работим. Ако трябва да се спазват всички изисквания, 90% от болниците трябва да затворят.” (Ами затворете, като сте в невъзможност. Да, трябва да се спазват изискванията.) “Стандартите са много хубаво нещо, но в Европа те се обезпечават с 5000 лева годишно на гражданин, а в България – с 500.” (Да, но в Европа не източват средствата за здраве чрез мними или ненужни манипулации.) “Безпорен факт е, че в конкретния случай акушерката, като живее в Самоков, предпочита да изкара 2 дежурства, а не да ходи до Самоков да спи, да пътува.” (А не е ли задължение на мениджмънта да управлява човешките ресурси, включително графиците за работа и здравословните условия на труд?) “Знаете ли нейната трагедия каква е? Голямото дете е отличничка по фармация с покана да учи в Дания и тая жена е била в изключително остър стрес да работи като ненормална.” (А може би трагедията й е размерът на заплащането, което получава, а то от своя страна е отново функция на мениджмънта на болницата.)

Това не са цитати от бездарен рекламист или начинаещ копирайтър. Това не са откъси от филм за ужасите. Това са думи на един лекар. На представител на ръководството на болница “Софиямед” д-р Иван Колчаков. Ние мълчахме и го слушахме много дълго време. Мълчахме, когато пребиха 4-дневно бебе, защото не искахме да сме част от хора на медиите, които побързаха да пускат видеото с ужасяващите кадри.  Не искахме да съдим, да размахваме пръст и да даваме оценки. Не искахме да засилваме мъката на родителите и близките на малката Никол. Мълчахме и слушахме невярващо, че подобен ужас може да определен от представител на “най-хуманната професия”, че “няма лоша реклама”.

Повече няма да мълчим. Цялостното поведение и говорене на д-р Иван Колчаков е илюстрация на цялата идея на рубриката ни “Дефекация”. Защото това не е нормално поведение. Меко казано. Няма да коментираме липсата на елементарна човечност, която струи от всяка дума, хвърлена от този човек в последните седмици. Но… поне с цел кризисен PR можеше да се държи по диаметрално противоположен начин. Защото да родиш здраво дете и да го пребият в болницата, не е нещастен инцидент. Да, в цял свят може да се случи. Да никой, никъде не е застрахован. Да, нито една болница не може да бъде напълно имунизирана от такива акушерки. Но в целия нормален свят при подобни зверства хората правят пресконференции, извиняват се, разкайват се, молят за прошка, правят фондации в помощ на пострадалия, откриват доживотна банкова сметка за детето. Има наказания, глоби, уволнение. Искрено или с цел PR никой не може да твърди със сигурност. А може би и двете.  Но го правят. Посипват си главата с пепел. Свеждат глава. Смирени са.

Тук  един човек говори без да спре седмици наред. Обикаля всички телевизии. Надвиква водещите. Прекъсва ги. И си прави ЛОША реклама. На себе си, на болницата, в която работи, на колегите си… Защото ЛОША реклама има. Всеки път, когато чуя името на това лечебно заведение, в ушите ми ще кънтят думите на този човек. И ще настръхвам. И нито едно прессъобщение за скъпа, уникална и единствена по рода си техника няма да успее да изтрие ужаса от видяното през последните дни. А от това по-лоша реклама  няма.

Сподели с приятели!Share on Facebook67Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Няма коментари към “Хипократ се обръща в гроба”

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*