Честит рожден ден, Христо Мутафчиев!

Първият ми спомен за него е от сериала “Дунав мост”. Ачо. Запомних го, но не го харесах, признавам си. Много по-късно оцених актьорския му талант. И хъса и енергията, с които играе. Гледах го в “Хъшове”. Толкова много исках да се насладя именно на тази постановка, че избягах от лекции, за да купя билети. Местата бяха почти изчерпани и трябваше да се задоволим с втори балкон, отстрани. Кофти, но ги купих без да се замисля. “Хъшове” е това, ще се гледа, не ми пука, че няма да ни е съвсем удобно. Така и стана. Изгърбихме се, докато изгледаме спектакъла, но толкова емоция ми подариха тези великолепни актьори, че много сълзи излях онази вечер в Народния. Имам няколко незабравими момента и актьори от тази постановка – любимият ми Чочо Пойорданов, светло му небе, в ролята на любимия ми Македонски (и до днес не мога да се реша да гледам “Хъшове” отново, защото мисълта, че Чочо няма да е на сцената, ме разплаква), Бръчков, изигран от Валери Йорданов и той – Христо Мутафчиев. Тогава го заобичах. Толкова е ярък, краен, луд и див, че имаш чувството, че ще изхвърли сърцето си на сцената, че ще се пръсне от емоция. Винаги. В театъра, в киното, в телевизионни интервюта, в Съюза на артистите, навсякъде. Навлича си тежкия гняв на едни и безпрекословната любов на други. Но никого не оставя безразличен. Защото гори. И пали. Можеш да му простиш и изпуснатите нерви, и изтърваните думи. Защото той целият е една емоция. И страст. “Кога свети ярко, човек има живот”, пееше Христо в “Хъшове” и си мисля, че тази песен онагледява целия му живот и творчески път…

Честит рожден ден, Христо Мутафчиев! Бъди здрав и не спирай да “светиш ярко”!

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!