“Нали ги видех – общественици…”

Хич не е лесно да си талантлив човек в България. Поне ако съдим по масовото недоволство, разочарование, грозни обиди, възмущение и огорчение, които заляха социалните мрежи след участие на Ицо Хазарта на предизборен концерт на ГЕРБ. Ма то не беше късани на ризи, “не спах цяла ноЩ” (напълно реален коментар във фейсбук), “имах билет за негов концерт, сега ще го изхвърля”, “сбогувах се с всичките си илюзии”, сълзи, сополи, сочене с пръст, грозно лепене на етикети и размахване на пръст. Толкова злоба се изляза върху един артист, че се чудя с какви точно очаквания сме го заредили този човек и наистина ли смятаме, че той трябва да е недостижим пример за всички, докато ние търкаме билетчета, корумпираме полицаи, когато ни хванат в нарушение, пазаруваме от оная верига будки за цигари, купуваме си имоти на данъчна оценка, за да спестим някой лев и гласуваме за какви ли не кандидати и плюем по онези, които протестират и вместо нас, че са ни блокирали улиците. Ние, простосмъртните, можем да вършим всякакви глупости, да правим компромиси със съвестта си, “защото имам деца, трябва да ги нахраня с нещо, нали. Ицо – не. Той сякаш, пишейки тези текстове, които всички цитираме, е подписал и нотариално заверено пълномощно да постъпва само така, както на нас ни харесва.

И сега, к’во: пак излъган тоя народ, значи. Ние каква я мислехме, пък тя каква стана. Само се чудя ние що го слушаме тоя Хазарт – щото ни харесва музиката, която прави или щото е от наш’те и трябва да пее само за наш’те.

Обидени, жлъчни, язвителни карикатуристи, всякакви интелектуалци и борци за правда, които явно са очаквали от един рапър не да ги забавлява, а да поведе битка за демокрация, правила, законност и свобода, като междувременно “песнички пее”, която всички ние не успяваме вече не-знам-си-колко-години. Като изчете човек цялата драма около участието на Хазарта в Самоков, ще рече, че половината ни интелектуален, културен и всякакъв там wanna be елит се крепи на участията/отказа от участия в предизборни концерти на Хазарта. Не, всъщност, правовият ред, разделението на властите, морала, етиката и истината…и всичко се крепи на решението на един рапър дали да вземе хонорар от ГЕРБ или не. А какво прави този елит през това време? Ми, нищо. Както винаги. Че по-лесно. Чака друг да му свърши всичката работа. И после го играе обиден и разочарован и плюе грозно във фейсбук. Щото те там се водят революции, нали. Там се бори статукво. Там се изразява гражданска позиция. Споделяш “Имам човек” на същия този човек, пишеш едно “ma boy” за тежест и това е достатъчно усилие за бъдещето. Не. Не е.
И Хазарта нито нещо ни е обещавал, нито ни дължи обяснение. (Каквото даде човекът, без да е длъжен, защото винаги се намира морална полиция, която да те вкара в обяснителен режим).

Ако някой го е натоварил с твърде много очаквания, то това си е лично негов проблем. И изобщо – ако всички разчитаме, че един човек не просто ще човърка с текстовете си в раните на обществото ни, но и ще ни реши всички проблеми и ще постъпва високо морално и заради нас, то тогава наистина си “живуркаме в дом за глисти”.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!