Игра за сетивата под земята

Свикнали сме да мислим за метрото като най-удобният и бърз начин за пътуване в градска среда. Транспортната мрежа, считана за символ на урбанистичния напредък, освен да ни придвижва от точка А до точка Б, обаче, крие в себе си и друг потенциал, стига да попадне в ръцете на находчиви (и интелигентни) умове.

Както е случаят със стокхолмското метро – съвременен обществен експеримент, тестващ човешките емоции и сетива по време на пътуването ни под града. Метростанцията в шведската столица е чудо, често определяно като най-дългата художествена галерия в света.

Запознати с принципа, че всяко едно място е скрита възможност за арт убежище, шведите създават уникална транспортна система, която няма да срещнем никъде другаде.

Метрото е с дължина от около 110 км и включва 3 основни линии със 100 станции, като 47 са подземни, а 53 са на земната повърхност. Наред с основната си функция, мрежата подслонява повече от 90 произведения на изкуството – скулптури, мозайки, картини и временни инсталации, създадени от над 150 артиста в периода от 1950 г. насам.

Това превръща величествените тунели в музей с постоянна експозиция, чиито станции са едни от най-оригиналните и красиви в света, наред с тези на Московското метро и това в Лисабон.

Началото на подземния железопътен транспорт в Стокхолм е поставено на 30.09.1933 г. с прокопаване на тунел под остров Сьодермалм, свързващ влакови композиции от обществения градски транспорт. Именно от този тунел идва шведското име за метро „tunnelbanan“ или „тунелен транспорт“. Логото на стокхолмското метро е бял кръг със синя буква Т в средата.

Днес то е една от най-уникалните транзитни системи в света, отличаващо се с неповторими за всяка метростанция декорации, дизайн и авторско изпълнение. Няколко от метростанциите (най-вече в рамките на „Синята линия“) са поставени до основната носеща скала, груби и недовършени, като останалият декор се вписва в рамките на концепцията. Метростанция Risne, например, притежава гигантска фреска с мотиви от историята на световните цивилизации, по протежение на двете страни на платформата.

Обединяването на изкуство и дизайн във функционална метростанция показва как ефективните архитектурни концепции влияят на благосъстоянието на хората в обществените пространства“, споделя Дейвид Алтрат, един от фотографите, запленени от уникалността на столичната метро система.

Гара Rådhuset (Court House) е открита през 1975 г., а нейните художествени декорации са направени от Сигвард Олсон. Тук пътуващите се чувстват като на място за разкопки, имайки предвид факта, че много от пещерите са открити именно при изграждането на станцията. Уникалният пясъчен цвят е подобен на този в Атласките планини.

Гара Rådhuset (Court House), снимка: David Altrath

Частите от гара Kungsträdgården представляват скала, извисяваща се до сводести тавани, които са украсени с цветни мозайки. През последните години станцията става много популярна със своята самодостатъчна и затворена екосистема, в която биоорганизмите обитават благополучно пещерите и гротовете.

Metro Stations Stockholm

Художниците на станция Stadion, Åke Pallarp и Enno Hallek, не само „свалят“ небесния небесвод под земята, но и предават на пътниците приказното усещане за преминаване под дъгата. Към творческото си решение те добавят и значението на стадиона в историята на спорта.

Станция Stadion, снимка: David Altrath

Художникът Richard Nonas поставя 17 седалки, подобни на пейка, върху платформата при Skarpnäck, скулптурите на Gösta Sillé на гара Duvbo изскачат като вкаменелости от стените на тунелите, а „Небесният куб“ на Такаши Нараха донася най-синьото вълшебство в дълбините на метрото.

Станция Duvbo
Станция Solna, снимка: David Altrath

Станция Solna Centrum е открита през 1985 г. Тунелите й ни отвеждат на мистериозно пътешествие, в което сме заобиколени от огнена лава, като същевременно притежават тайственост и магичност като във филм от Стенли Кубрик.

Станция Solna Centrum, снимка: David Altrath

Шведският драматург Август Стриндберг казва, че изкуството не може да продължава да бъде само за отбрани хора, защото така ще се лиши от дълголетие.

Вече повече от шест десетилетия метрото в Стокхолм работи успешно в тази насока като социален експеримент – всеки ден архитектурните решения, каменните резби и мозайки се борят със стреса и тревожността на пътниците с помощта на изкуството и когнитивните възприятия.

Безпорно това е един от най-добрите примери как инициативите за справяне с ежедневния стрес чрез изкуство и естетско отношение могат да доведат до по-добро ментално здраве, но и като цяло да създадат по-приятни условия в големите градове.

___________________________

Лилия Угринова
Always and never the same.

Завършила “Изкуствознание” в Национална художествена академия, главен “виновник” да поставя равенство между минало и настояще. Дълго работи като копирайтър и коректор – цени думите с емоция, които тежат на място. Свикнала е да подслонява в себе си крайности и да ги опитомява в хармония. Определя се като странна смесица между интроверт и екстроверт; притежава сетива за детайли и интуиция за същност. Когато е интроверт се гмурва в книги, филми и изложби; в дълги разходки из улици с
вътрешен диалог и музика в слушалките. Когато е екстроверт е тук и сега – за партита и градска култура; за красиви места със смях, искреност и вдъхновения.
Вярва безкомпромисно в добрия вкус и смята, че мисията на всеки е да развие такъв. Добрият вкус като естетика и поведение. Днес тя е тук и сега и на нашия сайт – за да пише за това, което възпитава и вдъхновява добрия вкус.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!