Илиян Калоянов – новият победител в 10-то събитие на #ПрочетиМи – лична поезия

Почти сме се потопили в един от най-четящите сезони и докато домашния уют, виното и книгата са незаменимата компания в следващите месеци, то все пак има и подходящи събития, които да кореспондират изцяло с твоята литературна нагласа и да успеят да те изтръгнат от прегръдките на топлото одеяло.

Ще се постараем да бъдем в крак с всичко интересно, което ще се случва в културния живот през следващите седмици, а сега ще те срещнем и с един човек, който тепърва ще посвещава живота и времето си на поезията, а него открихме след поредното събитие на #ПрочетиМи – лична поезия.

Весела Славева | Снимка: Методи Пейков

Точно 10-то събитие за инициативата на Весела Славева – #ПрочетиМи се проведе миналата седмица в пространството за споделено учене – StudyHub. Достатъчно широко, за да позволи на бъдещите творци да разгърнат таланта си и тясно, за всички желаещи да присъстват, но все пак уютно и добре организирано, събитието мина с поредно успешно представяне и 4-ма участници, които публиката и журито отличиха.

Журито в състав – Маргарита Петкова, Симеон Аспарухов и Веселин Геренов, избра на 2-ро място да бъде Габриела Денчова. 3-то място си разделиха Ирина Митева и Ивайло Кадрев.

Любимец на публиката стана Марина Колева, чиито стихове ще публикуваме следващите дни, а 1-то място отиде при Илиян Калоянов.

Снимка: Методи Пейков

С нетърпение очакваме да видим развитието на #ПрочетиМи и издаването на следващата книга с поезия, в която ще бъдат публикувани стихове на победителите, а сега те срещаме с Илиян, за да прочетеш малко от неговата история и вдъхновение.

Има ли конкретни моменти, в които най-много ти се пише?

Желанието да пиша не ме напуска в нито един момент. Но предпочитам всичко да се случва от само себе си. Не мога да напиша стихотворение, само защото искам. Всеки мой текст отразява даден момент от живота ми. Пиша тогава, когато искам да изразя емоциите си. Всичките ми стихове са писани за не повече от 5 минути. Идеята идва сама в главата ми. От мен остава просто да подредя думите, които искам да изкажа.

Спомняш ли си първата си среща с поезията? Какво прочете, какво те вдъхнови?

Започнах да обръщам повече внимание на поезията, чак когато ми предстоеше да кандидатствам в университета. Желанието ми беше да уча Журналистика. Преподавателката, при която ходих на уроци, буквално беше влюбена в творчеството на Христо Ботев. Затова може да се каже, че за пръв път по-сериозно внимание обърнах именно на неговата поезия. Но бях просто зрител на това творчество. След това за известен период от време се бях отдръпнал от поезията. Всичко това се промени в момента, в който живота ме срещна с писателката Марина Колева, чиито текстове ме плениха още първия път, в който ги прочетох. В тях имаше нещо, което не бях срещал до този момент. Всяко нейно стихотворение разказваше собствена история. История, която те поглъща и за миг забравяш за реалността, защото думите ѝ изглеждат по-истински от всичко, което те заобикаля. И си казах “Искам и аз да мога да пиша така”. Това е основното, което ме вдъхнови да започна да пиша. Тя вдъхна увереност в един обикновен човек, който искаше да създаде нещо толкова красиво, като тези текстове. Много бих искал и аз да подаря нещо толкова прекрасно на някого, както тя подари на мен, за което ще съм ѝ благодарен завинаги.

Весела Славева, Симеон Аспарухов. Маргарита Петкова и Веселин Геренов

Любовта ли е твоят най-силен двигател и муза?

Определено любовта е основната движеща сила в моите стихове. Но не както повечето хора биха предположили. Моите творби се водят основно от несполуките в любовта. Начинът, по който се получават моите творби мога да оприлича с балон, който се пълни с различни емоции и чувства, и когато те дойдат в повече, той се пука и всичко излиза наведнъж. Смятам, че точно тази спонтанност прави всяко едно стихотворение уникално. Тогава и човекът, който го чете, може да усети колко истинска е самата творба и да успее да открие част от себе си в нея.

Кога написа първото си стихотворение?

Първото ми стихотворение написах само преди няколко месеца. То е единственото до момента, от всички мои стихотворения, което бе водено от любовта като положителна емоция.

С какви емоции отиде на литературното четене и с какви си тръгна?

Записах се за ПрочетиМи, воден едниствено от любопитство и желание да се забавлявам. Това беше първият път, в който чета мое стихотворение пред толкова много хора. Чувството да излезеш пред толкова много погледи, които очакват да им поднесеш нещо толкова лично, е неописуемо. В нито един момент не съм допускал мисълта за победа. Всъщност аз не мисля, че съм с нещо повече от другите участници. Всички ние спечелихме, защото се oсмелихме да излезем и да разкрием сърцата си. В случая, под формата на стихотворения. Тръгнах си от това събитие, чувствайки се оценен.

Снимка: Методи Пейков

Каква литература обичаш да четеш и имаш ли предпочитани автори?

Обичам да чета предимно криминални романи. Чета всякакви автори. Не се водя от всеобщото мнение. Дори едно изречение от книгата да ме хване, то задължително я прочитам докрай. Четенето е едно от малкото неща, които можеш да правиш без риск да загубиш нещо от него.

Какво би казал на тези, които се чудят дали да се запишат за следващото събитие на #ПрочетиМи, но се страхуват да излязат пред публика?

Щом обичате да пишете, то задължително творбите ви трябва да стигнат до хората. И няма по-добро място от ПрочетиМи. За мен то ще остане като едно от най-хубавите неща, които някога са се случвали в живота ми. Сигурен съм, че всеки, който е взел участие, се е почувствал така. Искам да благодаря на всички, които отделят от времето си, за да поддържат жива една толкова светла и добра кауза. Що се отнася до хората, които се колебаят дали да пробват да се впуснат в това приключение, мога да кажа, че колкото и несигурни да отидете, ще си тръгнете по-сигурни отвсякога.

________________

Без обещания

Има погледи,
в които можеш да прочетеш много неща,
но в същото време остават загадъчни.
В твоя поглед видях човек,
нараняван безброй пъти в миналото.
Очите ти бяха плакали повече,
отколкото можеха да понесат.
Светът твърде често бе лишаван
от блясъка на усмивката ти.
Сърцето ти бе разбито
на хиляди малки парченца.
Виждах го.
Бяха ти обещавали много,
а ти се нуждаеше от нещо малко,
но истинско.
Сваляха ти звезди,
вместо да се опитат да те издигнат в тях.
Обещаваха ти любов,
но даваха празни надежди.
Вече не вярваше в обещания.
Ето защо няма да ти обещая,
че ще събера отново сърцето ти.
Просто ще ти дам моето.
Назаем.
Завинаги.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!