Интериорният дизайн като философия

Те са минималисти по душа, живеят природосъобразно и могат дълго да ти говорят колко е важно и естествено това. Изобилстват от енергия, не смогват с идеите си, скъсват се да пътуват, да работят и да ти се усмихват – Мариета, Виктория и Павлина са лицата зад Дизайница – виртуално пространство за интериорен дизайн и прородосъобразни решения за дома, чиято философия се гради на устойчиви идеи, с грижа за нас и природата.

Три дизайници с много вдъхновение и една мисия – да ти помогнат да прекроиш вътрешния си свят, за да можем после всички да прекроим външния. Срещаме с тях, за да си говорим за пътя от ресторантчето, в което се роди Дизайница до днес, когато вече е разпознаваем бранд. За трудностите, предизвикателствата, малките победи и устойчивите идеи. Защото вярваме, че и те ще устоят на всичко, което се изпречи на пътя им.

Как се обединихте около идеята за създаване на Дизайница?

Поли: И трите бяхме в някакъв преломен момент. Едната от нас беше разочарована от предходен опит, другата тъкмо беше напуснала работа, а аз току що се бях върнала от Италия. И трите бяхме вдъхновени за действие и си спомням как се бяхме събрали в един ресторант, прекарвайки часове, бълвайки идеи.

Мариета: Всички бяхме прекарали време по различни студиа и след като приключихме с архитектурните стажове всяка бе стигнала до своите изводи за сферата.

Ние сме фокусирани към интериора като ниша за развитие и сме си представяли онлайн платформа за устойчиви идеи в проектирането, материалите и живота като цяло, което според нас е и бъдещето в архитектурата, дизайна и изобщо във всички процеси и професии.

Поли: Надяваме се все повече бизнеси да прилагат в политиката си природосъобразни и прозрачни практики, защото тяхното взаимодействие е дори по-голямо.

“Идеологията, залегнала зад Дизайница, е такава, че ние сме тези, които прекрояват първо вътрешния си свят – дом, така че да можем да се впишем и развием във всяка среда.”

А, защо решихте да останете в България и тук да развивате проекта си?

Мариета: Заради личния ни път, корени и вярата, че промените започват отвътре-навън. Първите стъпки в плана си осъществихме през Founder Institute, Sofia, които бяха основни в голямата картина за бизнеса като цяло на местно и световно ниво, за което сме благодарни на програмата и основоположниците й в България.

Поли, ти дори си била в Италия? Не те ли изкуши?

Поли: Аз лично не съм имала желание да живея или да се реализирам някъде навън. Да, завърших архитектура в Милано, но за разлика от повечето ми колеги, които срещнах там, бях с идеята да взема колкото мога, докато съм там и после да се прибера.

Мариета: Това какви условия ни заобикалят не е основополагащо за успеха според нас, дори и да звучи наивно. Средата е фактор, които само може да ни мотивира. В живота се опитваме да се придържаме към едно лично правило – да се фокусираме върху позитивната част, като оттам да поемем лична отговорност за себе си и действията си, а не да се извиняваме и оправдаваме със средата. Разбира се, не че няма и такива моменти, но те са малките камъчета и уроците, без които не можем и с тях се надграждаме. Идеологията, залегнала зад Дизайница, е такава, че ние сме тези, които прекрояват първо вътрешния си свят – дом, така че да можем да се впишем и развием във всяка среда.

В нашата среда кое беше най-голямото предизвикателство по пътя?

Мариета: Пътят е дълъг и предизвикателства много, и сега се опитваме да стоим в наблюдателна позиция за тях, като ги предвиждаме и с времето минаваме все по-плавно през тях.

Поли: Ние самите сме си най-голямото предизвикателство.

Вики: И това да спрем да бълваме идеи, а да започнем да ги реализираме! Постоянно го правим и се шегуваме, че трябва да си издадем сборник…

Поли: Иначе, извън нас, може би беше това, че някои хора поглеждаха със скептицизъм и казваха, че хората тук не се интересуват от устойчиви идеи, дизайн, продукти. Беше и все още е предизвикателство да ги убедим, че това е важно за качеството ни на живот и запазването на природата. Ние сме тук за кратък период от време и е важно да мислим не само за себе си, а и за следващите поколения. Говоря за по-умерено използване на природните ресурси, потребление на това, което е наистина необходимо и т.н.

Мариета: Също и първите стъпки при работата с клиента и това какво предлагаш, какви очаквания стоят насреща, как да зададеш правилния ход. Понякога хората в нова среда нямат ушите за чуят есенцията, тъй като им е ново и до голяма степен неразбираемо. Затова в първите контакти често те изграждат защитна позиция и не задават въпроси, което е основно според нас. Така ние изградихме открита система още при старта, която по-скоро се основава на разговор на разговорен език, чрез който достигаме до истинските нужди зад проекта, целите, вдъхновенията и представите на клиента. И така на тази основа създаваме един цялостен проект, в който равноправно участие заемаме ние и клиентът.

Знаем, че у нас е трудно да стартираш бизнес, вас кое ви плашеше най-много?

Поли: Това, че се захващаме с нещо, за което имахме много ентусиазъм, но нямахме съвсем ясна представа как да реализираме.

Мариета: И дали ще достигнем до клиента по правилния начин, за да е наясно каква е нашата насоченост и възгледи.

Вики: Но пък новостите ни зареждат и сега срещаме съмишленици в работата си, а това, което правим, се оценява и по някакъв начин оставя следа в живота на човек. И това ни мотивира.

Мариета: Откакто ние се движим по посока на нашето светоусещане и с готовност заставаме зад възгледите си сякаш и хората около нас станаха все по-мотивиращи за нас и работата ни, надяваме се и ние за тях. Срещаме и в работата си, и в личния си живот хора, които не се страхуват от промени и това да отстояват себе си, което е изключително вдъхновяващо за нас. Наблюдаваме времена на вътрешни и външни промени.

И като си говорим за промени, как вие се променихте след създаването на Дизайница?

Поли: Мисля, че сме станали по-уверени и в същото време толерантни.

Вики: И още по-големи идеалисти. Но пък и някак по-земни, по-спокойни.

Поли: Преминаваме постоянно през много уроци, още от самото начало, но те винаги са от полза.

С какви хора ви среща работата?

Поли: Ако имаш въображение можеш да си представиш. Хора всякакви, наистина. Някои ни вдъхновяват, други ни предизвикват.

Вики: Но това е и една от най-хубавите части на нашата работа. Хората наистина са много различни, а да си наистина добър интериорен дизайнер трябва и да си малко психолог. Трябва да можеш да усетиш за какъв човек създаваш дом. И точно това разнообразие от хора много ни обогатява и зарежда.

Мариета: Повечето са хора с широко отворен мироглед към новото и с изострено чувствто за отговорност за действията и бездействията си. Изключително вдъхновяващо ни въздействат и заедно с тях се надграждаме, учим и сътворяваме един общ проект към общо екологично бъдеще, в което вярваме.

Изобщо отворени ли са хората към подобни идеи?

Поли: Идеята за устойчивото във всяка форма е започнала да се заформя лека полека. През това с какво се храним и какво избираме да обличаме до това с какво се обграждаме в дома. И те трябва да са взаимно свързани. Едното не става без другото. Някои хора са отворени и самите те са търсачи на устойчиви идеи и продукти. На други все още им е рано и може би се нуждаят от повече информация и време, докато наистина разберат в дълбочина нещата.

Вики: Но пък в последно време срещаме все повече хора, за които е важно как живеят и какъв отпечатък оставят след себе си на планетата. Надявам се да ставаме повече.

Търсенето на устойчивост, завръщането към природата и заобикалящата среда са основни принципи, върху които се гради философията на не малка част от младото поколение днес. Редом с това минимализмът навлезе все повече в мисленето и живота на хората, обаче вярват ли наистина в тези философии или просто стана модерно?

Вики: Ние също сме се задавали този въпрос. Иска ни се да вярваме, че все повече хора стават минималисти по душа, а не само в бита, но дори и да е просто от модата, то е за добро. Това са устойчиви принципи на живот, които могат да се прилагат във всяка сфера от живота. Далеч съм от мисълта, че лесно се става краен минималист, но всеки сам може да реши до каква степен да се отдаде на тази философия и къде да я приложи. Така, дори и да е мода, по един или друг начин ще остави положителна следа в живота.

Поли: Хората започват да осъзнават и осмислят тези неща и стъпка по стъпка да ги прилагат. Колкото повече време прекарваме сред природата, толкова повече се докосваме до нейната чистота и спокойствие и разбираме, че е важно да я пазим и да положим истински усилия да я съхраним. Минимализмът е начин на мислене, който се проектира във всички направления.

Доколко се ангажираме с пространството около себе си… дом, работно място или обществено пространство?

Вики: Зависи много от конкретния човек. Определено има много хора, за които обкръжаващата среда е изключително важна и са осъзнали как влияе и на работоспособността, на почивката, на спокойствието и т.н. За съжаление, в България все още битовите проблеми заемат голяма част от ежедневието на хората, а е нужно да сме ги надскочили, за да обърнем внимание на вътрешните ни нужди и чувства.

Поли: Зависи на какъв етап е самият човек. Има хора, за които домът е от огромно значение и влагат смисъл в подредбата на всяка вещ. Стремят се да създават максимален уют и уединение за самите тях и семействата им. Други хора пък са постоянно препускащи и пътуващи и ежедневието им е толкова динамично, че не успяват да прекарват много време у дома и затова може да го неглижират до някаква степен.

Сякаш обаче винаги следим и се влияем от тенденции, които се диктуват от чужди стилове. Има ли хора, които обзавеждат пространства в съвременен стил, но с традиционни български елементи?

Поли: Влияем се, разбира се. Включително и ние. Прекалено лесно е да отворим Pinterest и да си харесаме един куп стилове и интериори, но успяваме ли да ги пречупим през нашата призма? Да, има хора, които си харесват определена линия на дизайн, но искат в същото време да вкарат и нещо традиционно, което им носи дори сантиментална стойност.

Вики: Българският фолклор е толкова богат, че съвременната му интерпретация има много голям потенциал. Вече често забелязваме, освен домове, и заведения, и хотели, които избират традиционни елементи за интериора.

Мариета: Разбира се, и ние като проектанти и любители на българското залагаме все повече местни материали и продукти. А и вече в наши дни се забелязва все повече еклектика, при това все по-убедителна и с все повече привнасяне на традиционни мотиви като шевици и елементи както на текстил, така и като отпечатък върху плоскости като маси например.

В този ред на мисли, може би трябва да направим и място на местните творци в дома ни?

Вики: Да, а мястото им може да бъде навсякъде! Имаме много добри местни творци във всяка област и трябва по-често да се сещаме за тях, защото техните творби със сигурност биха допринесли повече за дома ни, отколкото поредната китайска вещ. А и е важно да стимулираме местното производство.

Поли спомена и сантименталната стойност на някои предмети, а минимализмът се уповава на “истински важните неща”.

Поли: Да, и домът е сакрално пространство, където не вещите, а хората създават това усещане за уют. Важен е начинът, по който се използва пространството и какво обича да прави човек, когато е сам, със семейството или с приятели у дома. Обстановката и атмосферата са важни, защото могат да обединят и сближат.

Свръх консуматорстовото, претрупаността и кича плавно преляха и допринесоха за появата на минимализма и изграждането на цялата философия за пречистването и изчистването от всичко ненужно. Според вас какво следва?

Вики: Според мен тепърва ще има още време за пречистване, защото консуматорството все още има превес. Надявам се все пак да се намери някаква хармония. Не съм привърженик на крайностите, мисля, че ако успеем да извлечем най-доброто от различните етапи на развитие, би трябвало да е едно добро продължение.

Поли: Да, има още много за чистене. Процесът не е лесен и бърз и става постепенно. Няма как за един ден да стане чудо и да се променим. С малки стъпки и личен пример обаче можем да се освободим от ненужното, както в обкръжението, така и в дома.

Мариета: Все повече ще избледнява линеарната икономика за сметка на кръговата такава, за което ние вярваме и силно се надяваме, че това ще се усети и промените ще настъпят много скоро. Кръговата икономика като кръгов процес застъпващ не само икономиката, но и живота.

По колко време прекарвате вие в домовете си?

Вики: Лятото много малко. Аз обичам дома си и може да се каже, че съм домошар, но през лятото съм в постоянно движение и все по-рядко се задържам вкъщи. Което определено ми липсва.

Поли: Напоследък не чак толкова, защото проектите ни ни отвеждат на други места. Замислих се, че наистина последните месеци съм прекарвала голяма част от времето в движение.

Мариета: И при мен местожителството често се премоделира, обичам да обикалям, за да събирам преживявания и спомени, които да нося в дома си и топлината от тях да ме сгрява и енергизира. В годините оформих живота си така, че образно казано се събира в голям презокеански куфар, което бе и целево упражнение, което ме зарежда и ме кара да се чувствам по-свободна и неподвластна на вещите, а на спокойствието в дома си, в който имам възможността да вихря креативността си и да го прекроявам така, както усетя за най-добре и имам нужда.

А домът на Дизайница? Какъв е той?

Мариета: Многолик, като нас трите, събира идеите, вижданията и вдъхновенията на всяка една от нас. И леко щур.

Вики: Уютен. Гостоприемен. Готов да приеме всичките ни хрумвания и настроения.

Поли: Арт хостел, или по-скоро галерия с постоянно сменящи се експозиции!

На първо място е уютен, динамичен и просторен. Има много растения и постоянно прихождащи странни предмети като един дънер, сгушен до зеленината.

И накрая. Защо е важно да не се отказваш в България?

Мариета: Не трябва да се отказваме от България, така, както не трябва да се отказваме от нас самите! Нужни са смелост, вяра и постоянство, за да се развиеш където и да се по света, а защо не и тук? Ако ние не откриваме вдъхновението в себе си и отговора за разрешаването на проблемите, които имаме в нас – няма да открием нито тук, нито на друго място подходяща почва, за да посеем семенцата на удовлетворението, успеха и щастието си!

Вики: В България има толкова много талантливи и стойностни хора, че е грехота някой да се отказва. Няма невъзможни неща за човек, дори и да е поставен в по-трудна среда, това е предизвикателство за развитието му.

Поли: Човек не трябва да се отказва. Колкото и да е банално, всяка трудност и всяко препятствие надграждат и обогатяват човека. А работата и животът в България си имат своя чар.

 

Фотографии: Антония Баръмова

 

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!