Откраднете изкуство и получете пари за това: интервю с фотографа Александър Станишев

Художник прерисува една от снимките на фотографа Александър Станишев, без да пита за съгласие, нито да цитира като първоизточник или вдъхновение оригналния автор на творбата. Като че ли на шега се заформи дълъг и напоителен диалог във Facebook за естеството на съвременното изкуство, за “кражбата” на интелектуална собственост и морала. Реакцията на Станишев беше супер! Вместо да недоволства, той предприе това, което само един артист би направил, а именно, да адресира проблемa чрез изкуство. Беше създадено Facebook събитие, а после и сайт, в който фотографътv подкани различни автори, любители или просто хора, които искат да се включат в забавата, да откраднат неговата снимка и да я превърнат в нещо ново, а той обеща да купи трите най-добри творби за 2000 евро – същата сума, за която картината беше обявена за продажба. Последва и изложба в Място 167 на бул. Раковски, по повод която се срещаме със Станишев, който ни разказва за мотивацията, очакванията, изкуството и идеята като цяло.

6 месеца и над 50 публикации от различни автори и любители по-късно, изложбата е факт. Какво е чувството? А как се стигна до тук?

Чувството е смесено. От една страна се радвам много на интереса към изложбата и въобще цялата еуфория, която виждам. От друга, този проект ми отне много енергия, време и финанси и започвам да се чудя дали скоро бих направил нещо подобно. Най-много енергия ми отне сценичната треска преди откриването, на което дойдоха поне 300 човека. Имаше и огромна опашка и всички ме дърпаха и питаха разни неща: беше стряскащо и приятно изживяване. А, за да стигнем до това откриване имаше много труд и услилия от множество хора, не само авторите в изложбата. Много бих искал някой ден да направя собствена изложба и се надявам това събитие да провокира интерес и към моята фотография.

А колко точно творби са подадени и какви медии са използвани?

Подадени са над 100, загубих им бройката в един момент. Има живопис,  рисунки, илюстрации, колажи, фотографии, радио пиеса, гифове.

Има ли такива, които не стигнаха до изложбата?

Доста не стигнаха до изложбата, защото си личеше, че са направени набързо. В изложбата исках да покажем наистина завършени произведения, не просто голямо количество колажи. За други, самите автори не успяха да ги дадат: все пак е трудно да накараш повече от 50 човека да участват в нещо толкова налудничаво както тази изложба.

Какво могат да очакват от изложбата хората, които още не са били?

Могат  да очакват едно доста нестандартно представяне на творбите. Превънахме галерията в пространство наподобяващо кино декор. Самата подредба на изложбата е сама по себе си произведение на изкуството. Сценографът Северина Стоянова и нейният екип докараха един камион с реквизит от Киноцентъра (благодаря и на B2Y за подкрепата). Според мен, създадохме много интересна атмосфера – влизаш в едно място, което е магично и хипнотизиращо.

Има нещо много пърформативно в цялата работа. Mоже да се каже че изложбата е продукт на един общ пърформанс, в който много хора се включиха по един или друг начин, а ти режисира цялото нещо. Как постигна това?

Всичко е постигнато чрез помощта на много хора. Аз давах основната насока и идея, но всички много ми помогнаха. Наистина усещането е като да режисираш. Първоначално измислихме сайта с Васил Петраков, Виктория Николова и Анета Иванова от DDB guts and brains. За да се стигне до сайта обаче, говорих с много приятели как точно да оформя идеята. После, като реших да правя изложба, с мен се свърза Йохана Траянова от Място 167 и заедно нахвърляхме основните идеи. После се обадихме на Северина Стоянова и така изложбата достигна финалния си вид.

Мястото на изложбата и начинът, по който е приспособена много допринася към вълнуващото преживяване. Как го избра? И като цяло, разкажи ни повече за мястото?

Място 167 е ново. Идеята зад него е да бъде трансформирано спрямо всяка изложба или пърформанс. Правят се и кино прожекции. Това е едно от все повечето места в София, в които може да се види съвременно изкуство. От такива места има нужда всеки голям град и интересът в деня на откриването го доказа.

Има награда за първите три места. Каква е тя и кой, и как ще избира победителите?

Наградата ще бъде 2000 евро. Тъй като аз давам наградата, аз еднолично ще избера трите най-добри произведения. Не казвам, че не се повлиявам от мненията, които чувам, но искам трите най-добри да ми харесват най-вече на мен. По-важното е какво ще се случи с произведенията след това и засега смятам да ги даря в някоя галерия.

Имаш ли вече фаворити?

Имам. Те са десетина.

Когато вече му се вижда края, какво извлече от целия този опит и защо беше важно подобно нещо да се случи?

Още не знам какво съм извлекъл, когато мине време ще разбера. Може би, че мога да постигна нещо извън моята работа като оператор и че в изкуството и въобще в работата няма граници, и от всичко може да се извлече някаква полза. А този проект е важно, че се случи, за да покаже, че хората в България имат нужда от това да се говори и да се прави изкуство, дори и в този му странен вид, който е пърформънсът NOTMYART.

Ще продължиш ли да се занимаваш с този проект под някаква форма в бъдещето?

Мисля да оставя проекта оттук нататък да живее собствен живот докато може, но няма да полагам огромни усилия, тъй като силите ми са на привършване. Имам нужда да снимам все повече и повече, и там ще насоча енергията си. Надявам се всички произведения от изложбата да намерят хубав дом и да радват още много хора на различни места.

Може да станете част от пърформанса  NOTMYART до 29.09.2018 в Място 167, на ул. Г. С. Раковски 167. 

Линк към събитието.

Сподели с приятели!Share on Facebook75Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!