За Йовков и България. Такава, каквато я нося в сърцето си

Сали Яшар, Люцкан, Албена, Шибил, Божура, Моканина… Едва ли има друг български автор, чиито герои са толкова плътни, живи и ярки, че много отдавна са излезли от разказите и живеят собствен живот. Едва ли има друг български разказвач, който да пълни душата с толкова топлина, а очите – с влага. Йордан Йовков. Ако ми се наложи само с няколко думи да запозная някого с неговото творчество, ще кажа: Най-човечните истории за Живота. С поука. Топло, тъжно, човешко, уютно, истинско. Йовковите разкази са от онези, които бих взела със себе си и накрай света да отида да живея. И знам, че много ще плача, ако ги чета далеч от тук. Защото Йовков е душата на българина. Йовков е вкъщи. Йовков е онези корени, които не искаш да скъсаш. Йовков е България. Такава, каквато я обичам. Йовков е моята Добруджа. В която израснах и се влюбих.  Йовковите герои са онези българи, каквито ми се иска винаги да бъдем.

Днес се навършват 136 години от рождението му. Поклон! Другото от него – той го е казал най-хубаво. „Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта между хората”. 

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!