Исторически моменти, заснети на камера

historical moments

Колко неземен е животът днес, не смятате ли? Живеем във време на константна иновация и ежеднeвно уверено пристъпваме напред в крачка с безсънния възход на технологията. В последните няма и 150 години сме видяли по-голямо индустриално и хуманитарно развитие, отколкото в цялата история на човечеството досега. И поради безумния късмет да се родим точно в това време ние имаме възможността да се наслаждаваме на неща, които дори преди 30 години биха били немислими.

И по още по-невероятен късмет, сме се родили във време, в което константното хронологизиране на личния ни живот, дори и в най-баналните му страни, се е превърнало в общоприето и възхвалявано деяние. Толкова мащабно и толкова наложително е станало снимането в нашето време, че вече всеки ден само във Facebook се качват по средно 350 милиона снимки. А колко ли сумарно снимки се качват в Интернет, само един Бог знае…

Разбира се, огромен процент от тези фотографии ще са дефинитивни тъпотии, крайно безцелни и болезнено нестойностни за никого, освен, може би, за създателите им и техните познати. Но благодарение на искрено божествения късмет, че сме родени в ерата на дигитализацията, отвъд милиардите безумни снимки на обяди и котки сме имали възможността да хронологизираме и невероятни мигове от битието на хората от 19 до 21-ви век.

Благодарение на нуждата ни да запаметим и споделим всичко, сме направили такива снимки, които не просто са илюстрирали по разтърсващ начин живота ни, а са били основите за огромни социални промени и движения. Благодарение на някои невероятни снимки, човешката история и човешкият манталитет са тръгнали по нов и често по-добър път.

Ето и някои от тях, които според мен са прекрасна илюстрация за основополагащата и разтърсващата сила на фотографията.

ПОЖАРЕН ИЗХОД

Денят е 22 юли, годината е 1975. В Бостън младата Диана Браянт и нейната 2 годишна дъщеря се борят за живота си върху горяща сграда, докато пожарникари се опитват да ги спасят. Тази поредица от снимки е направена от фотографа на Бостънския Хералд – Станли Форман. По негови думи, след като си тръгва от офисите на вестника получава обаждане за пожар в една от старите зони с викториански къщи в Бостън. Вижда и пожарна, която успява  да проследи, след което, нарамен с камерата си, се опитва  да обхване това, което смятал за рутинен спасителен процес.

a-mother-and-her-daughter-falling-from-a-fire-escape-1975-2
Майката и дъщерята стоят на пожарния изход, докато пожарникарят опитва да овладее издигащата се стълба. Той ѝ казва, че ще се качи на стълбата, за да може тя да му подаде детето и за да издърпа и нея след това

 

a-mother-and-her-daughter-falling-from-a-fire-escape-1975-3
Пожарникарят скача и се захваща за стълбата, но при отскока му пожарния изход се срутва.

 

mother and daughter falling fire escape
Пожарният изход поддава от тежестта и се срива. По думите на фотографа разстоянието, от което майката и дъщерята падат е близо 15 метра.

 

Серията кулминира с една от дълбоко емоционална снимка, за която фотографът Станли Форман печели Пулицър в 1976 година. Снимката бива избрана и като снимка на годината на World Press:

a-mother-and-her-daughter-falling-from-a-fire-escape-1975-1-1

 

За съжаление, след удара майката претърпява твърде сериозни травми и умира по-късно вечерта. Детето пада върху майка си, коeто омекотява удара и оживява.

a-mother-and-her-daughter-falling-from-a-fire-escape-1975-5
Един от пожарникарите прави дишане уста в уста на малкото момиче. Огромен късмет, то оживява.

 

24 часа след инцидента целият Бостън се вдига на протест и това променя регулациите за пожарна сигурност в целия град. Активисти за пожарна безопасност в идните години използват иконичната снимка на Станли Форман, за да апелират и други градове и щати да променят и подобрят противопожарните мерки и закони.

Поне частично благодарение на тази снимка, довела до неуморимите усилия на тези и на стотици други хора, днес ние можем да се наслаждаваме на едно значително по-малко опожарено време. Е, разбира се, с някои, уви, неособено редки или единични изключения.

Изглежда огънят, отвъд разруха и пепел, внася със себе си и символиката за промяна, за насилственото пречистване на старото. Може би тези думи, рядко са намирали по-силно доказателство отколкото в…

СНИМКАТА НА ГОРЯЩИЯ МОНАХ

През юни 1963 година в Сайгон, южен Виетнам, на натоварено градско кръстовище, будистки монах на име Тич Куанг Дук (Thich Quang Duc) се замозапалва в протест на политиката на президента Дием. Снимката, направена от Малкълм Браун, се разпространява с огромна скорост и изобразеното самозапалване в нея се превръща в повратен момент в будистката криза, както и в основополагащ елемент за погрома на режима на Дием.

the-burning-monk-1963-3

Самозапалването в тази снимка е направено в протест на про-католическите и анти-будистки политики на първия президент на Република Виетнам – Нго Дин Дием (Ngo Dinh Diem). Деянието на Тук Куанг Дук е в отговор на президентската забрана на будистиките знамена, както и опита му да посвети Виетнам към Исус. Само 2 дни по-рано в публична изява на президента е имало на показ христиански кръстове. Допълнително цели будистски селища трябвало да се покръстят в католическа вяра, за да имат правото да получават все още държавни помощи и за да не бъдат насилствено изселвани.

Такива про-католически изяви са били причината да се алиенира будисткото общество, което въпреки сегрегацията, било между 70% – 90% от цялото население на южен Виетнам. Финалният шамар е ударен на 3 юни по време на мирна демонстрация, въпреки забраната на президента, която силите на властта не успяват да потушат нито със сълзотворен газ, нито с полицейски кучета. Тъй като не съумяват да се справят с тълпата, прибягват до употребата на кафеникаво-червени химикали, с които насилствено заливат молещите се протестанти. 63 души са хоспитализирани за химични щети след тази атака и бива въведен задължителен вечерен час.

Следва и повратаната точка в режима на Дием, а именно саможертвата на Тич Куанг Дук. Заветната снимка е част от поредица, в която се илюстрира целия процес на неговото самозапалване:

the-burning-monk-1963-2
Десетки будисти маршируват в гласен протест срещу Дием. Тич Куанг Дук излиза от колата, заедно с двама други монаси. Единият поставя червена възглавница на кръстовището, върху която Тич Куанг Дук сяда в типичната за медитация поза “лотус”. Друг монах взима туба бензин от багажника на колата и облива робата, главата и тялото на Дук. Тич Куанг Дук рецитира думите Nam mô A di đà Phậ (“почит към Амитабха”), запалва клечка кибрит и я хвърля върху себе си. 

 

"Няма новинарска снимка в историята, която да е генерирала толкова емоция по целия свят, колкото тази." - Дж. Ф. Кенеди
“Няма новинарска снимка в историята, която да е генерирала толкова емоция по целия свят, колкото тази.” Дж. Ф. Кенеди

 

the-burning-monk-1963-5
Някой от наблюдателите започват да плачат, други да се кланят. Според един от фотографите, лицето на Тич Куанг Дук  останало непроменено, в силен контраст с реакцията на наблюдаващите.

 

the-burning-monk-1963-4
След около 10-на минути, тялото на Тич Куанг Дук било изцяло обгорено. 

 

Tвърди се, че след неговото самозапалване, тъй като тялото му не можело да бъде изправено, за да бъде погребано според ритуалите, група монаси решили да кремират Тич Куанг Дук. Цялото му тяло станало на суха, сива пепел, а сърцето му, макар и опърлено, останало цяло. Сърцето на будисткия герой било обявено за свещено и до днес се пази от монасите и е почитано като свят артефакт.

Несъмнено разтърсваща е гледката на човек, готов да жертва живота си по толкова болезнен  начин в името на кауза, която може да не се реализира и която със сигурност няма да изпита лично. Дали Тич Куанг Дук би бил щастлив от развоя на нещата, след неговото деяние? Ако можеше да ни види сега, щеше ли да е доволен от представата и отношението на света към неговата религия? Щеше ли да посърне, ако евентуално осъзнае или усети безсмислеността на своята саможертва?

А може би щеше да се изуми, точно колко далеч сме успели да стигнем, въпреки нашите недостатъци? Е, надали щеше да се изуми толкова, колкото когато…

МЛАДИЯТ ХАРОЛД УИТЪЛС ЧУВА ЗВУК ЗА ПЪРВИ ПЪТ

harold-whittles-hearing-sound-for-the-first-time-1979

Тази снимка, направенa от Джак Брадли, улавя точния момент, в който петгодишият Харолд Уитълс с напълно увреден слух, чува света около него за първи път в живота си. С възхода на подобряващата се технология, от ежедневие на празна тишина младият Харолд е пренесен в свят, пълен с невероятни, почти магически звуци. Преживяването навярно е разтърсващо, когато изведнъж булото на глухотата падне и целият живот около теб започне да вибрира ритмично. Изненадващ, непознат и малко плашещ е сега светът. Един момент, в който сe илюстрира както непоколебимостта, така и уплахата в детското изумление. Показвайки силата на модерността и ефектът и върху нас, в тази снимка перфектно е синтезирана безспирната нужда на човечеството да се развие, да подобри света за другите и за себе си.

И макар и тази снимка да не е довела до обществени революции или социални катарзиси, смятам, че илюстрира перфектно невероятната сила, която има само и единствено във фотографията. Само тя е способна да обхване в такава несъизмерима цялост красивите и красноречиви тънкости на нашия живот.

Затова снимайте, драги хора, правете и снимайте исторически моменти. Обхванете гения на нашия живот, за да видят след 100 години, че ние сме легендите на нашето “сега”, ние сме кралете и кралиците на 21-ви век и че ние, въпреки ежедневните битки, бутнахме света напред. И го заснехме.

Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Вашият коментар

*