“Аз съм на кон”. Или избори по нашенски

Кандидати за депутати, раздаващи мартеници по села и паланки. Други, яхнали коне или милващи животните. “Случайна снимка”, която запечатва влизане или излизане от църква. “Защото са християни”. Рецитиращи заветите на Левски и пишещи статуси за Величието на Майка България по време на 3-ти март. Разкази за годежа на щерката на фона на “Девойко, мари, хубава” в светска рубрика в сутрешен блок, където в “нормални времена” дефилират Владимир Карамазов, Васил Найденов и Ернестина Шинова… Ведро свирене на цигулка насред центъра на някой град, щото музата като идва не пита, нали… Жизнеутвърждаващо рецитиране на “всичко българско и родно любя, тача и милея”…  Весело позиране на деца на турнир по шахмат. И възрастни, които пътьом си купуват понички или гевреци (дюнери не е патриотично) пред обектива, разбира се. Чудно време е предизборното. 8-ми март иде, ще имаме удоволствието да се насладим и на раздаването на карамфили за “българската жена” (По време на избори е някак задължително пред всяка дума да се слага “българско”. “Българският учител заслужава достойно заплащане”. “Българският лекар трябва да бъде уважаван и почитан”. “Българските пенсионери заслужават достойни старини”. “Да съхраним “българщинАта”, както се изрази един партиен лидер наскоро. “Българският морков – най-вкусният морков и т.н. и т.н.). Слава Богу, изборите са преди Великден, щотоооо… дори не ми се мисли на какви труд и творчество щяхме да станем неволни свидетели. Но пък сега почистват градинки и градски паркове, нахлузват калпака, обличат носията и надуват гайдата. Друго си е да обсъдиш ръста на доходите, докато доиш крава, да обещаеш съдебна реформа, качен на трактор или да говориш за националната сигурност “с гол в ръката нож”. Да сричаш любовни клетви, отправени към “моя народ”, “моята родина” и “моите сънародници”, обяздил някакво нещастно животно, което трябва да ти търпи системното преяждане, се смята за нещо съвсем нормално в предизборно време. Може би, дори има (дали?), хора, на които им харесват подобни “зрелищни акции”. (Защо иначе да го правят кандидат-депутатите?)

Мили кандидати за участие в предстоящото Народно събрание… Толкова е жалък, кух, елементарен и смешен този напън да се харесате, че не се търпи вече. “Националното съгласие” не минава през бахура. Нито здравната реформа през колене на прасе в национален ефир. А и много еднообразно го давате. Ми напънете се малко, размърдайте ги тези мозъци. Като ще се излагате, поне да е “като хората”. Докато никой да се сети да се бие с мечка и/или да спи във вътрешността на изкормен кон (Ди Каприо взе Оскар за такива сцени, замислете се!), не вземе участие в тричане на кучета с цел опазване на българщината и не тръгне от врата на врата да раздава зелеви сарми на всички в избирателния си район, няма да е интересно.

Както е тръгнало, почва да ме хваща страх някой да не стане приемен родител. Предизборно. За целите на “продукцията”. И после, разбира се, да върне детето.

 

Сподели с приятели!Share on Facebook949Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Няма коментари към ““Аз съм на кон”. Или избори по нашенски”

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*