Изборът да оставиш другите на мира

Страхотната кампания “Не ми се обиждай, но…” бързо набра популярност след началото си и ангажира немалка част от общественото внимание. Тя е една от тези отварящи очите инициативи, от които сме имали нужда отдавна, но за съжаление получаваме чак сега. По-добре късно, отколкото никога, са казали хората и това наистина е така – защото “Не ми се обиждай, но…” е кампания, от която всички можем да научим нещо.

Подобно на много сходни проекти, обществената реакция към “Не ми се обиждай, но…” е поляризирана. Снимките, споделяни във Фейсбук страницата на кампанията отприщват огромна вълна от подкрепа към героите си, но неминуемо съпътстващите ги негативни и обидни коментари демонстрират наглед нуждата от кампанията. Нека да се опитаме да вникнем в този негативизъм, за да видим какво можем да научим за себе си и за обществото си.

Твърдението, че хората, които пишат тези коментари или подмятат подобни реплики на улицата, не разбират болките или нуждите на другите не е грешно, но е непълно. Неразбирането наистина играе голяма роля, но то е неизбежно. Не можем да очакваме всеки от нас да разбира всички страни от живота на другите – напротив, нормално е да не го правим. Има милиони начини, по които животът ни може да се стече и нещо, което е кристално ясно за нас, може да бъде напълно непонятно за другиму. Такова е естеството на живота.

Причината се корени другаде – в убедеността ни, че другите имат задължението да играят живота по нашите правила. Неразбирането е закономерно и до голяма степен не е въпрос на избор. Избор е, обаче, подхранването на гняв срещу тези, които са различни. Избор е, когато се настройваме срещу хора, които не се вписват в разбиранията ни. “Не ми се обиждай, но…” илюстрира колко дълбоко вклинено в светогледа ни е очакването другите да ни дължат държание според нашите виждания.

Има едно основно правило – всеки може да прави каквото намери за добре, стига да не пречи на другите. Свободата да бъдем себе си, без изкуствени пречки, е единственото нещо, което другите ни дължат. За съжаление, често мислим, че хората ни дължат много повече – да говорят като нас, да се обличат като нас, да се държат като нас – и когато не го правят, ние ги наказваме. Подобно отношение е донякъде естествено, но това не го прави правилно.

Вярата, че някой ни дължи нещо е патологична за обществото ни, но е крайно време да осъзнаем, че отговорност за щастието си носим само ние и това какво другите правят (стига да не ни пречат) не ни засяга.

*Добре, тогава защо тези хора от кампанията си мислят, че всички са длъжни да ги харесват?*

Ако това е всичко, което сте разбрали от “Не ми се обиждай, но…” – жалко за вас. Никой не е длъжен да ги харесва. Никой не е длъжен да одобрява как друг избира да живее да живота си – но всеки е длъжен да позволява на другите да го правят, без да пречи и да изисква от тях да живеят по неговите правила. Това е простичкият смисъл зад кампанията.

Хубавото е, че голяма част от хората подкрепят кампанията и разбират смисъла й. “Не ми се обиждай, но…” дава гласност на хора, чиито гласове рядко могат да се чуят – и това трябва да бъде приветствано. Тази гласност ще ни помогне да направим правилния избор следващия път, когато неразбирането ни към нещо ни подтикне към гняв или раздразнение.

“Не ми се обиждай, но…” е оптимистична кампания и от друга гледна точка. Тя е признак за едно зараждащо се, но бързо развиващо се гражданско общество в България. Общество, съставено от хора с напредничави понятия за света и живота – хора, убедени в силата на човешкия дух, в правото на всеки да се развива както пожелае. Общество, което осъзнава, че всички сме различни, но правата ни да търсим щастието си, водени от личните си разбирания, са изконни.

________________________

Веселин Жеков

Името ми е Веселин Жеков и аз понякога мисля. Създадох блог, veselinzhekov.com, с който да предизвикам себе си и да започна да споделям със света мислите и наблюденията си. Следващата стъпка в това предизвикателството е сътрудничеството ми като гост автор с Shash.bg. Пиша анализи, фейлетони, очерци, от време на време и разкази. Целя да обогатя обществения дебат по наболели теми или да обърна внимание на проблеми, които намирам за важни, но не смятам, че получават необходимото внимание. Старая се да бъда критичен, фактологичен и справедлив, като съм винаги отворен за градивна критика, ако читателите ми преценят, че не спазвам някои от тези правила. Водещите ми принципи са честността, прагматизмът и здравият разум.”

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!