Цъфтящата автобусна спирка

Грозните гледки, изпочуепените пейки, спирки и улици, сивотата на града, некачествените ремонти… Всички те могат да ни потиснат и озлобят, да ни отчаят и демотивират, да предизвикат поредния хейт срещу “онези, които с нашите данъци си правят каквото си поискат”, могат да служат и за чудесно оправдание защо ние самите си хвърляме боклуците безраборно, не пазим мястото, в което живеем и също допринасяме за загрозяването му…

Грозните гледки могат да ни приучат постепенно да виждаме избирателно, да игнорираме съзнателно или не всичко онова, което дразни очите ни, да се научим да не ги забелязваме, за да не се ядосваме и да хабим излишни енергия и нерви, могат да притъпят сетивата ни и постепенно да свикваме с грозното, с некачественото, с мръсотията и липсата на елементарна естетика.

Но… всичко това може и да ни вдъхнови, защото всичко (или поне голяма част от нещата), което не ни харесва, можем да променим. Да опитаме поне.
Въпрос на избор, на нагласа, манталитет, на отношение към света, към населенето място, към теб самия, към децата ти, към другите. Да, по-лесно е да намираш оправдания, вместо да търсиш решения, но пък второто има смисъл. И си струва.

Малко зеленина, насред сивия, бетонен град, винаги се откроява. Истински оазис в пустинята. Какво е нужно, за да внесем малко природа, цвят и зеленина в града? Добра идея, желание и красива реализация. Без мрънкане, без оплакване и без редовното оправдание, че “една птичка пролет не прави”. Доминика Чебула, от Полша, студентка по изкуство, доказва с инсталацията си, че изкуството винаги е по-добра идея от хейтът, мрънкането от дивана и състезанието по хумор, сатира и ирония, затворено само и единствено в полето на социалните мрежи.

Доминика Чебула превръща спирка на градския транспорт в Лодз в истинсия гигантски хербарий. Сухи цветя, “вградени” в спирката не са просто украса, те предлагат на печеходците нова гледна точка, спирката се превръща в среща между природата и градската среда. Едно красиво намигване към всеки минувач, който има нужда от градски транспорт за смяна на посока, че смяната на фокуса “отвътре” е не по-малко важно. Че можем да гледаме света през сърцето си, колкото и спирки да трябва да изминем в натоварения си график.

Наречена „Носталгия“, инсталацията отдава почит на дългогодишната традиция за продажба на цветя на площад Dabrowskiego в Лодз. За да се постигне това, прозорците на спирката са заменени с 36 прозрачни панела от смола, които улавят цветята.

“Идеята за цъфтяща трамвайна спирка се роди от желанието да се доближим до природата и да съпоставим цветовете на цветята със сивотата на града”, казва Доминика Чебула.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!