Je Ne Veux Pas Travailler*

Париж. Лувърът. “Епопея на тракийските царе – археологически открития в България”. Българска делегация, начело с премиера Бойко Борисов, министъра на културата Вежди Рашидов, министри, хор “Йоан Кукузел”, официални лица, журналисти. Нататък… историята я знаете. Скандал, командировъчни, 35 евро, “ще му дам 100 лв. да спре да пее”, протест срещу министъра, контрапротест в защита на министъра, втори напуснал хорист. Шум, скандали, крясъци, обвинения. Обидени журналисти, които не са били в делегацията, обидени журналисти, които твърдят, че са били там на собствени разноски и не са получили заветните 35 евро, обидени журналисти,  които са били в Париж, ама сега им е кофти, че всички разбраха, че са взели 35 евро. Нищо ново под небето на България. Не е като да не сме виждали подобни картини. Сутрешните блокове си имат тема. Доста изтъркана на пръв поглед – всички се мразим. В това блато не ни се влиза пак.

За едно друго блато обаче, пак българско – почти никой не изкряка. Журналистите, които бяха там и се върнаха обидени, че нищо не ценим. Тяхната работа не беше ли свързана с отразяването на изложбата? Да я разберем от тях колко точно е ценна. Как са я възприели французите. Интервюта с посетителите на изложбата, реакциите им, снимков материал, кой как е отразил във Франция експозицията. (щото тук само се плюе, нали така?) Кой е Севт III, с какво е толкова важна тази негова глава… Интервю с Цветан Тодоров (един от най-популярните български интелектуалци, който живее и работи във Франция), със Силви Вартан, с директора на Лувъра… Ей такива работи. Не заради 35-те евро, заради едната добре свършена работа. Защото интервюта с Вежди Рашидов, Божидар Димитров, Цветелина Бориславова и т.н. може и в България да се взимат. Но там, във френската столица, има едни други хора, които не идват всеки ден у нас. Какво стана всъщност? Вместо да ни информират какво точно се случи в Париж, те ни разказват какво се е случило тук. Изляха тонове мастило, за да ни обясняват, че изложбата е отразена по-добре във Франция, отколкото у нас, че колегите, които “хейтват”, завиждат, че не са им дали 35 евро. Карат ни се, че тук не се пише и говори достатъчно за изложбата, а се отразяват само скандалите около нея. Ами, хайде отразете, де. От вас чакаме – затова бяхте там.

И за да не сме голословни: Вестник “Галерия”. Главният редактор на изданието Кристина Патрашкова беше част от делегацията в Париж. На чии разноски – не се наемаме да твърдим. Чудите се как беше отразена изложбата в медиата на мадам Патрашкова. Веднага Ви казваме. В малко каре на 4-та страница откриваме първата вест от френска земя: “Цветелина първа приятелка с Ирина Бокова. Банкерката дойде в Лувъра съвсем сама 15 минути след Борисов и остана в музея след него.”

imgo (8)

Следва описание на цвета и модела на роклята на Бориславова, с кого е говорила и още малко клюки по неин адрес. Питате се къде е Севт? Севт го няма. Бронзова му глава и нея я няма. Но пък пише: “Коментари за изложбата в Лувъра – на стр. 18-19. Да видим! Заветните страници. Та-да-аам. 2 статии за изложбата. Първата – анализ на главния редактор Кристина Патрашкова как се занимаваме с евтини, битово-еснафски драми, а през това цяла Франция “нази гледа”.

imgo (9)

Направена е забележка към колегите й, които не са видели Лувъра на живо – заради тях българите няма да разберат кой e Севт III и каква е тази епопея. А ние чакаме тя да ни разкаже повече. Информация, уви, не получаваме. Само размахано пръстче. Коментарът завършва с мрачна прогноза за България: “Те ще научат кои са били тракийските царе, ние ще си броим командировъчните. Затова те са космополити, а ние провинция, от която няма никакъв шанс да се измъкнем скоро.” Тъжно. Пак нищо за изложбата. Трети опит. Коментар на Явор Дачков. Царе, траки, Севт, съкровища. Не. Анализ за манталитета на българина, на хориста, на езика на Георги Петров…

imgo (7)

Заглавието казва всичко: “Показахме си кукузела и насред Париж.”

Нататък… нищо. Не, нищо де, Преслава се е скарала със свекърва си. А Крисия е на диета. Севт го няма. Той остана в Париж. До 20 юли. Дотогава ще сме го забравили напълно.

*Je ne veux pas travailler

 Je ne veux pas déjeuner

 Je veux seulement t’oublier

 Et puis je fume.

(от френски: “Не искам да работя, не искам да закусвам, искам само да те забравя и да пуша”, бел.ред, песен на Едит Пиаф)

Сподели с приятели!Share on Facebook83Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Няма коментари към “Je Ne Veux Pas Travailler*”

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*