Атентатите – как се обсъжда трагедията с френските ученици?

На 13 ноември 2015 г. не само Париж, но и цяла Европа, преживя една кошмарна нощ.

Няма да правя преразказ на трагедията, която се случи, нито ще съчиня поредния анализ. Но наблюдавам и си задавам въпроси, може би като всеки нормален човек. Чудя се възможно ли е да се преживее подобен ужас. Чудя се ако бях част от улиците на Париж онзи петък как ли сега щях да говоря за всичко. В понеделник сутринта, малко преди да тръгна за работа, побързах да се информирам какво се случва и видях новината, че Франция, още в неделя вечерта, е атакувала ИД. Под заглавието на статията имаше снимка на боен самолет, върху който беше изписано “С любов от Париж”. И признавам, че се уплаших от себе си. Смятам, че съм миролюбив човек. Но точно в този момент ме удари онзи прилив на емоции, който те тика да изкрещиш “давайте, точно така!”. И там някъде се обърках. Как да реагира човек на агресията, как да постъпиш правилно, за да не нараниш никого, но и виновните да получат заслужено. Как да преглътнеш факта, че се избиват хора. Как да останеш мирен гражданин, добър човек и чиста душа. Че аз сякаш точно в този момент също пожелах смърт.

И аз имах нужда да си изговоря всичко, имах нужда от съвет, от различна гледна точка и аргументирано мнение. Е, не пожелах да се заслушам в телевизора и всички наши “експерти”, които отдавна са ме уморили с “експертността” си във всички области.

Франция ме удиви. С обединението, със солидарността, с #Porteouverte, с Марсилезата, която всички хора пееха на излизане от стадиона, с изповедта на един влюбен мъж, с отвореното сърце на цяла една нация. Впечатляващо, затрогващо и толкова много – мир.

По време на тридневния национален траур в памет на жертвите, докато аз все още се питах какво ли бих сторила в подобна ситуация, там вече хората го правеха. Подкрепяха се, страдаха, говореха и оставиха истинските експерти да решават останалата част от проблема. Общо взето всеки се стараеше, както може.

Училищата в цяла Франция, които останаха отворени по време на тридневния траур, поставиха пред учителите много въпроси като това дали и как е най-добре да се говори с децата за случилото се?

Едно нещо е ясно – мълчанието не е начин да им се помогне да отговорят на насилието, което сполетя Париж. Така или иначе неизбежно всеки родител си задава този въпрос, когато трябва да обясни на детето си, а същият проблем застава и между учители и ученици. Преподаватели споделят загрижеността си относно тази ситуация и най-вече страховете, които имат като нормални, емоционални и вълнуващи се хора и едновременно с това осъзнават колко важно е в такъв момент да не губят кураж, да не демонстрират страх и да помогнат на учениците да изразят техните емоции и чувства след преживяното. А реакциите на децата?

Анабел, преподавател в средно училище, описва своите мисли, притеснения и несигурност как трябва да се процедира:

Учителите определено са загрижени и пълни с въпроси. Трябва ли да се говори за нападението? Дали ще е от полза или така ще нанесем повече вреда? Дали бихме могли да се справим ако има неприемливи реакции от страна на някое дете? Ако се провокира дискусия, то това вероятно ще означава, че трябва да чуят всичко. Дори когато си мисля за това, осъзнавам, че решен да говориш, трябва да си готов да приемеш всички забележки професионално, достойно, със сила и твърдост, а аз в момента се чувствам толкова слаба и ранима.

Когато отидох да взема дъщеря ми след училище, я попитах дали са говорили за това, което се случи. Тя каза: “Не, учителят каза, че имаме по-важни неща за вършене”. Разбрах какво е искал да каже, но ме заболя. Нашите ученици се чувстват наистина загрижени. Бих искала да започнем да мислим защо атаките бяха насочени точно на тези места? Атака срещу свободата, толерантността…”

Моник, директор на начално училище, разказва:

“Някои ученици не разбират какво се случва. И отношението “Не се страхувай” на някои възрастни е чуждо за тях, те се отблъскват от заобикалящата ги реалност и се затварят в себе си. От другата страна стоят и много ученици, които са засегнати от страха, който усещат при възрастните. Чувстват в опасност. Ние трябва да се погрижим за тях и да ги успокоим, за да не допуснем тази атмосфера още повече да потъмнява”.

Моник смята, че е най-важно да се предприемат мерки не само първия ден, а и занапред да се обсъждат подобни теми.

Дани също е начален учител, който обаче решава да провокира различни колективни дейности, които да са тематично свързани със символите на мира и биха помогнали в развиването на социални умения, насърчаването на взаимно уважение, откритост и преговори. В игрите всички преследват обща цел, няма победители и победени, а всички работят заедно.

Карол учи по-големи деца и открива обща дискусия като едновременно с това всеки ученик е използвал бял лист и цветни химикалки, за да обрисува емоциите си. Според нея при по-големите деца разговорите се получават по-трудно, но е особено важно да се задават въпроси като – “какво е атака? Страхувате ли се да посещавате училище? Родителите ви спряха ли телевизора вкъщи и ако да знаете ли защо?”. Но освен всички въпроси, които възрастните имат да им зададат в момента, не бива да се пренебрегва и обратната страна, напротив, учителите трябва да се вслушват и във въпросите на децата и техните тревоги.

Атентатите в Париж са освен национална и европейска болка, но и лична драма. Всеки французин преживява терористичните актове по дълбоко личен начин. Често, в толкова труден момент, човек се затваря и мълчи. Не иска да говори, да си спомня, да мисли. Някак истинктивно искаме да изтрием като с гумичка трагедията от съзнанието си. Опит за заличаване на скръбта. Но така задържаме в себе си болката и тя, рано или късно, “избива”. Още по-трудно е да говориш с деца, станали свидетели на подобно варварско отношение към живота. И все пак, може би това е по-правилният път – с разговори, назоваване на глас на проблемите, страховете, мрачните мисли.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!