Кеворк Асланян – име, което обещава качествено кино

От онези хора е – вдъхновяващи. Работещи, всеотдайни, без да се оплакват, без да чакат. Някак се чувства, че е правилно устремен, знае защо прави всичко, което прави и най-вече – прави го с желание.

Почти всеки един от нас се е докосвал до работата му. Първо работи като монтажист, а после и като режисьор – Кеворк Асланян.

През 2009 година завършва в НАТФИЗ с Филмов и телевизионен монтаж. Работи по редица музикални видеоклипове, сериали и късометражни филми. Монтажист е и на пълнометражните филми “Дзифт” (реж. Явор Гърдев), “Стъпки в пясъка” (реж. Ивайло Христов) и “Сега и Завинаги” (документален филм, реж. Драгомир Шолев).

През 2015 година излиза късометражният филм “Как да надебелеем здравословно” – първата продукция, на която Кеворк Асланян е режисьор. Главната роля е поверена на Ованес Торосян, а филмът заживява своя дълъг живот и печели награда след награда на редица фестивали.

Днес “Как да надебелеем здравословно” е в селекцията на късометражните филми, които обикалят някои български градове на турнето КИНОlove 2019, организирано от платформата за късометражно кино у нас – NO BLINK.

Силно препоръчваме филма, защото е различен, интересен и изпипан до детайл.

А ето и какво казва неговият режисьор за житейските решения, оставането в България, пътя на българското кино и още:

В други интервюта казваш, че България е едно невероятно място, на което човек да живее и малко хора го осъзнават. При теб как се случи това осъзнаване?

При мен дойде след като бях взел съзнателното решение да стана емигрант. Заминах за Великобритания да уча режисура и сценарно писане. Планът беше, след като завърша да остана там. В Лондон. Да се развивам там. След 3 или 4 месеца, исках много, ама много да се прибера. Всичко ми липсваше, но най-вече семейството. След като завърших, останах още няколко месеца, за да “опитам” да се интегрирам в онзи начин на живот… не след дълго си взех еднопосочен билет и се прибрах у дома!

Как изобщо се насочи към режисурата?

Режисурата ми беше интересна и обект на мислите и желанията ми още от самото начало. Още докато учех в НАТФИЗ. Даже съм снимал 2-3 късометражни филма, докато учех, но така и не предприех нищо повече от това. По скоро тогава го възприемах като забава! Да сме арт, нищо повече от това. В моята представа това си беше една енигма тая работа, тоя човек – режисьорът. Развитието ми на монтажист още докато учех ме изстреля в космоса (много бързо)! Започнах да работя по най-различни и интересни, вълнуващи проекти. Именно те ме запознаха с великолепни, много талантливи режисьори. С такива, от които научих много и с такива, които не бяха великолепни въобще. Такива, които не бяха наясно с професията… та може би, тези последните ми дадоха силата да си повярвам, че и аз мога да стана един ден режисьор.

Последните 10 години се случи онова дългочакано раздвижване в киното, което роди филми като “Дзифт” и “Стъпки в пясъка”, в които ти си бил монтажист. Споменавам ги като едни от първите по-емблематични в съвременното българско кино, без да омаловажавам други продукции. Появиха се българските сериали и закипя някакъв различен от досегашния живот на екрана. Как според теб се отприщи всичко? Как успя да се надигне тази вълна след толкова време на неслучване?

Тя още се опитва да тръгне тази вълна, не е съвсем тръгнала още… пак е бавна, отнема страшно много време. Тъкмо тръгне, набере скорост и нещо я спре. Това за мен “случване” е благодарение на безкрайната нужда на едни хора да създават, да творят с умовете си всевъзможни истории. Всеки един от тези проекти е направен поради нуждата на артистите, които седят зад тях, за да бъдат разказани. То това е еквивалентно на глада – когато си гладен ядеш. Имаме липса на здравословна конкуренция на пазара, за да забързаме този целия процес по един естествен и здравословен начин.

Къде се намира в момента българското кино?

За момента само в България. Няма как да мръдне, много много от тук, докато не се направят промени. Такива трябва да бъдат направени, както в закона за кино, така и в увеличаването на субсидията – 10 пъти да речем. Това трябва да бъде държавна политика. Повечето ни съвременни режисьори имат по 2-3 филма. Няма как да се научат как се прави тая работа с такова количество филми. Тук изключвам гениите, разбира се, говоря за масата, тази която движи индустрията напред. Киното у нас не е бизнес, така както е в Америка да речем. Там хората правят филми, за да правят пари. Тук не е така. Това не е непременно лошо. В цяла Европа филми се правят на този принцип. За да станеш добър в киното трябва да тренираш, а като не снимаш филми, не тренираш…

Явор Бахаров в дебютното видео на групата The Black Swells, режисирано от Кеворк Асланян

Първият ти проект като режисьор е късометражният филм “Как да надебелеем здравословно”. Каква е неговата история, извън сюжета? Как дойде идеята?

Този филм и идея се случва веднага след като се завърнах от Великобритания. Идеята, зародишът се появи още там. Желанието ми бе да разкажа истинска любовна история. Такава, в която всеки да бъде 100% сигурен, че няма нищо неистинско. Затова и се спрях на възпълно момиче и изключително слабо момче. Исках да разказвам визуално, без много диалог. Поставих ги да живеят в магичен свят без особено силна гравитация, за да оправдая любовта. Написах една страница текст, нещо като сюжет, и се обадих на Георги Мерджанов – съсценаристът на филма. Показах му въпросната страница, разказах му идеята си и заедно написахме филма. От моята страница остана само една сцена – закуската на бащата и сина. Всичко останало създадохме заедно с Георги.

Филмът има страхотен успех с над 50 фестивала зад гърба си. Какви мисли събужда днес този проект и през дистанцията на времето – какво или кой момент най-силно и емоционално те държи още от процеса по реализиране?

За да бъдем абсолютно акуратни са 133 до момента. Все още го селектират! Продължава да пътува и да радва публика по целия свят. Нямам един най-силен момент. То целият филм си беше един незабравим момент. Всичко там се случи някак на магия, както в един вълшебен свят. Точните хора, в точния момент и на правилното, точното място.

Какво ще видим още от теб?

Никой не знае, най-малко аз! Като стане нещо и ако става за ядене… така казва пицарят до нас, бивш кинаджия, всеки път, като ни сервира пица пита “Става ли за ядене?” – та така и аз.

Защо си заслужава да останеш в България?

България е супер яка!” – това е цитат от последния ми късометражен, документален филм на героя Дими Деянски. И той донякъде като мен – от Канада газ за БГ. Най-доброто място в света! Ако не те мързи и имаш минимална амбиция за нещо, каквото и да е било, много бързо можеш да го реализираш. Почертавам минимална.

__________________

Ето за такива хора ни се разказва. За такива ни се и слуша.

Все още имаш възможност да гледаш филма на Кеворк “Как да надебелеем здравословно” на 16 май в Сливен, 28 май – Ловеч, 8 юни в Пловдив, а на 12 юни в пространството КО-ОП в София ще се опитаме да те срещнем и с филма, и със самия Кеворк, както и останалите режисьори от филмите, които пътуват на турне. Не пропускай!

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!