Ключовата дума е промяна

На Нова година не си правим точни равносметки. Правим повече сметки. Калкулираме хубавите и лошите моменти, за да си кажем каква е била годината. Колко пъти сме постъпили добре или колко обещания сме изпълнили.

Времето между качването в самолета и излитането обаче е достатъчно, за да ни даде хубава картина от високо. Там разбираме кога, как и защо сме отлепяли от земята. Стигали ли сме досега толкова високо и толкова далеч? Колко мащабно гледаме на света? Имаме ли граници и къде ги поставяме, а къде са всъщност? Взели ли сме найважното и кое е то?

Всичко най-важно не ти е в куфарите, а в сърцето, така че винаги ще е до теб.

С тези думи, последвани от куп пожелания и чифт високи обувки изпратихме приятелка много далеч. Замислих се колко различно ще бъде нейното утре.

Този текст няма да е за патриотични страдания и младите, които си тръгват. Тя не замина, защото не харесва новия ремонт на Графа, шефа си, дупките по улиците и в цялата система. Просто възможност, която тя грабна. И точно за това става въпрос. За възможностите, които имаме да се променяме всекидневно, но ние някак преуморени от новости предпочитаме да се настаним кротко на дивана и да разсъждаваме замечтано за всичко, което можеше да бъде различно. Обаче предпочитаме да се шегуваме, че мечтите са отложени за другия живот, докато самите ние стоим разложени в комфортната си зона.

Ключовата дума е промяна.

Написах картичката за Д. и се свих душевно. Сякаш аз отлитах, сякаш моите душевни устои се разклащаха и някой разместваше моя пъзел, приоритетите ми, навиците ми и ме караше да живея в различен от досегашния ритъм. Познавам чувството и усетих, че преглъщам тежко, не защото се радвам, че повече няма да изпитвам този страх от новото, а тъкмо обратното.

После си спомних колко отрезвителни са тези порции страх, нетърпение, любопитство и въодушевление, в дози според това кой от какво е забъркан. Или кой какви емоции допуска да го объркат. Аз съм от онези, които подхождат с крайно смесени чувства пред всички новости и нервността ми често надделява, но умея да скачам. Научих се с времето и сега, когато се обърна назад съм сигурна и знам, че всяка голяма промяна, която съм допуснала да се случи, ми е донесла само позитиви. Накрая всички помним само хубавото.

Понякога потъваме в клишетата, че трябва да сме здраво стъпили на земята, стабилни и сигурни. Страхуваме се да не разместим баланса дори в ежедневието си, сякаш крепим пирамида от карти. Дори малките ритуали се превръщат в свещенодействия, които не позволяваме никой и нищо да наруши. Твоят половин час сутрешно кафе, което всеки ден пиеш в една и съща чаша, а после оставяш на едно и също място. Магазинът, от който пазаруваш вечер можеш да обиколиш със затворени очи, а всеки петък в бара ти сипват без да има нужда да те питат какво искаш. Ходиш на работа, защото я имаш и защото си свикнал с всичко, дори и с проблемите й. Спираш да се будиш със стремеж за още, за нагоре, за цели, за лична реализация. Казваш, че си отворен за нови възможности, но сам не търсиш такива, защото “ще му дойде времето”. Свикваш с хората около себе си. С близките си, които превръщаш в навик, а последствията от това не се поправят и в най-романтичните филми. Защото все пак живеем в реалност, която изисква всекидневна доза здравословни и разнообразни емоции, мисли, действия, храни и мечти.

Големите шансове, които животът ни предоставя се крият в промените, които сме готови да направим. Ако искаме.

Започни от малкото. Сготви нещо, което никога не си. Запиши се на курс по танци. Размести вкъщи. Купи си нова картина. Закачи я на стената, a до нея постави и нови цели. Да ги виждаш всеки ден. После се престраши да живееш, както досега не си живял.

Не е страшно да се срутиш и разпаднеш далеч от дома, да грешиш на новата работа, да не успееш в ново начинание или да се сблъскаш с нови хора. По-страшно е, ако очите ти виждат едни и същи избелели петна на покривката, а душата се храни само с емоции от романтични филми пред телевизора.

Има два типа хора. Едните всеки ден отиват на работа и се прибират вкъщи по един и същ път. Другите всеки ден търсят нов.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
454Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!