Когато Европа обичаше исляма

Много преди континентът (Европа – бел. пр.) да започне да забранява носенето на хиджаб европейските аристократи са променяли имената си на Абдула и Мохамед, а посещаването на местната джамия е било най-модната тенденция.

На външен вид, с високите си минарета и заоблен купол в Моголски стил, Вилмерсдорфската джамия, разположена на улица Бринер в югозападната част на Берлин, изглежда почти същата както през 1920 г., когато е била изградена. Но институцията, точно както и града около нея, вече са променени.

0,,17554489_303,00

Джамията Вилмерсдорф, Берлин. Снимка Макс Циндер

Днес джамията е тихо и спокойно място. Тя служи главно като информационен център – ученици понякога идват на образователни екскурзии, домакин е на междурелигиозни събирания. Само една малка мюсюлманска общност редовно се появава за петъчната молитва. Всичко това е само един блед, далечен спомен от дните, когато Вилмерсдорфската джамия е била оживен център на духовното контракултурно движение във Ваймарската република.

През 20-те години на миналия век мисионерите от Ахмадийската общност (Пенджаб, Британска Индия), които построяват джамията, привличат различни хора чрез провеждането на лекции, които се вписват във философските въпроси на съвремието. Теми, включващи нарастващата разлика между живота и доктрината, бъдещето на Европа и бъдещето на човечеството като цяло. Германци от всички възрасти, борещи се с дълбокото си разочарование от християнската цивилизация в навечерието на Първата световна война, търсещи религиозна алтернатива, която да е модерна и рационална, а също така и духовна – посещават тези лекции и много от тях в крайна сметка приемат исляма.

Такава странна сцена е трудно да си представим в днешна Германия, където крайно дясната партия Алтернатива за Германия призовава за забраната на бурките и минаретата, а повече от половината германци твърдят, че виждат исляма като заплаха. Но в периода между двете войни в Берлин се ражда мюсюлманска интелигенция, включваща не само имигранти и студенти от Южна Азия и Близкия Изток, но и германци от различни обществени прослойки, приемат исляма. По това време ислямът представлява контра-културна, дори екзотична, форма на духовност за напредничави левичари – както будизма, през 70-те години в Калифорния.

Германците не са изключение в показването на този вид отвореност, и дори очарование, към исляма (по онова време – бел.пр.). В началото на 20-ти век се наблюдава появата на първите мюсюлмански общности и институции в Западна Европа, а с тях и първите приели новата вяра във Великобритания и Холандия. Това е почти забравен период от историята, но особено актуален, тъй като връзката между исляма и Европа все повече се характеризира с предпазливост, а на моменти с открита враждебност.

12-32f5fb15ff

Приели исляма британци на сбирка в Уокинг, Англия, 1918 г.

Дори по-задълбочените дискусии във връзка с исляма в Европа – тези, които вземат под внимание структурните фактори, които са маргинализирали мюсюлманското население на континента – все още в по-голямата си част, третират присъствието на религията като ново и трънливо явление, нещо чуждо за Европейския културен и политически живот такъв, какъвто го познаваме. Но един поглед назад към началото на 20-ти век – най-вече в периода след първата вълна на мюсюлманската имиграция към Европа в навечерието на Първата световна война – показва, че не толкова отдавна Западна Европа и исляма са имали много по-различна връзка. Връзка, характерна с любопитство от страна на гражданите и дори вид фаворизиране от страна на правителствата. В същото време, когато европейските граждани експериментират с екзотичната източна религия, европейските правителства предоставят специално третиране на мюсюлманските граждани и което на пръв поглед изглежда изненадващо: светското френско правителство харчи щедро за пищни джамии, а Германия демонстративно изтъква, че е по-добра в отношението си към мюсюлманите в сравнение с Франция и Великобритания. Изучаването на това минало ни напомня, че срещата на Европа с исляма не е нещо ново, но и че връзката между Западна Европа и ислям не винаги е била това, което е днес и не винаги може да изглежда по този начин в бъдеще.

Facsimile

Мюсюлманки в Сараево, 1938 г.

Хора, приели исляма, като германеца Хуго Маркус, еврейски гей философ, показват че тази религия не е просто присъствие в Европа в годините след Първата световна война – за някои, тя играе важна роля в дебата за това как трябва да изглежда бъдещето на континента. Маркус, който помага за откриването на Вилмерсдорфската джамия, е роден през 1880 г. и се премества в Берлин, за да учи философия. Той сменя религията си през 1925 г., след като преподава на млади мюсюлмански имигранти от Южна Азия. Приемайки мюсюлманското име Хамид, Маркус пише статии за журнала на джамията, Moslemische Revue, в които интерпретира схващанията на популярните философи в това време – Гьоте, Ницше, Спиноза, и Кант – за да твърди, че ислямът е необходим компонент в изграждането на “Новият Човек”. Използван за модел на идеален бъдещ гражданин, “Новият Човек” е модерна философска концепция, която се приема от всички – от социалисти до фашисти – и е от основно значение за съветската и национал-социалистическата символика. За Маркус, ислямът, като монотеистичен наследник на юдаизма и християнството, е липсващата съставка в сърцето на този “човек на бъдещето”.

download (1)

Хуго Маркус (в средата долу) сред съмишленици

Ахмадийската мисия управлява и друга джамия в Западна Европа – Шах Джаханската джамия в Уокинг, Англия. През 1889 г. проектът е спонсориран от Готлиб Вилхелм Лайтнер, полиглот, англо-унгарски ориенталист, който, според повечето източници, не е приемал исляма, но като преводач по време на Кримската война пътува много в целия мюсюлмански свят. Десет години по-късно, след смъртта на своя ексцентричен основател, вече никой да поддържа джамията и тя спира да функционира. Но точно преди Първата световна война, роденият в Индия адвокат и Ахмадийски мисионер Кхваджа Камалудин поема имота, съживява го и го трансформира в Мисията в Уокинг. Джамията, разположена само на 30 мили южно от Лондон, успешно привлича към исляма хора измежду британските горна и средна класа от ерата Downton Abbey, както и други, които споделят недоволството си от християнството и модерното западно общество. Един от най-легендарните “вероотстъпници” бил ирландецът Лорд Хедли.

headley-india

Лорд Хедли, приел исляма през 1913 г., на посещение в Индия

Роден под името Роланд Джордж Алансън Алансън-Уин, петият барон Хедли приема исляма през 1913 г. заедно с мюсюлманското име шейх Рахматула Ал-Фарук. Лорд Хедли става пример за британските мюсюлмански конверти (хора, сменили религията си – бел.пр.); през 1920 година, той отива на широко отразеното в пресата поклонение в Мека и след това през живота си написва редица книги и статии за исляма, за който той бил убеден, че ще има славно бъдеще във Великобритания.

Изглежда, че на индивидуално ниво, ислямът успява да превземе някои европейци, които търсят бягство от традициоността в съвременния свят. Питер Хенрикус ван дер Хоог, холандски дерматолог, който основава козметичната компания, която все още предлага кремове за лица и стягащи маски на жени в Холандия, също приема исляма през този период и отива на поклонение в Мека. Хари Сейнт Джон Филби, британски офицер от разузнаването и баща на Ким Филби, известния двоен агент, сменя вярата си, когато живее в Саудитска Арабия през 1930 г. и се подвизава като Абдула. Друг вероотстъпник от този период, еврейският писател Леополд Вайс, приема името Мохамед Асад – синът му, Талал Асад, е един от най-влиятелните антрополози в днешно време.

hoog1

Д-р Ван де Хоог в Саудитска Арабия

Но западноевропейските правителства в началото на 20-ти век също демонстрирали толерантност и дори пристрастие към исляма, които могат да изненадат съвременните читатели – макар и мотивите им, често да са били цинични, в сравнение с отношението на техните граждани към исляма.

По време на Първата световна война Франция и Великобритания разчитат на своите колониални поданици, много от които били мюсюлмани, да воюват на европейските бойни полета. Затова и обръщат специално внимание на нуждите на тези войски. Към полковете били назначени имами, а войниците мюсюлмани получавали специални халал провизии: вместо свинско месо и вино, на тях им било давано кус-кус, кафе, и ментов чай. (Еврейските полкове, от друга страна, не са получавали такова специално третиране.) От немската страна пък, първата джамия в страната е построена във военнопленнически лагер в Вунсдорф, изграден само за заловените мюсюлмански войници и да се демонстрира пред тях колко по-добре се отнасят немците от французите или британците. Резултатът, се надявали, да създаде размирици сред мюсюлманското население в колониите на двата противника на Германия.

В следвоенния период все повече открояващата се ислямска идентичност в антиколониалните движения прави същите тези европейски правителства все по-тревожни. Тайните служби (на Великобритания – бел.пр.) били изпращани до кафенетата на континента, където мюсюлманските интелектуалци (включително Шакиб Арслан, един от най-важните пан-ислямисти в междувоенна Европа, който живеел в Женева и е дядо на съвременния ливански политик Уалид Джумблат) започват да разпространяват пан-ислямските настроения за съпротива.

Но европейските правителства също се опитват да спечелят на своя страна мюсюлманите чрез “меката сила” на пропагандата. През 1926 г. повече от две десетилетия след утвръждаването на секуларизма, закон от 1905 г., френската държава се позовава на различни вратички в него, за да финансира изграждането на Голямата Джамия в Париж – акт, който оставя много от католиците на нацията възмутени заради преференциалното третиране на мюсюлманите от държавата. Привидно джамията е служила като знак на почит към мюсюлманските войници, които са се борили за Франция по време на войната. Когато основният камък е положен през 1922 г. Пол Флюро, от парижката община, гордо заявява, че когато Франция е била в опасност през 1914 г., мюсюлманите от Африка не са се поколебали да дойдат в нейна защита: “Мюсюлманите”, казва той, “не бяха последните, които се отзоваха на повика на отечеството в опасност … Много дадоха живота си в защита на цивилизацията.” Той добавя, че джамията е израз на благодарност от страна на Франция, възпоменателен паметник на мюсюлманските войници, които са паднали в името на родината.

В действителност историците гледат на джамията като част от колониалната пропаганда, предназначена да даде на богатите посетители идея за френската имперска мощ в мюсюлманския свят. Северноафриканските работници в Париж живеели далеч от джамията, а нейните молитвени графици не се отнасяли към графиците на фабриките, в които те работели; високите цени на банята и трапезарията я направили недостъпна за всички, освен за една шепа от френския и мароканския елит. Джамията, построена в пети район, срещу Ботаническата градина, все още оцелява днес. Туристи от цял ​​свят отиват да се насладят на чаша ментов чай ​​и баклава в кафенето или да закупят марокански килим в магазина за подаръци, вдишвайки “източна атмосфера” в сърцето на Париж.

През 1935 г. светската френска държава отново показва на своите мюсюлмански граждани, че са специални, изграждайки малка болница в Бобини, едно малко обществено място в североизточен Париж, което е предназначено само за мюсюлмани. Счита се, че тази болница е издигната за да утвърди републиканската ценност на равенството чрез предоставяне на специални грижи за мюсюлманите – на пациентите се предоставя халал храна, а самата сграда, проектирана от френски архитекти в северноафрикански стил, е оборудвана със зали за молитва и мюсюлманско гробище. Също така в болницата са държани под карантина, далеч от обществото мюсюлмани, когато френските граждани изразили опасения, че северноафриканските работници пренасят опасни венерически заболявания – знак, че въпреки неочаквания интерес към исляма, европейците често са също и расисти. Болницата служи като добър пример за стратегията на колониалното правителство, типична за периода – предоставяне на услуги на мюсюлманските жители с две цели: да  спечелят тяхното доверие и в същото време да ги приведат под контрола на държавата.

gw_hum_first-european-muslim-congress_geneva_1935_770x510

Първият Конгрес на европейските мюсюлмани (Женева, 1935 г.). Снимката е от личния архив на Мохамед Али ван Беетем, Холандия

С назряването на Втората световна война, както и по време на самата война, усилията на държавите да спечелят благоразположението на мюсюлманите стават все по-належащи. През този период Великобритания помага за финансирането на две джамии в Лондон, докато нацистите се опитвали да убедят мюсюлмани, особено в Източна Европа,  да се присъединят към борбата им срещу руснаците. Особено на Балканите, Крим и Кавказ, нацистите се представят като защитниците на исляма. Пропагандата, разпространявана чрез радио и листовки, проповядвала  борба с болшевизма, анти-юдаизъм и анти-британски империализъм. (В германската армия били създадени мюсюлмански легиони, но много от войниците, които се записвали в тях, го правили заради  по-добрите условия на живот, а не от идеологически съображения.)

Този период, в който европейците и техните правителства ухажвали мюсюлманите и исляма, иронично предвещава отношението към исляма в Западна Европа днес –  специалното внимание към мюсюлманите, а не откритото им приемане, е провокирано от предполагаемата заплаха за националните интереси. Заплаха, произтичаща от политически подривния потенциал на религията. Този подход не е толкова по-различен от задната мисъл при финансираните от държавата програми за обучение на имами, които се създават през последните години във Великобритания и Холандия.

Белезите на войната и времето са оставили своя отпечатък върху Вилмерсдорфската джамия в Берлин. В последните дни на Втората световна война, тя е преобразувана в бойно поле, когато по време на руската офанзива в Берлин нацистките войски изкопават окопи в нейните тихи градини и обстрелват вражеските войници от нейните високи минарета. По време на битката едно от минаретата е напълно разрушено, а джамията е сериозно увредена. Въпреки че впоследствие е реконструирана, джамията досега не е успяла да си върне предишната слава. Днес, посещаемостта й предимно се ограничава до петъчните молитви, а нейната история е известно на малцина.

Съдбовните десетилетия след войната, този кратък период от време, в който не малко европейци прегръщат  исляма, също е избелял от паметта. Но защо – не е съвсем ясно. Може би защото през годините по-големия приток на мюсюлмански работници, особено през 1960 и 1970 г., прави мюсюлманите все по-видимо малцинство в тези страни, а не малка част от населението, и това доведе до увеличаване на напрежението. Или може би защото 11 септември така се отпечата  на връзката между западното общество и Близкия изток, че често засенчва историята.

Независимо от това, поглеждайки назад, е важно да знаем  кои са добрият, лошият и злият, когато става въпрос за сложната и богата история на исляма в Западна Европа. Ако правителствата, в стремежа си да се наложат над мюсюлманското население, ги откроят по начин, който може да спомогне за полагане основите за смисъла на “различността” – различност, която Европа чувства към исляма днес, то историята на джамията Вилмерсдорф дава алтернативата. Едно кимване към онзи момент, когато ислямът не е предизвиквал в европейското съзнание асоциации, че е репресивен, анти-интелектуален или страшен. Да си представим лекциите, провеждани в Уокинг и Вилмерсдорф, и техните разнообразни аудитории – по някаква случайност и немският писател Томас Ман е присъствал веднъж – това ще ни позволи да си представим онази връзка между Европа и исляма, връзката на  диалога и лекотата в отношенията.

Историята на мюсюлманите и исляма в Западна Европа е по-стара, както и по-заплетена, отколкото мнозина си мислят, и осъзнаването на тази история ще ни помогне да си представим бъдеще, в което мюсюлманите могат да се разглеждат като неразделна и равнопоставена част от европейския обществен живот, а не вечни или застрашаващи ни аутсайдери.

* When Europe Loved Islam, Автор: Маря Ханун, докторант по арабски и ислямски изследвания в Университета в Джорджтаун. Статията е базирана на дисертацията на Софи Спаан, докторант в университета в Утрехт, Холандия, “Изследвания на религиозния опит и идентичност на мюсюлманите в междувоенна Западна Европа” – част от проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания.
Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

2 Коментари

  1. В началото на 20-ти век ислямът е бил нещо непознато, екзотично и затова – примамливо. Малкото мюсюлмани в Европа не са представлявали никаква заплаха за европейците, тъй като броят им е бил твърде ограничен. Но днес – когато мюсюлманите вече са милиони и са създали свои анклави в големи и не толкова големи градове на континента, и когато редица организации са се заели с тяхната защита, те са станали много по-нагли и агресивни, чувствайки подкрепата на многобройните свои събратя по религия и по етнос. Техните общности се превръщат в гнезда на преспътници и безделници, живеещи на гърба на местните общества с протекцията на неправителствените организации и левите партии. Ето това е цялата логика на трансформацията в отношенията между европейците и мюсюлманите, извършена за около един век – просто маската на исляма е паднала и някаква част наивните европейци вече (може би късно) е прозряла какво е истинското му лице. В това няма никаква философия, както се опитва да ни убеди авторката, а отрезвяване от предишните заблуждения, някои от които са умишлено създадени и внушени.

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!