Когато управляващите не разбират от технологии

Трудно ще се намери някой, който да е пропуснал фиаското около новата електронна система за винетките. За пореден път нагледно видяхме нескопосаността на българските институции относно дигитализирането на административните им услуги. В случая с БГТол, проблемите се коренят повече в ширещите се некадърност и безхаберие по етажите на властта и институциите, отколкото в липсата на знания за модерните технологии. Независимо от това, темата за изоставането с дигиталните технологии у властимащите и тяхната администрация, както в България, така и в целия свят, отново е актуална.

Да, свикнали сме да мислим, че само при нас политиците са на ниско ниво и нужните им умения липсват, но що се отнася до технологичните им познания, това е така и в световен мащаб. Подобна липса на елементарно разбиране за това как работят модерните технологии ще бъде все по-пагубна с течение на времето, защото светът все повече се дигитализира и разчита на модерни софтуерни решения – от социални мрежи, през онлайн магазини, до електронни административни услуги. Такава зависимост от онлайн услуги е нормална. Все повече домакинства имат достъп до интернет и се възползват активно от това. Подобно развитие на електронните технологии означава, че бизнесът, а след него и държавните администрации, трябва да действат бързо, за да се възползват максимално от възможностите пред тях. Въпреки това, на фона на тези наблюдения, виждаме примери от цял свят за слабото разбиране на управляващите за модерните технологии.

Миналата година американският конгрес проведе изслушвания с Марк Зукърбърг, шефът на Facebook, и със Сундар Пичай, директорът на “Google”, в които, ако не друго, то силно си пролича липсата на основни познания у представителите в конгреса по това как “Facebook”, “Google”, или интернет въобще, работят. Това е не само тъжно – то е неприемливо, защото от тези хора зависи да ръководят една от технологично най-силно развитите страни в света. От тях се очаква да вземат решения относно поверителност и киберсигурност, но подобни изслушвания добре илюстрират липсата на необходимите умения и знания у тях за това.

В Япония беше разкрито, че министър, който е заместник-шеф на офиса за стратегията по киберсигурност в страната, никога не е ползвал компютър и не разбира какво е USB. Той твърди, че от 25 годишна възраст е давал нареждания на подчинените си и затова не е използвал компютър. Целият свят се смя на абсурдността на тази новина.

В Австралия, парламентът одобри закон, който има за цел да позволи на силите на реда да изискват от технологичните компании достъп до криптирани съобщения и данни. Идеята е, че това ще увеличи сигурността на всички граждани, като улесни разузнавателните агенции в преследването на терористи и престъпници. Законът, обаче, е критикуван от големите технологични компании и много експерти по сигурността, защото в стремежа си да увеличи безопасността, той прави точно обратното – отслабва сигурността на софтуерните апликации и застрашава хората, които правителството се опитва да предпази. Критиките обикновено се свеждат до няколко потенциални проблема – подобен ход ще отвори възможността за атака на технологията за криптиране от трети страни; има много неизяснени легални казуси в международно отношение за това кога е и кога не е законово да се предоставя правителствен достъп до криптирани данни; правителството и органите на реда могат да злоупотребят с правата си. По тази тематика може да се пише много, но тя не е централна за този текст. Ако някой се интересува, в анализа “Ключове под изтривалки: изискване за несигурност чрез настояване за достъп на правителството до всички данни и комуникации”, съставен от група видни експерти по киберсигурност, се разглеждат основните проблеми с подобен тип законодателство.

Изброените примери показват, че не само в България, но и в световен мащаб, политическият елит не е в крак с технологиите, от които светът става все по-зависим. Разликата между България и подобни на изброените държави, обаче, е че ние сме много по-назад в развитието на дигиталните си услуги и във възможностите за дигитализация на бизнеса. Въпреки изброените негативни примери, обществените услуги на държави като Австралия, Япония и САЩ се развиват и цифровизират с пълни обороти, което показва, че високото технологично ниво на администрацията може да ограничи негативното влияние на технически некомпетентните политици. Истинският проблем идва, когато и администрацията, и управляващите, имат ниски технологични познания.

Примерът с БГТол системата никак не е обещаващ, като липсата на някои функционалности и лошата подготовка са само част от проблемите. Друга част са отношението на отговорниците за системата към злоупотребите с нея – твърдението на проф. Олег Асенов, експерт към Агенция ,,Пътна инфраструктура“, че “Няма проблем в системата, потребителите просто се опитват да видят как системата ще реагира.” е меко казано абсурдно. Всяка една компютърна система трябва да бъде защитена срещу неправомерни действия на потребителите си, не да се разчита на тях да спазват правилата. Неслучайно сред програмистите се казва, че софтуерните системи трябва да са недоверчиви към всичко, което получават от страна на потребителя – това е универсално правило. Липсата на подобно отношение в БГТол навява на мисълта, че освен публичните грешки в системата, има много тайни проблеми, които могат да бъдат използвани от хакери за да получат неразрешен достъп до нея. Подобен модел на работа е неприемлив в бъдеще, и всички, от управляващи до общество, трябва да са болезнено наясно с това.

БГТол системата далеч не е единичен пример. През последните години станахме свидетели на срива на търговския регистър, на хакването на сайта на министерството на културата, както и на пробива на сайта на Министерството и науката от единадесетокласник. Само преди няколко седмици системата за издаване на лични документи се срина.

България върви смело по пътя на дигитализация и с времето все повече услуги ще бъдат достъпни по електронен път. За да се възползваме от възможностите и удобствата на едно дигитално бъдеще, обаче, трябва да сме наясно, че на първо място идва отговорността за това да изградим сигурни и работещи технологични системи. Това не става лесно и изисква целенасочена политика.

За да видим как бъдещите технологични проекти могат да успеят, можем да погледнем към позитивни примери за далновидни политики и стратегии (да, има и такива). В Дания е създадена специална агенция по цифровизацията, която отговаря пред Министерството на финансите. Целта на агенцията е да се грижи за успешното осигуряване на ползите от бизнес целите на ИТ проектите. Това се постига като се изисква от държавните институции да следват специални практики и методики при развиването на технологичните си проекти. Във Великобритания и Южна Корея, целенасочено се води политика за наемане на способни специалисти, в конкуренция с частния сектор. В Нидерландия, дигитализацията се приоритизира, като се следват правила за създаването на технологични услуги, които са ориентирани към потребителя и ползването им е максимално улеснено.

Интересен пример за успешна дигитализация на голяма държавна система е, иронично, датската Агенция по вписванията. След като виждат, че традиционният метод за развитие на софтуер, който използват, не носи резултати и води до забавяне, те го сменят с модерен такъв. Фокусът се изменя от желание да се решат бизнес проблемите на агенцията, в желание да се решат проблемите на клиентите. Освен това, ръководството преразпределя отговорностите и приоритетите си по начин, който поставя проекта за цифровизация на първо място. Техническият директор насочва повече енергия в развитието на проекта, а изпълнителният директор участва лично в планирането и организацията. Важността на проекта и нужната отговорност за развитието му бива ясно осъзната. Взима се и друго интересно решение, особено, ако го сравним с порочната система за държавните поръчки в България – за развитието на софтуера се наема не една, а четири частни фирми. Това е възможно благодарение на гъвкавата архитектура и модерния подход към създаването на софтуер, който агенцията използва. Наемайки няколко частни изпълнители означава, че се създава конкуренция между тях, защото, който се справи най-добре, има по-голям шанс да получи бъдещите държавни поръчки. Благодарение на изброените похвати, проектът се смята за благополучно завършен и може да служи за образец на други агенции или държавни администрации.

В този пример прозират нужните предпоставки за изграждането на едно успешно дигитално бъдеще. Виждаме как управляващите и администрацията приоритизират подобни проекти и влагат огромни усилия в тяхното успешно завършване. Набляга се на модерни способи за развиването на софтуер и се насърчава здравословната конкуренция между няколкото участващи фирми в този процес.

Подобни неща са съществени за благоприятния резултат от дигитализирането на една система, особено имайки предвид, че според анализ на консултантската фирма “Маккинзи енд Къмпани” и Оксфордския университет, държавните ИТ проекти са с 6 пъти по-висока вероятност да надвишат бюджета си, за разлика от частните. Проблемите на държавния сектор включват високата бюрокрация, координирането с множество агенции и поддържането на дигиталната стратегия, дори когато държавната администрация се сменя.

Такива резултати още повече илюстрират, че за успешното интегриране на една софтуерна система, в контекста на държавната администрация, компромиси за целенасочената политика и дисциплината не могат да се правят. Управляващите трябва да третират дигитализацията на публичните услуги като първокласен проблем, не като празна тема за разискване и трупане на политически дивиденти. Ясно е, че държавниците няма как да имат експертни познания по модерните технологии. Това не означава, обаче, че не носят отговорност. От тях зависи да се направи така, че некомпетентността им да не бъде пречка за успешното проникване на модерните технологии и добрите софтуерни практики в администрацията. Политиката трябва да бъде далновидна и целенасочена, като е добре да се създадат специални надзирателни органи, които да се грижат за следването на високи технологични стандарти от държавните институции. Администрацията трябва да увеличи компетентността си до степен, която позволява технологичните промени да се случват успешно, независимо кой е на власт. Специалистите, които се наемат, трябва да играят основна роля в промяната на административните процеси, но хората, които ще донесат тази промяна трудно ще бъдат намерени, ако заплащането им е на ниво под минималната заплата. Подобна подигравка е напълно недопустима във висококонкурентния пазар на труда.

Подценяването на сериозността на темата от горните етажи на управлението трябва да се спре и да се насочи внушителна енергия към преодоляването на гореописаните проблеми. Ако те не се решат, ще продължаваме да виждаме провал след провал в опитите за цифровизацията на публичните услуги. Това би било проблем от колосални размери, който може дори да навреди на националната ни сигурност.

Гореща тема в момента е закупуването на нови изтребители за българската армия, за да се обновят бойните ни способности, но сферата на киберсигурността има нужда от не по-малко внимание. Това все повече бива осъзнато и се отразява в Народното събрание, но работата трябва да бъде постоянна. Трябва да се възползваме максимално от позицията на Мария Габриел като еврокомисар по цифровата икономика и общество. Имаме нужда от сериозни инвестиции в добре разработени и защитени системи, в стратегия за развитието и наемането на качествени програмисти и специалисти по киберсигурност, както и в стремеж за добре технологично образовано общество. В светa на бъдещето, подобни неща ще бъдат все по-важни за националната ни защита.

Дигитализацията на живота ни отваря безброй възможности за недобронамерени страни да злоупотребяват с технологиите, на които разчитаме. В най-добрия вариант има опортюнисти със случайни умения, които могат да пробият дигиталните ни системи, а в най-лошия можем да бъдем засегнати от кибервойна. Подобни опасности са реални и могат да нанесат огромни щети на държавата и на обществото ни, ако не се отнасяме сериозно към тях.

Отсега се обсъждат бъдещи електронни системи за гласуване и електронно правителство, но трябва да бъдем много внимателни да не увеличим присъщите на подобни услуги проблеми със сигурността с некадърност и липса на отговорност. Добре е да внимаваме кой ни води по дългия път към едно високотехнологично бъдеще, както и сами да обогатяваме технологичните си познания, за да можем активно да участваме в процеса на дигитализация.

_________________

Веселин Жеков 

Името ми е Веселин Жеков и аз понякога мисля. Създадох блог, veselinzhekov.com, с който да предизвикам себе си и да започна да споделям със света мислите и наблюденията си. Следващата стъпка в това предизвикателството е сътрудничеството ми като гост автор с Shash.bg. Пиша анализи, фейлетони, очерци, от време на време и разкази. Целя да обогатя обществения дебат по наболели теми или да обърна внимание на проблеми, които намирам за важни, но не смятам, че получават необходимото внимание. Старая се да бъда критичен, фактологичен и справедлив, като съм винаги отворен за градивна критика, ако читателите ми преценят, че не спазвам някои от тези правила. Водещите ми принципи са честността, прагматизмът и здравият разум.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
293Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!