Кой, аз?

Тъй като считам себе си за психолог с твърде много за казване, мисля да споделя малко психо-размисли и страсти, базиращи се на една актуална към момента психологична тема – психологията на ежедневния герой или социалният момент на поведението ни.

Твърде много е вече написано за ефекта на наблюдателя, пигмалионовия ефект и разсейването на отговорността (само потърсете в гугъл и ще се убедите), затова няма да ви занимавам с тези теми. Вместо това ще ви запозная с малко известната психология на героизма. Или как обикновените хора са способни, при почти едни и същи обстоятелства и предразположения, да извършат необикновени злини или вдъхновяващи геройства.

Като за начало, нека оставим твърдението „Това на мен не може да ми се случи!“ на този ред и да продължим, защото „Това може да се случи на всички ни, без значение от това колко сме интелигентни или добри!“.

Всички сме различни, ситуациите, в които попадаме, също са различни и имат различна трудно предвидима власт над нас. Колкото и да не ни се вярва обаче, всеки човек в основата си е задвижван от вярването, че е прав, че е добър и че неговите и точно неговите постъпки са правилни. Да, дори Чикатило, Менсън, Хитлер и прочее злодеи са били абсолютно убедени в добротата и полезността на действията си. Извратено, нали? Е имам новина за вас – всички сме извратени по свой собствен начин. Един от начините, по който това се проявява, е именно геройството – обратната страна на медала. Звучи объркано и безсмислено, но това, което ни кара да вършим най-големите си злини, е и това което ни прави герои.

„Зависи от мен, аз имам властта да променя!“

Това простичко твърдение е основнополагащото в психологията на героя, но същото е абсолютно валиден и водещ подтик и у злодея. Знанието, че нещо зависи пряко от теб и че ти можеш да направиш от него каквото пожелаеш, е много изкушаващо. Да знаеш, че можеш да промениш лошите според теб навици на някого, че можеш да направиш обществото по-добро, да направиш по-лек живота на съседката отдолу, като изхвърляш боклука, която тя все забравя пред вратата или да защитиш жена, чиито мъж й крещи на улицата, да вдигнеш паднал човек и след това да се прибереш изпълнен с приятното чувство на удовлетворението на добрият и полезен човек. Ах, колко е хубаво да се чувстваш добър, полезен, да знаеш, че водиш света към светли бъднини. Припознахте ли се? Случва ли ви се честичко да се вдъхновявате и мотивирате от властта си да променяте – себе си, средата, хората около вас? Не се притеснявайте да отговорите с да – това ви прави, колкото злодеи, толкова и герои. Това ви прави хора. Най-човешкото от всички човешки характеристики е необяснимото вярване, че от нас зависи нещо, че можем да променяме и моделираме средата и другите около нас. И това е характерно и за злодея, и за героя.

Как тогава се различава тогава героят от злодея?

Ами не се различава, във всеки един от нас много успешно се съчетават по един д-р Джекил и г-н Хайд. Добро и зло са двете основни дуалистични точки на човешкия мироглед. Това обаче никак не означава, че са едностранни. Нищо, което вършим, не е нито изцяло добро, нито изцяло лошо. Единственият изход от тази ситуация е в поемането на отговорност. Това е и разликата между поведението и мотивацията на героя и тази на злодея.

Нашият евридей хироу (герой на ежедневието) е точно този, който знае, че свободата е отговорност. Който не се страхува да посрещне последствията от собствения си избор. Знае, че зависи от него и има властта да променя, но може да припознае и да се грижи за това което е променил.

И нека завърша с клише (за цвят): „Да бъдеш човек означава да бъдеш отговорен… Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил.“ (от „Малкият принц“ на Екзюпери, бел.а.). Човек става герой с грижата за последиците от собствените си избори и туй-то, нищо повече и нищо по-малко.

Кой, аз?

Да, ти!

 

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
434Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!