Концептуалистът като художник

Във време, в което силата на успеха се измерва в брой лайкове на база достъпност и комерсиалност, сред нас (тук палците скачат нагоре) продължава да има хора, вярващи в неконвенционалното, в търсенето на значение и провокация към себе си и ежедневието.

Едни от тези съвременни кръстоносци, отдадени на каузата да запазят ценното и смисленото, са авторите, чийто имена кръжат около ТИ-РЕ – платформата за независими български авторски издания. Видяхме ги на изложбата Преглед на българския дизайн 2018, показана в UniCredit Studio – Пространство за съвременно изкуство през месец ноември.

Но кои всъщност са ТИ-РЕ?

Културният портал ТИ-РЕ е създаден през 2016 г. от приятели-ентусиасти, обединени от страстта си към визуалния език и формата, която да разкрива най-точно собствения им творчески почерк. Експресивно художествено тяло, в което се срещат литературата и изобразителното изкуство, за да се постигне съвършената, спрямо личния поглед и визуално усещане на твореца, хармония помежду им.

Целта на платформата ТИ-РЕ е да създаде общност от артисти като катализатор на информация, свързана с изкуството на книгата. Младият й екип се стреми към установяването на връзка между любители и художници, занимаващи се с илюстрация, дизайн, комикс, зинове, калиграфия и арт-книги.

Първото им начинание е участие на Коледния панаир на книгата през 2016 г. с обща изложба на книги, като всеки ден в рамките на панаира преминава с различен фокус – детска литература, концептуални издания, комикси, зинове и др.

Следва инициативата ИЗ-РЕ-ЧЕ-НИЕ – отворена покана към творци за авторски книги с използването на едно изречение и създаването на негов нов книжен и графичен дом, който да му придаде нова форма и смисъл. Всеки автор работи с избранo литературно произведение или авторски текст, изолирайки го от изначалния му контекст, а единственото ограничение, което художниците следват, е крайният формат на книжното тяло да бъде А3.

ТИ-РЕ постигат успеха, на който се надяват, като събират над 30 произведения от различни творци, сред които много млади автори-любители, както и изявени професионалисти като Никола Михов, Филип Бояджиев и Дамян Дамянов. Колекцията от авторски арт-книги е показана в галерията на Столична библиотека, както и в рамките на “Европейска нощ на музеите – София 2017” под шапката на Sofia Paper Art Fest.

През 2017 г. ТИ-РЕ стартират проекта ПАРАГРАФ, който продължава да разглежда съществуването на текст от литературно произведение извън неговия контекст, но този път под формата на абзац. Изложбата е показана в Гьоте институт и включва творби на Александра Димитрова, Aлина Папазова, Деси Найденова, Елица Маринова, Теодор Генов, Мартиан Табаков, Михаела Кръстева, Тома Гълов, Ния Пушкарова, Омана Кацарска и мн.др. Произведенията въплъщават различни интерпретации на авторски текст и са изпълнени в различни материали като хартия, метал и гипс, в стремежа на художниците да предоставят друг поглед на това какво е книгата.

За да разберем какво следва за ТИ-РЕ и накъде възнамерява да се насочи в близкото бъдеще, се срещаме с един от създадетелите му – младият автор Виктория Стайкова. Завършила в Национална художествена академия, специалност „Книга и печатна графика“ и продължила следването си в Англия, в момента я откриваме ситуирана в България, успешно съчетаваща професионална кариера като графичен дизайнер, организатор на инициативите под шапката на ТИ-РЕ и образование за куратор.

Здравей, Вики. Как се роди идеята за платформа ТИ-РЕ? Бавно и постепенно във времето или с проблясъка на интересна, моментна идея?

ТИ-РЕ беше една от онези идеи, които тлеят дълго време и преминават през различни фази, докато узреят в най-добрата си форма. Мисля, че платформата определено има още накъде да се развива спрямо това, което си представях от самото начало. Още през годините на обучението ми в Академията в София, където учех специалност “Книга и печатна графика”, се роди желанието ми да създадем и “нещо друго” – вид културен канал, който да допълва сферата на книгата в България. Живеейки и учейки в чужбина (Англия, Фалмут) за известно време, тази идея се формулира, естествено повлияна от формати и придобития ми опит там. Желанието ми и преди всичко – чувството за някаква липса в областта, се сля с това на мои приятели и колеги (Мила Янева, Андрея Попйорданова и Велиана Иванова) и вероятно е било изговаряно и споделяно милиони пъти, докато дойде моментът на първата ни съвместна инциатива.

Прекарала си доста време извън България. Как ти се струва културният климат в страната днес? Променен и благоприятен ли е той за младите, създаде ли се вече генерация, която да е конкурентноспособна или продължаваме да сме догонващи?

Това, което ми даде животът в страната е перспектива. Феномен, който сякаш се усеща осезаемо като тенденция. Мисля, че настоящата нова генерация е такава, че вижда потенциал тук, както и открива нужното пространство за създаването на нови модели. Освен благоприятните условия, има и желание и търсене, което ние се пробваме да канализираме и обосновем. За мен културният климат в момента се изразява в точно това желание за развитие и за повече, желанието на младите да рискуват, да създават, да инициират.

Кое е нещото, което ти самата търсиш в една авторска творба и което прилагаш и при селекциите на ТИ-РЕ?

Селекцията определено е комбинация от елементи. Нещото, на което реагирам инстинктивно, е вниманието към физическия аспект в изработката на една книга. След като говорим за издания в единични копия, това предполага ръчна изработка, която е ключова за цялостното възприятие на книгата като обект. Това е първото нещо, което комуникира атмосферата и наратива. Замисълът и смисълът, вложени в книгата, са неизменно свързани с този физически обект. Изображения, текст, форма, материал са вплетени във въпросите как, защо и дали, които всеки от нас изминава в процеса на изработката на една книга. И всички те зависят от посланието, което искаме да предадем.

Как се постига балансът между литература и изобразително изкуство? Има ли водеща роля или тайната е равнопоставеността?

Предполагам, че отговорът е колкото книги има, толкова и отговори. В сферата на арт-книгите (Artist’s Book) това е балансът, който се търси и намира от всеки автор, благодарение на неговата собствена душевност и начин на комуникация. Баланс, който всеки развива спрямо художествената си практика и специфичността на дадения проект. Това е въпрос, които ние поставяме с двете ни поредни отворени покани “Из-ре-че-ние” и “Параграф” – има ли наистина значение и как се отразява то във всеки специфичен случай.

Започнахте с изречение, след което прерастнахте в параграф. Цяла книга ли ще бъде следващата стъпка на ТИ-РЕ? Коя ще е следващата ви инициатива?

Засега ни се иска да надградим формата на “отворената покана”. Иска ни се да имаме възможност за работа с хубожниците в по-дълъг период от време, наистина фокусирайки се върху крайния резултат. Наша цел е да организираме повече работилници, посветени на книгата като форма. Също, работим в насока реализирането на издания в лимитиран тираж. И най-накрая, за мен е важно ТИ-РЕ да създаде архив, който да може свободно да бъде представян на публиката в различни формати. Но всичко с времето си.

Какво би поставила след ТИ-РЕ?

При мен сякаш нещата не работят в тази последователност. Сигурна съм, че ще има “след”, но междувременно има и “над” и “под” и “измежду”. В личен план искам да отделя повече време на собствените си авторски книги и худежествена практика като цяло. Моя абсолютна страст е и научно-фантастичната илюстрация – това определено е посока, която искам да надграждам за себе си както и визуално, така и теоритично (в смисъла на теория на илюстрацията).

И за красив финал – сподели ни любимото си ИЗ-РЕ-ЧЕ-НИЕ или ПА-РА-ГРАФ, които би визуализирала самата ти.

Ще цитирам думи от Христина Трайкова. Бях на представянето на фотокнигата й In Belief is Power” и в дискусията си тя изрече следното: “За да можем да разчетем един (визуален) наратив, трябва да имаме необходимата визуална култура.

Можеш да откриеш ТИ-РЕ във Facebook или Instagram

_________________

Лилия Угринова
Always and never the same.

Завършила “Изкуствознание” в Национална художествена академия, главен “виновник” да поставя равенство между минало и настояще. Дълго работи като копирайтър и коректор – цени думите с емоция, които тежат на място. Свикнала е да подслонява в себе си крайности и да ги опитомява в хармония. Определя се като странна смесица между интроверт и екстроверт; притежава сетива за детайли и интуиция за същност. Когато е интроверт се гмурва в книги, филми и изложби; в дълги разходки из улици с
вътрешен диалог и музика в слушалките. Когато е екстроверт е тук и сега – за партита и градска култура; за красиви места със смях, искреност и вдъхновения.
Вярва безкомпромисно в добрия вкус и смята, че мисията на всеки е да развие такъв. Добрият вкус като естетика и поведение. Днес тя е тук и сега и на нашия сайт – за да пише за това, което възпитава и вдъхновява добрия вкус.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!