За Коко Азарян. С обич и признателност

“Детето на Чехов” днес трябваше да навърши 82 години!

Той е един от поводите и причините да заобичам театъра с цялото си сърце и душа. От онези изчезващи, благи, мъдри, интелигентни хора, които не натрапват себе си, изкуството си, мисленето си. От най-светещите хора на театралното изкуство. От онези, които събират, а не разделят. От онези, които не се поддават на всеобщото мрънкане, оплакване и нихилизъм, а творят. Защото го могат.

Крикор Азарян. Имах честта да съм в театралния салон на последната му премиера – “Вишнева градина” в Народния театър. (По горчива ирония на съдбата това е и последната пиеса на любимия му Чехов, писана година и нещо преди смъртта на руския писател и драматург.) Никога няма да забравя тази вечер. Той беше в салона. Изправи се и се поклони на своята публика. А ние сведохме глава в знак на признателност и благодарност. Пред таланта и моженете му. Толкова достойнство, сила и омиротвореност излъчваше творецът и човекът Азарян, че е този миг запечатан завинаги в съзнанието ми. “Струва ми се, че сега е времето за Чехов. Ценностите са объркани, не се знае кой е прав и кой е крив. Всеки крещи, че той е правият. За разлика от кресльовците Чехов не казва “Аз съм прав”, казваше Коко тогава. Вече беше болен. Малко след това “отлетя”. А думите му все така тежат. Остави ни толкова много – вечното си изкуство и красивото чувство на признателност и благодарност, че сме негови съвременици и сме имали привилегията да се докоснем до Него. Днес трябваше да навърши 82 години. Обичаше да казва, че “театърът, както и изкуството изобщо, е точно затова – да “масажира” позаспалите ни за духовното сетива.” Благодарим Ви за незабравимия “масаж” и поклон, професор Азарян!

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
747Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!