“Където топлата кръв още дими”

Зверство на акушерка от столична болница потресе България. Жената е пребила 4-дневно бебе през нощта, защото плачело. Според прокуратурата акушерката е била с ясен разсъдък.
Трагедията е ужасна. Жестокостта на акушерката – необяснима и стряскаща. Поведението й повдига много въпроси. Какво може да провокира една жена и майка да извърши подобно зверство? Кой отговаря за назначенията в неонатологията? Кой гарантира сигурността на децата ни? Какво ще е наказанието за акушерката? Каква отговорност носи ръководството на болницата за случая?

Има обаче и една тема, която от вчера виси със страшна сила. Медиите и отразяването на тази жестокост. Ето няколко “светли” примера:
1. “Само при нас. Снимки на пребитото бебе”
2.”Ексклузивно, снимки на пребитото бебе”.
3. “Първи шокиращи кадри от побоя над четиридневното бебе! Вижте!”.
4. “Вижте ексклузивни кадри от побоя на бебето в София”

Да продължавам ли? Разпознахте ли се? И Вие, които пишете и Вие, които бързате да изгледате шокиращото видео? Кога започнахме да се храним с трагедии? Кога лешоядството се превърна в журналистика? Кога “затриха се”, “почерни”, “трагедия”, “ад под небето”, “кървава драма”, “трупове”, “закла”, “разпра” се превърнаха в най-често използваните изразни средства в медиите? Това 4-дневно дете има родители! Някой помисли ли за тях? А за бабите и дядовците на детенцето? За близките и приятелите на семейството? Нима е нормално състезанието “кой пръв ще отрази пребитото бебе”. 4-дневно пеленаче… Че-ти-ри-днев-но! Наистина ли най-важното в случая са ужасяващите кадри и съревнованието за най-потресаващото заглавие? Дотолкова сме облъчени от кървави “новини”, снимки и “сензации”, че да пием човешка кръв стана любимото ни занимание? Живеем в агресия, четем за агресия, пишем за агресия, мултиплицираме агресия. Видеа със самозапалили се хора, виещи от болка родители на убито момиче, “екслузивни” кадри на пребити деца, разчленени трупове на първа страница във вестнците.  И после се чудим защо децата ни са агресивни, защо на някой пак му е изгърмял бушона и е “изтрепал” други хора. Лошотията е новата сензация.  Нацията, която  измисли поговорката “много хубаво не е на хубаво”, се храни с детска кръв и пита за още.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!