Защо с куриери? Какво им е на гълъбите?

Празниците минаха, новата година дойде, опашките в магазините поприключиха, животът започва да влиза в нормалния си ритъм.
Не мога да не ви разкажа обаче една история, свързана с празници, коледни подаръци и… нивото на услугите у нас. Не, че ще ви изненадам, че са зле.
Има един стар виц, че синьото сирене, оцетът и стафидите са изобретение на “Български пощи”… Е, и моята случка е свързана с куриерска компания, но не са Пощите.
Майка ми поръчва коледен подарък от онлайн магазин. Не е от хората, които избират подаръци в последния възможен момент, пуска поръчка на 8 декември. От магазина (който не е български) я информират, че ще получи доставка в рамките на 5 работни дни. Майка ми е щастлива и доволна, защото не подозира как могат да работят куриерските фирми у нас. Щаслива и доволна е до 19 декември, когато ни вест, ни кост от пратката, която с трепет очаква. На 19-ти ми казва за направената покупка и отсъстващата доставка. На 20-ти получава информация на мейла си, че пратката й вече е у нас, в разпределния център на една от двете най-големи куриерски компании у нас, и номер на товарителница си има даже. Успокояваме се и двете, предстоят още 3 работни дни до Коледа, в който ще може да си получи доставката и да успее да подари подаръка. На 23 декември, вече снабдена с нов подарък, защото този все не идва, получава мейл с информация, че ще получи тъй жадуваната и дългоочаквана доставка на 27 декември. Супер, ама майка ми и баща ми възнамеряват да пътуват на заветната дата и няма да са на посочения адрес. Съпругът ми решава да се включи в неравната битка между майка ми и куриерите и се обажда да пренасочи пратката за друг адрес, в случая нашия.
Разговор 1 с представител на куриерската фирма (след като всичките им оператори са били много заети, един се прежалва да отговори на обаждането):
Съпругът ми е уведомен, че разговорът се записва с цел подобряване на услугата.
Той: Мога ли да направя проверка за една пратка? Диктува номер на товарителница.
Куриер: Пратката ви е пристигнала днес в разпределителния център, ще я получите на 27-ми.
Той: Мога ли да я пренасоча за друг адрес?
Куриер: Ще ви прехвърля към друг колега, който отговаря за пренасочвне на пратки.
Следва ново чакане. На телефона е друг колега. Съобщава, че ако пратката бъде пренасочена, ще пристигне още един ден по-късно, на 28-ми. Пренасочването обаче не може да стане от телефона на съпруга ми, защото пратката е на името на майка ми. Добрееее. Ще опитаме отново. Пренасочваме пратката онлайн, през линк, който майка ми е получила на мейла си. В момента, в който въвеждаме новия адрес за доставка, автоматично получаваме нова товарителница и системата любезно ни информира, че пратката ще бъде получена…. изненадааааа!… На 24-ти декемрви, тоест още на другия ден, тоест преди Коледа, тоест майка ми ще може да го подари на самия празник. Съпругът ми решава да провери тази информация и пак звъни на куриерската фирма. Следва ново чакане, нова проверка на новата товарителница, мълчание, пълно недоумение, тотален смут и накрая следната новина: Пратката не е в България. Не е пристигнала още. Мъжът ми, все още спокоен, разказва в кратце историята отначало, диктува старата товарителница (според която пратката е в България и ще пристигне на 27-ми) и нова товарителница (според която пратката е някъде по света, но не и у нас и хич не е ясно кога ще пристигне). Тук, съпругът ми изпуска контрола на иначе здравите си нерви, и изрича думата ш*бана, която толкова обижда нежното и деликатно ухо на представителя на куриерската компания, че той прекъсва иначе толкооова приятния разговор.
Съпругът ми, набрал скорост, вдишва дълбоко въздух и набира централата отново. Следва разговор с друга колежка, на която също разказва очакването ни на една пратка. Този път мъжът ми се придържа към висок литературен език, жената отсреща дълбоко оценява това, записва си двете товарителници, обещава да провери какво се е случило с пратка, има ли я, няма ли я, пренасочена ли е, кога ще я получим, ще я получим ли изобщо и на кой адрес и поема ангажимент да върне обаждане. Речено-сторено. Жената се обажда след 5 минути и, видимо учудено, казва: “Много странно, но да, все пак ще получите пратката утре, на 24-ти декември. Не знам как е станало това, на старата ви товарителница има дата за доставка 28-ми, но новата е с дата 24-ти, явно имате късмет”. “Мда, на Коледа стават чудеса”, казва съпругът ми. И преключва тази полудневна комуникация с представители на популярната куриерска компания.
“И тука започва развръзката значи”. Чудите се имаше ли пратка. Да, очевидно изкуственият интелект работи по-добре от “естествения” и пратката пристигна на 24-ти декември. Сега, не знам дали е от късмета на мъжа ми, от чудесата по Коледа или просто софтуерът прецака човешкия фактор, но пратката се материализира, съвсем неочаквано за куруерите и майка ми, в офис на компанията часове преди да настъпи Рождество…

Извод: поне веднъж годишно отделете нужното внимание на бг куриерска фирма. Преживяването е силно катарзисно и пречистващо. Ще разберете колко здрави нерви имате, ще се посмеете, ще се автоцензурирате, ще си дадете сметка, че вече хич не ви пука дали ще си получите пратката (тоест не сте гаден консуматор), а като бонус може да се окажете и късметлия!
Истински позитиви ще извлечете, ако ви се налага да правите това често. Enjoy!

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!