Да разпускаме институциите и да се въоръжаваме. Досущ като в джунглата

Факти: Обрат по случая със задържания за убийство д-р Иван Димитров в Пловдив.

Докторът Иван Димитров от Пловдив е наблюдавал половин час на камерите крадеца Жоро Джевизов, преди да слезе със заредено оръжие и да изпразни по него цял пълнител на незаконно притежавания си пистолет “Валтер”.  После е повикал един приятел, който е дошъл да заличат следите, и друг – да укрие оръжието. Не е откликнал на настоятелните призиви на близки да се обади на 112 или на полицията. Нещо повече, докторът е гонил и застрелял “Плъха” извън гаража, който рецидивистът опитал да обере. Няма никакви данни Жоро Джевизов да е достъпвал жилището, което е на втория етаж. А пък изнесеното, че жената и двете деца са били в жилището, не отговаря на истината, защото те поначало живеят в с. Крумово. Плъха “като специалист” е носил най-простите пособия за кражба – отвертка и нож, но те и двете са си намерени в дрехите му. Това съобщиха на брифинг от Окръжна прокуратура – Пловдив, след като масови протести настояват за освобождаване на Димитров дори от предварителен арест. Междувременно, вълна от протести има и в няколко града в последните дни. Хората се събраха в защита на доктор Иван Димитров, с искане за свобода за задържания, както и промяна на закона така, че да самозащитата да не се смята за убийство. Съпругата на арестувания лекар изрази мнение, че когато човек е нападнат в дома си, той трябва да има право да се защити. Тя каза, че се надява съпругът й да бъде освободен за рождения ден на голямата си дъщеря.

Размисъл: Повиват ме тръпки от това улично правосъдие. Побиват ме тръпки при мисълта, че живеем в държава и във време, в което социалните мрежи и непознаващата фактите тълпа, наметната с българския флаг, надула гайди пред прокуратурата, да определят кой убиец да е в ареста и кой не. Не искам да се боря с битовата престъпност с подръчни средства и незаконно притежавано оръжие и да се превръщам в убиец, защото МВР е неспособно да се спрви с нея. Не искам да взимам справедливостта в свои ръце, защото държавата страда от хронична недостатъчност от същата тази справедливост. Не искам да замествам институциите. Или да си мисля, че мога да им върша работата. Тази първосигнална посредственост, която има претенции, че е водена от добри намерения, че е патриотична, че е “себе си”, че е компетентна по всички въпроси, че може да замести всяка съдебна инстанция и се изказва с еднаква лекота срещу “трети пол”, бежанци и мигранти, политици, институции и хора, извършили престъпление, ме ужасява. Побиват ме тръпки при мисълта, че така си решаваме проблемите. Че не осъзнаваме, че престъпността няма етнос, пол, сексуална принадлежност или  папийонка. Че ни насъскват помежду ни, за да не вземем случайно да поискаме институциите да си свършат работата. Че гласуваме за политици, които си играят със страховете ни. Че не протестираме за реформи в МВР, прокуратура, съд, че усилията, гневът и крясъците ни не са насочени в посока на това правосъдието да го раздават институциите, да има закони и те да са еднакви за всички, да изискваме от властите крадците да нямат чадър от МВР, да не реагираме постфактум след поредния труп, а да държим сметка на полиция и прокуратурата за разкриваемостта и обвиненията, да ги питаме защо престъпниците са на свобода и няма сигурност преди някой да ни е влязъл в дома, двора, гаража или мазето. Да си искаме държавата. При това правова. С работещи, реформирани, демократични институции. Ако не – да ги разпускаме и да се въоръжаваме. Ще оцелеят не най-умните. Не най-мислещите, човечните и добродетелните. А най-хладнокръвните и приспособимите. Досущ като в джунглата.

Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Няма коментари към “Да разпускаме институциите и да се въоръжаваме. Досущ като в джунглата”

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*