Лияна Иванова – момичето, което спечели журито на #ПрочетиМи – лична поезия

Съвсем небрежно, но с прокрадващо се леко притеснение, замаскирано зад приятно чувство за хумор, тя се настани на дивана. Погледна в телефона си и за миг май публиката почувства желанието й да приключи по-бързо. Може би и самата тя тогава за пръв път, заствайки пред толкова много хора осъзна, че публиката е многобройна. Важна част от целия синхрон, затаила дъх в очакване.

Смело пусна няколко шеги, счупвайки леда и пред усмихнатите вече лица започна да чете своите стихове.

Два часа по-късно я върнаха на сцената като победител в конкурса “#ПрочетиМи – лична поезия”.

Тя е Лияна Иванова. Вярвам, че все по-често ще чуваме това име и все по-често ще я четем и срещаме на литературни събития.

Засега чакаме втората стихосбирка на #ПрочетиМи, в която ще бъдат публикувани и нейните стихове.

Един хубав, градски човек, който има какво да каже. И го прави добре.

Ето какво ни каза и на нас:

За какво най-често пишеш?

Пиша за емоционалното си състояние. Толкова бързо си меня мнението и настроението, че понякога и аз самата се обърквам, но всичко, което е написано върху листа съм аз.

Спомняш ли си как написа първото си стихотворение?

Първото стихотворение не го помня, но като малко намерих един тефтер на баба ми и започнах да записвам разни мисли, които усещах, които ме докосваха душевно. Винаги съм имала много тефтери, в които записвам важни за мен думи и мои, и чужди.

За какво най-често мечтаеш?

Мечтая за хубави неща, иска ми се да съм емоционално освободена, да се надграждам, да помагам повече на близките си и приятелите ми. Да имаме адекватно оценяване на авторите в дървавата ни. Да сме толерантни към труда на хората на изкуството.

Може ли да се каже, че писането те освобождава от задържани емоции, като вид пречистване ли ти действа?

Определено писането ми помага да свалям огромен товар от плещите си. Ха-ха. По принцип съм си класик, където и да се намирам, вадя тефтера и пиша. Понякога ми се случва да нахвърлям разни думи и на смертфона си, но избягвам. Обичам да пиша с ръцете си и да усещам всяка дума. Може би действа и пречистващо, но когато някой напише под стиха колко си му въздействал с думите си и как се е почувствал, това вече е ликуване – чисто душевно.

Само трудните моменти ли вдъхновяват наистина писателите?

Не само трудните моменти ме вдъхновяват, говоря за себе си понеже всички сме различни. В тези трудни моменти сме наистина уязвими и тогава се раждат едни стойностни думи, събрани в текст, който препрочитайки след време си казваш – “Къде бях и докъде стигнах?” – велико усещане е да знаеш, че си се преборил със себе си.

Кои са твоите предпочитани български автори?

Интересен въпрос. Хората, които ме познават знаят, че веднага ще кажа Ботев. Силно повлияна съм от неговите стихотворения, когато ги препрочитам винаги имам едно такова усещане, че този човек е бил много интелигентен, въпреки крехката възраст, в която е написал първото стихотворение “Майце си”. Харесвам Вапцаров, Дебелянов, Яворов, Далчев и други откъм поезия, но Талев и Димов заради романите. Всъщност, имам много добри приятели от съвременните автори и смея да твъря, че и в момента има какво да се прочете и то доста стойностни текстове. Аз съм от хората, които предпочитат да четат български книги и често ходя на четения и представяне на книги.

“#ПрочетиМи – лична поезия” ли беше първото ти литературно четене?

Беше третото пред публика, но за първи път чета пред толкова много хора. Бях изключително притеснена и не знаех как ще ме приемат тези млади хора, получи се много добре.

Много хора дойдоха да ме поздравят и да ми кажат колко силно са въздействали думите ми върху тях, а аз само ги прегръщах. Беше страхотно преживяване. И може би тук е моментът да благодаря на Весела Славева за това прекрасно събитие, което дойде и до ширините на София. На журито, че ме постави на първо място, колегите, близките ми, които бяха до мен и разбира се на цялата тази прекрасна публика, която продължава да вярва в българската поезия.

Очакваше ли такъв успех?

Хм, не знам, може би очаквах, а може би не. Винаги таиш една малка надежда в себе си и искаш да си оценен заради това, което правиш, но най-щастлива съм от факта, че се запознах с други млади автори.

Къде може да те чете твоята публика?

Имам страница във Facebook “Л. И.”. В личния си профил също публикувам стихове, които са публични и всеки, който желае може да ги чете.

___________________

(ЛИчно)
може да не съм..
може би не съм добър поет,
може би не съм и добър педагог..
едва ли съм най-добрата дъщеря..
може дори да не съм добър човек..
може.
а всъщност да имам толкова любов,
която да мога да дам..
на правилните хора..
която да окрилява, да твори..
любов, която се пази
и се заслужава..
любов за сутрешните усмивки,
бръчките около очите
пулсът,
времето, което никога не достига,
а на мен най-вече
най-вече..
бързам за никъде
и даже и до там не стигам..
заплесвам се
по всевъзможни щуротии
и никога не мисля за утре,
а днес..
как да го пусна,
без време.. не се връща..
без време..
как без време ще изплъзна живота..
та нали това е всичкото, което имам,
а всъщност и “толкова” не дадох..
до тук
изсмукано от пръстите до безобразие,
а надолу.. какво.?
надолу
послеписи..
бележки под линия,
извинения..
глупости..
обич се лее из въздуха..
Л. И.
___________________
2
съдба някаква неопределена,
определено
неопределена
и думите подредени така,
написани една до друга,
и мислите ми
бушуващи
създаващи хаос
в ума
ми..
бих ти написала писмо
да го изпратя
някъде,
на някого
без адресат
без адресант
без хлъзгави думи,
а само чувства
трепет,
топлина
и влажни устни..
бих ти посветила текст,
но думите са малки
няма как да те съберат
бих те галила
нежно и плахо
с любов
и неизказани чувства
бих,
бих,
бих..
но най-хубаво би било
да не правя нищо,
а съдбата
онази
от първия ред
неопределената,
определено
знае как да определи…
Л.И.
Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!