Лицето на злото

Джордж Сорос. Силно поляризираща личност, чието име се споменава все повече и повече в обществени дебати. От Съединените щати до Централна и Източна Европа, Сорос се използва като караконджул, като торбалан, който застрашава да унищожи начина ни на живот. Сорос е любимото плашило на авторитарни или крайно-десни политици и движения, а образът му е синонимен с този на кукловод, който ръководи света от сенките.

Кой е Джордж Сорос?

Джордж Сорос е роден в Будапеща, Унгария през 1930 г. Рожденото му име е Дьорд Шварц, но баща му променя семейното име, за да избегне дискриминация на антисемитична основа. Сорос оцелява нацистката окупация на Унгария и след това емигрира в Лондон, където учи философия в Лондонското училище по икономика. Финансовата му кариера започва през 1956 г. в Ню Йорк, а в края на 60-те създава “Квантовия фонд”, който се превръща в един от най-успешните хедж фондове в историята. През 1992 г. Сорос става известен като “човека, който разори Английската банка”, след спекулация срещу британската лира, която му носи печалба от 1 милиард долара. Днес Сорос е един от най-богатите хора на планетата.

Сорос е автор на книги, есета, речи и научни статии. Публикациите и част от книгите му са свързани с теорията му за рефлексивност на пазарите. Друга значителна част от трудовете му развиват вижданията му за “отвореното общество” – термин, популяризиран от философа Карл Попър, с когото Сорос се запознава, докато учи в Лондон и който оказва монументално влияние върху вижданията на Сорос. Отворените общества са такива, които осигуряват възможност за разумна обмяна на възгледи, докато затворените общества са догматични и авторитарни. Идеята за отвореното общество е централната движеща сила в делата на Сорос. “Отворено общество” се нарича мрежата от фондации, които Сорос основава и финансира, и които се борят за справедливост, демократични ценности, достъпно образование и независими медии. В България фондацията се нарича Институт отворено общество – София.

Още преди падането на Берлинската стена, Сорос концентрира филантропската си активност в страните от Източна Европа и отваря фондации в Унгария, Полша, Чехословакия и Съветския съюз. След разпадането на комунистическия режим в Европа, Сорос си поставя за цел да допринесе за учредяването на демократични институции и движения, които да оползотворят максимално подема след антикомунистическите революции, както и да се борят за гражданските права и свободи на народите от Източна Европа. За Сорос тези нации са примери за затворени общества, които след промяната на режима постепенно започват да се отварят, а неговата роля е да подпомогне в този процес. Пример за приноса му в тази насока е основаният от него Централноевропейски университет в Будапеща през 1991 г.

Заплахата Сорос

Силно изявената политическа активност носи лоша слава на Сорос още през 90-те години на миналия век, но името му започва по-сериозно да бъде забърквано в теории на конспирацията от 2004 насам, когато той дарява сумата от 27 милиона долара в борбата си срещу това Джордж Буш да бъде преизбран за президент на САЩ. Това е първото му политическо дарение от подобен мащаб и то го изтласква на преден план като враг на консервативната идеология и нейните застъпници в САЩ. През 2016 той отново дарява огромна сума пари за политическа кауза, този път в подкрепа на Хилари Клинтън. Откритата му подкрепа за нея и ненавистта му към Доналд Тръмп го правят постоянна мишена за подкрепящите Тръмп и Сорос бива обвиняван за архитект на почти всеки протест срещу президента на САЩ или застъпниците му.

В Европа, Сорос има дори повече врагове. От родната му Унгария, премиерът Виктор Орбан от години води война със Сорос и използва името му, за да всява страх и да печели политически дивиденти. След тези атаки, Централноевропейския университет решaва да премести част от дейността си от Будапеща във Виена. В Македония, бившият премиер Никола Груевски също рисува Сорос като враг на народа и там се заражда движението SOS – “Stop Operation Soros”. През 2009, Сорос затваря фондацията си в Беларус, след като тя бива глобена 3 милиона долара. През 2015 година, руската държава забранява на фондациите на Сорос да оперират в Русия и ги нарича “заплаха за сигурността”.

Освен подобни открити държавни атаки срещу Сорос, във всяка една държава от Източна Европа името му се използва като обобщително за всичко, което се вижда като негативно. Примери за това от България са статии като “България без соросоиди! Пътят на Сорос винаги е бил фалшив и порочен!” или “Евровизия – разврат в натура по вкуса на Сорос”. Сорос често е изобразяван като главния ръководител на кампания за тотален обществен разврат и унищожение на традиционните ценности.

Защо Сорос?

Има няколко причини Сорос да бъде избран за плашилото, което застрашава всичко, което ценим и обичаме. Първо, даренията му основно финансират прогресивни кампании и движения. Това е необичайно, защото повечето милиардери дарители имат консервативни наклонности. Освен това, либералните каузи са трън в очите на голяма част от обществата в Централна и Източна Европа, както и на консерваторите в Съединените щати. Не по-различно се приемат вижданията на Сорос за едно глобално общество, което си сътрудничи над националните граници и споделя общи виждания за развитието си. Подобни идеи са тумор за всяко националистично движение.

Второ, основната част от хората, които го представят като зъл кукловод са хора, които могат да загубят най-много от прогресивни и демократични движения или отворени общества. Това са хора като Путин или Орбан, които печелят от това да режисират филм, в който Сорос играе злодея – защото самите те са героите и защитниците. Зрителите на този филм са хората, които са несъгласни с либералните виждания, които Сорос открито подкрепя. В случая на посткомунистическа Източна Европа, това е по-голямата част от населението. В този смисъл Джордж Сорос се превръща в нещо повече от човек – той приема всеобхващащия образ на идеята, която атакува традиционните разбирания на хората. Той олицетворява античния архетип на външната заплаха, срещу която племето трябва да се обедини. Той е лицето на злото.

Трето, Сорос е банкер. Той печели богатството си чрез рискови спекулации на финансовите пазари. Примери за това са спекулацията му срещу британската лира, както и участието му в Азиатската финансова криза от 1997. Той печели, когато много хора губят и това напълно разбираемо хвърля негативна светлина върху личността му.

Последно, Сорос е евреин. Този факт предопределя голяма част от нагласата срещу него. Конспирацията, че малка група евреи тайно предопределя световния ред я има от години и много хора по света, включително и в България, я споделят. Това прави много лесно разпознаването на Сорос като лице на тази група и потвърждава предварително насадените антисемитистки предразсъдъци.

Какви са последствията от всичко това?

Последствията са многопластови. От една страна, хора като Путин и Орбан печелят политически дивиденти, защото се представят като защитниците на обществото срещу външния враг. По този начин те едновременно отслабват потенциалните си критици, както и печелят симпатиите на хората с консервативни виждания, които стават по-склонни да им простят авторитарни действия и политики.

От друга страна, всяка прогресивна идея или критика моментално бива задушена, след като бъде свързана със Сорос, дори и да няма доказателства за такава връзка. Етикетът “соросоид” може да бъде залепен на всеки, с когото някой не е съгласен и това често е напълно достатъчно, за да дискредитира дадена идея или човек. Подобни практики правят провеждането на здравословен обществен дебат невъзможно и са фундаментално вредни за едно общество.

Иронично е да твърдим, че Сорос е кукловод, който манипулира хора и държави, а ние виждаме над лъжите и заблудите на всички останали, когато самите нас ни манипулират чрез омразата ни към Сорос. Подобни практики могат да се представят нагледно. Наскоро стана ясно, че Фейсбук са наели ПР фирма, която да свърже критиците им със Сорос, за да може да ги дискредитира. Сорос също така бе обвинен, че е зад протестиращите по време на изслушването на Брет Кавана за върховен съдия в Щатите миналата година, а година преди това, през 2017 – че е зад Маршът на жените – масов протест ден след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като президент на САЩ.

Подобно отношение е опасно, защото вместо да представя валидни аргументи срещу дадена идея, или разумна защита срещу критици, то контролира общественото мнение като единствено сочи с пръст към Джордж Сорос. Трябва да се научим да очакваме по-добри аргументи от това. Лесно e да отречем всичко, с което не сме съгласни и да поставяме етикети от рода на “соросоид” или “джендър” на всеки, който смее да има различно мнение от нас, но подобно отношение е рушително спрямо гражданските ни отношения.

Каква е равносметката?

Истината е, че омразата срещу Сорос не идва заради самия него. Тя е реакция срещу социалния и културен прогресивизъм – личностни права и свободи, между които мултикултурализъм, феминизъм и ЛГТБ права. В България негативното отношение срещу подобни движения намира почва и отляво, и отдясно – всички са съгласни, че “джендърите” са врагове на нацията. Сорос е превърнат в олицетворението на всичко това.

В основата си, критиките към Сорос са базирани на факти – той наистина има силно изявени политически пристрастия и наистина дарява значителни суми на организации, които споделят вижданията му и се борят за либерална промяна в обществата си. Това, обаче, не го прави таен ръководител на световния ред и не означава, че целта му е всемирен разврат. В същността си, даренията му отиват за подобряването на живота на общностите, за които са предназначени – чрез подобряване на достъпа до образование, чрез защита на човешките права, чрез различни социални програми. В годишния отчет за 2017 на Институт Отворено общество – София, може да се намери списък с програмите, които са били финансирани през 2017.

От друга гледна точка, Сорос не е единственият милиардер, който прави огромни парични дарения за политически каузи. Робърт Мърсър е един от основните донори на кампанията на Доналд Тръмп и играе ключова роля в Брекзит. Братята Чарлс и Дейвид Кок също са големи дарители на политически каузи. Рупърт Мърдок е основател и собственик на консервативни вестници, сайтове и телевизии по целия свят, включително и Fox News в САЩ, откъде много от нападките към Сорос тръгват.

Разликата между Сорос и гореизброените е, че той оперира основно в Източна и Централна Европа, където обществените нагласи са много по-консервативни и всякакъв тип нападки срещу него лесно намират почва. В Щатите, консвервативната мрежа от медии начело с Fox News има лоялна маса от зрители, които постоянно биват убеждавани в злото на Сорос.

Заливането с подобни теории стимулира много хора, които приемат борбата за освобождение от Сорос (или евреите) като лична кауза – и по този начин оправдават ужасяващи действия. Пример за това са бомбата, която беше изпратена до дома на Сорос преди няколко месеца и терористичния акт в синагога в Питсбърг през октомври.

Теориите на конспирацията са симптом на невъзможността ни да се приспособим към един все по-бързо развиващ се свят, който се движи от глобални и труднообясними процеси. Глобализацията е натурално явление, което, благодарение на развиващите се технологии, се ускорява с бързи темпове. Този процес може да бъде забавен, но не може да бъде спрян и зад него не стои невидимата ръка на Сорос или някой друг. Светът все повече се сближава по естествен начин и различните култури се сблъскват и намират начини да съществуват в симбиоза. Много от проблемите, които трябва да бъдат решени в бъдеще са в същността си глобални – глобално затопляне и замърсяване на въздуха и водите, например. За да се справим с тях, трябва да се научим да мислим широкоскроено и да помним, че планетата ни е обща, дори и да сме я разделили с граници. Идеята, че всички общества по света живеят в балони, в които всички хора си приличат, държат се по подобен начин и споделят обща религия, все повече остарява. Това е светът на миналото. И това е плашещо.

Сорос, набеден за лицето на цяло едно прогресивно движение, е подходящ за ролята си на плашило. Той е видна фигура и не се притеснява да изразява мнението си, както и да застане с парите си зад думите си. Той се бори за това, в което вярва. Този текст няма за цел да направи Сорос светец. Целта е друга, много по-фундаментална – борба срещу гневни и ограничени емоционални реакции и предразсъдъци, които ръководят мисленето на много от нас.

Може да не сме съгласни със Сорос, може да го харесваме, може би го мразим – независимо от това, той неопровержимо се е доказал като интелектуалец, който си струва да бъде чут. Сляпото отхвърляне на всичко, свързано с него, не помага на никого. Нещата не са черни или бели и ние сме длъжни да търсим истината по рационален и информиран начин. Ако се притеснявате, че невидима ръка тайно контролира света и манипулира всички, спомнете си, че хладнокръвното, рационално разсъждаване е първата стъпка към отхвърлянето на каквато и да е манипулация.

___________________

Веселин Жеков

Името ми е Веселин Жеков и аз понякога мисля. Създадох блог, veselinzhekov.com, с който да предизвикам себе си и да започна да споделям със света мислите и наблюденията си. Следващата стъпка в това предизвикателството е сътрудничеството ми като гост автор с Shash.bg. Пиша анализи, фейлетони, очерци, от време на време и разкази. Целя да обогатя обществения дебат по наболели теми или да обърна внимание на проблеми, които намирам за важни, но не смятам, че получават необходимото внимание. Старая се да бъда критичен, фактологичен и справедлив, като съм винаги отворен за градивна критика, ако читателите ми преценят, че не спазвам някои от тези правила. Водещите ми принципи са честността, прагматизмът и здравият разум.”

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!