Деменцията на една нация

“Хиени, продажници, лешояди, измекяри. Проклети да сте”. Помни ли някой чии са тези думи и към кого са отправени? За съжаление, помнещите у нас са малцинство, затова ще припомня: Волен Сидеров се обръща по този начин към журналисти,  дошли да отразяват митинга на Атака пред Областната управа във Варна през 2014 година. Волен Сидеров, който вдигна скандал на френското културно аташе Стефани дьо Мартие, а впоследствие на летище „Варна“ удари полицай и друг човек. Сидеров, който беше обвинен в хулиганство и нанасяне на лека телесна повреда на длъжностно лице, но обвиненията в последствие бяха оттеглени. Сидеров, който преди само 4 години влизаше в Парламента с полицейска палка и пистолет. Сидеров, който наричаше протестиращи граждани “помиярите на улицата”. Сидеров, който твърдеше, че в клек-шоп на улица “Раковски” се продават незаконни вещества и безакцизни стоки. Сидеров, който влезе в пререкания с полицията, а след инцидента до клек-шопа тогавашният вътрешен министър Румяна Бъчварова заяви, че има данни, че той е посегнал на служител на реда. А по-късно проверка на полицията в магазина, към който политикът отправи обвинения, показа, че там не се продава нищо незаконно. Сидеров, който нахлу в Натфиз през 2015 година, а през 2007 година нахлу в редакциите на вестниците “168 часа” и “24 часа”. Сидеров, чиито съпартийци нахлуха в сградата на Нова тв, за да се саморазправят с гости на предаването “Часът на Милен Цветков”. Сидеров, който през 2014 година откри предизборната кампания на Атака за изборите за Европейския парламент в Москва. Сидеров, който призоваваше за излизане на България от НАТО. Сидеров, който обиждаше посланиците на САЩ и ЕС у нас…  Кой си спомня? Очевидно имаме проблем. Сериозен дефицит на памет. Обществена деменция. Волен Сидеров днес е с препран имидж. Благ коалиционен партньор в управлението, отговорен баща и любящ младоженец. Политици и журналисти се появиха гордо на сватбата му, а медийното отразяване на сключването на брак между Деница Гаджева и Волен Сидеров беше по-напоително и от визитата на френския президент Макрон у нас. Политиците ни очевидно са широкоскроени християни, които отдавна са забравили всичките си публични, а и съдебни битки със Сидеров, а журналистите удобно приспаха спомена за унижението, което Сидеров системно е причинявал на повечето от тях по отделно и на професията като цяло. И не, Волен Сидеров няма никаква вина, че е ухажван, че всички го обичат и се радват на личното му щастие, че го даряват с прегръдки, усмивки и дарове. Няма вина, че мнозина са безжалостни към собственото си достойнство. Странното е, че няма обществено недоволство срещу избелването на имиджа на Сидеров, няма следа от спомен какви ги е вършил лидерът на “Атака” през 12-годишното си присъствие в активната политика на България. Страшното е, че онези, които са призвани да напомнят на обществото, да питат, да търсят истината и да я правят публична, бяха с пълни уста на Сидеровата трапеза.

4500  лв. глоба – това е наказанието, което получи шведският турист Ралф Сундберг, ритнал камериерка в Слънчев бряг. И днес сме много възмутени. Изведнъж си спомнихме, че правосъдието го е хванала липсата много отдавна на нашата територия. А някой спомня ли си думите, изречени от Благой Рагин – тогавашният председател на  Българската асоциация на хотелиерите и ресторантьорите. Спомня ли си някой, че той подаде оставка? А някой помни ли, че Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация тогава заяви, че няма да приеме оставката на Рагин. “Ние го знаем като Майка Тереза, обяви главният секретар на БХРА Веселин Налбантов по Нова тв. Няма да му позволим да се оттегли, добави той. Помните ли? Това се случи през юни тази година. А журналист, който да е проверил какво се случва в БХРА в момента има ли? Кой е председател на асоциацията днес някой знае ли? Не. След няколко години може да гледаме на живо сватбата на Рагин или кръщенето на внуците му. С гости политици и журналисти. Ааааа, а за съдебна реформа някой спомня ли си? А някой пита ли?

Живеем в държавата на амнезията. В държавата, в която всичко има давност 3-4 дни. В държавата на приспаната съвест. На бездушието, което отдавна не различава добро от лошо. И на апатията, която убива бавно. “Ако не вЕрваш, ела ме ритни”. Ще ти наложат парична глоба. Евентуално.

Сподели с приятели!Share on Facebook1.4kTweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Няма коментари към “Деменцията на една нация”

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*