Лотарията?!? Защо?

Лотарията. “Нема толко гениална схема, брат” – ми каза един приятел веднъж и макар и да се усъмних в правоговора му, се зачудих дали, аджеба, няма някакъв резон зад думите му.

Очевидно е, както всички знаем, че ако ние случайно играем, то “те това нещо нема печелене, па к’во ще да стане”. Но ето, че редовно ставаме свидетели, как месец след месец все някой го печели. И всеки път си мислим колко ли нечестно или нагласено е това и с къса доза хейт захвърляме поредното тотално неуцелено фишче, и въздишаме огорчени. Сменяме канала, продължаваме напред и си купуваме фишче отново на следващия ден.

Защото защо да не сме ние следващите печеливши? Все някой трябва да спечели и новия джакпот, нали? “Ако аз го спечеля, заклевам се, ще даря една трета от парите на сираци или хора в недобро състояние, ще дам на семейството и приятели, па ще си и попохарча, ест, но повече ще дам, заклеам се!”

0329-lottery1
Мда, добре ще почерпя сираците.

 

И с подобни думи започва нашият ведър слалом надолу. Това е и красотата на тази игра – въпреки факта, че навярно всеки от играчите осъзнава колко минимални са неговите или нейните шансове за печалба, почти никой не може да прежали факта, че някой друг е успял или ще успее да спечели. И затова ето ни всеки ден ритуално чегъртаме цветни картончета и с молитва целуваме фишчета, сякаш не са изплюти от студен безчувствен принтер, а са изваяни от ръцете на слепи италиански монахини. И всеки път или поне прекалено често като грабнем стотинката или връчим билета на касиерката тихинко и плахо, с мила, трепетлива надежда отвътре си мислим: “Ето го, това е моментът. Сега е моят ред. Сега ще спечеля и ще стана щастлив(а)”.

Не се завъртат мислите, че шансовете ни да спечелим джакпота от лотарии от сорта на “ТОТО – 6/49”са 1 на 13,983,816. Което е едно на 14 милиона…. А това е само ако уцелиш и шестте числа. За да уцелиш пет и да спечелиш насмешливо по-мизерна сума, вече шансът е супер реалистичните 1 на 2,330,636. И това е за нашето свръх късметлийско тото. В световните такива положението е още по-невъзможно. Например, в американския “Пауърбол”, където се изисква да избереш пет числа между 1 – 69, както и едно число между 1 – 29, шансовете за уцелване на всичките шест и съответно на големия джакпот е скромните 1 на 292,201,338. Едно на близо 300 гадни милиона…

rsz_1damn-nature-u-scary-030
“Споко, споко. Шансът да не ме уцели е 1 на 14 милиона. Е са ида!”

 

A скреч картите дефинитивно не са по-добри откъм шансове. Ако приемем, че се пусне нов тираж с 30 милиона шарени картонлъка за чегъртане, а свръх джакпотът е само в един, не е особено трудно да се сметне, че шансът ти да го уцелиш е 1 на 30 милиона. И колкото и билетчета да се изкупят, и да се намали общата бройка, пак шансовете ти за печалба не набъбват със сигурност толкова, колкото дълговете ти към компаниите за бързи кредити. Ако вземем предвид факта, че джакпотът от картончетата е ха-ха-ха в сравнение с този на тотото, не става ли тогава чегъртането още по-малоумен фън при положение, че шансът за спечелването му е повече от два пъти по-малък отколкото в тото 6/49? А ако случайно има от тези много примамливите и турбо спечеляеми 50 общи печалби, примерно по 50 000 лв? Еми, там значително победоносните 1 на 600,000 на фона на предишните числа, си е направо гаранция-Франция в тотото…

А и тези лотарийни истории са доста посредствени откъм възможности. Реално погледнато е значително по-възможно да ходите към тотопункта за ново фишче и пътьом да станете астронавт (1 на 12,100,000), след което президент на САЩ (1 на ~11,000,000) и навръщане, докато си свирукате доволни, да Ви убие метеор (1 на ~600,000).

1
Това можеше да си ти, ако не си беше взел онова билетче.

 

Но тези числа нас, като хора, не ни трогват. Малцина от нас обичаме да мислим изцяло рационално и статистически, и даже еволюционно сме крайно рахитизирани от този аспект. Въпросът тук е, въпреки че ние българите, а и целият свят реално, осъзнаваме колко минимален и нищожен е шансът да спечелим, защо продължаваме да наливаме десетки пари в нещо, което е до известна степен просто празна хартийка. Какво ни носи това? Какво търсим?

Очевидно търсим пари, пари, пари, много, мнооого пари… Но това ли е само? Какво ще ни донесат тези пари? Мислим ли, че парите са това, което ще ни направи трайно щастливи и затова търсим някакъв бърз и безпроблемен начин да се сдобием с тях? Или може би мислим, че ако не трябва да мислим за пари, ще можем да се концентрираме върху нещата, които наистина искаме да правим. Това ли е причината за нашата непреклонна отдаденост към чегъртането?

Това можеше да си ти, ако беше спечелил с онова билетче.
Това можеше да си ти, ако беше спечелил с онова билетче.

 

Или може би търсим не толкова печалбата, а точно онзи миг на щастие, на надежда, в който сме изправени пред непознататото, пред различното; някаква тръпка, която да ни разсее от пустинното еднообразие на ежедневието. Може би за някои това е един от малкото случаи, в които се чувстват отново истински хора, с мечти, с перспективи за бъдещето, с цел…

Или може би търсим момент, в който настоящето и бъдещето ни няма да зависят единствено и само от нас самите. Няма успехът в живота ни да зависи от нашите способности, ум и взети решения, а ще остане единствено в ръцете на съдбата и това дали тя смята, че сме го заслужили достатъчно. Ще можем да оставим, поне за кратко, отговорността и контрола върху собствения си живот в ръцете на шанса и да си въздъхнем.

Дали за други пък играенето също не е толкова заради крупните суми, а заради възможната валидация на тяхното съществуване, при това получена не от Пешо Кварталния, а от самата госпожа Съдбата. Така може би ще получат убеждението, че са ценни и важни, че дори съдбата иска да им помогне, да подчертае точно колко редки и специални са, и да им даде искрата да бъдат магическите пламъчета, които да огреят над целия свят.

asd
Честито! Ти си посетител №17,848,293,563 на тази вселена! Кликни тук за $$$$!

 

Наистина и аз не знам каква е причината да играем толкова често и с толкова много от оскъдните си финанси. Но от това, което мога да установя, смятам, че рядко причината са изцяло парите. В повечето случаи хората търсят вътрешно щастие под една или друга форма. Дали ще го открият в лотарията, не можем да бъдем сигурни. Но някои проучвания твърдят, че след първоначалния очакван бум на задоволение, нивото на щастие при спечелилите лотария след време не е по-високо от това на хора от контролна група, които никога не са печелили. Тъй че може би няма да е толкова катарзисна и животопроменяща случка, колкото всички ние тягостно копнеем.

Интересното е, че в това проучване същата регресия към нормата се наблюдава и при хора в инвалидна количка, парализирани от кръста надолу. При тях след очаквания емоционален крах нивата на житейска задоволеност бавно, но систематично, се възвръщат към предишното им състояние. Според изследването е възможно да отнеме само до 2 седмици преди мисленето на пострадалите да се върне към щастливото им старо, “нормално” ниво.

Тези резултати загатват идеята, че може би е по-важно какви сме ние, какви са нашите характери, какви са нашите потребности, нужди и възможности за това да бъдем щастливи. Изглежда появата на външни обстоятелства, били те крайно положителни или болезнено отрицателни, ще ни повлияе дотолкова, доколкото самите ние позволим.

r5jivo6
Ахааам. Те хората какви неща правят, а аз вчера се обадих на приятелката ми  да си дойде по-бързо от работа, за да ми донесе дистанционното, което беше на съседния диван и не го стигах с метлата.

 

Но все пак не губете напълно вяра в лотарията, като път към щастието. Друго проучване твърди, че хора, спечелили средни печалби между £1000 и £120,000 (горе долу до максимум малко над 270,000 лв.), 2 години след печалбата са средностатически по-доволни и щастливи от хора, които не са спечелили. Тъй че изглежда историята не е напълно пагубна и въпреки крайно нереалистичната възможност да спечелим, може би не си хвърляме парите изцяло напразно. Но все пак не бива да забравяме, че единственият необичаен ден ще е този, в който нищо необичайно не се случва. 

Но също може би ще ни е от полза и да запомним, че това не е всичко, на което трябва да се надяваме. Имаме капацитетa да бъдем щастливи всички, може би просто трябва да го открием вътрe – у себе си, преди с непоколебима, често ирационална шантавост да го търсим и навън.

Сподели с приятели!Share on Facebook307Tweet about this on TwitterShare on Google+1Pin on Pinterest0

Един коментар to “Лотарията?!? Защо?”

  1. kyky_man@abv.bg'

    септември 27, 2016

    TommyGun Отговор

    Яка статия!

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*