Лов на дребна рибка-пападурка

Връщане на казармата. Ергенски данък. Трудови войски. Таблет за всяко дете. 1 000 000 работни места./При 324 000 официално безработни/. 1000 лв. минимална работна заплата. Одържавяване на златодобива. Напускане на НАТО. Забрана на обрязването на деца. Етническо прочистване. Заплати колкото в Белгия./Средната работна заплата там е над 3000 евро/. Премахване на неграмотността. Евтин ток.

Това не са късмети от новогодишната баница. Това са предизборни обещания. На парламентарнопредставени партии.

А замислихте ли са как партии с подобни “обещания” са в Народното събрание. Разпознахте ли се?
Ти, да, точно ти, който пак клъвна на популизма и илюзиите? Докато има кой да вярва, ще има кой да лъже. Това ли наистина искаме да чуем от устата на хората, които изпращаме да творят закони.
“Гадните политици” пак те излъгаха, че цената на тока може да е много по-ниска, но лошите не позволяват, нали? Излъгаха те, защото пак им разреши. И понеже природата не търпи празни пространства, има риск на следващите избори някой нов месия да ти обещае, че токът ще е безплатен. А предвид факта, че всеки следващ популист е по-изобретален от предишния, съществува опасност някой съвсем скоро да ти обещае, че ще ти плащат, ако потребяваш ток.

Имам лоши новини. Това са неизпълними обещания. Лъжи. Манипулации. Евтини предизборни „трикове“. Сеещи омраза, расистки „послания“. Имам още по-лоши новини. Вие се хванахте. И ги пратихте в парламента. А сега се чувствате прецакани.
Докога ще се държим като наивници, които вярват в глупости. Докога ще се държим като хора, преживели обрязване, но мозъчно? Докога ще ближем близалки? Докога ще сме неми свидетели на небивали представления? Докога ще търсим рецептата „как ще се оправи България“?

Време е да се борим, да работим и да изисваме по-смислени неща. Тогава и политиците ни ще са по-смислени. Обещанията им – също. Икономическа свобода, привличане на чужди инвестиции, добри условия за развитие на малкия и среден бизнес, качествено образование, ниски нива на корупция. Всичко това е постижимо.

Просто е. Трябва да започнем да се държим като граждани, не като овце, които чакат някой да ги побутва с ръжена по задните части.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!