Мануела Попова – зов за промяна

Здравейте, казвам се Мануела и може да не ми личи, но съм инвалид.
Имам дефекти на сърцето, бъбреците, ръцете и съм родена без матка.

Често получавам реплики, като тази, която държа в ръцете си, защото не попадам в стереотипите за това как трябва да изглежда един инвалид (освен може би по броя белези, които пресичат тялото ми). Стоя тук за да ви кажа, че инвалидността е спектър. Има хора, за които никога не бихте предположили, че имат увреждане, има някои, които бихте забелязали само в определени ситуации, има хора, на които често им се налага да използват помощ, (като придружител, куче, бастун или количка) но не са им нужни във всяка ситуация, както и има такива, които са напълно неподвижни и им се налага постоянно. Нека има повече видимост за хората с “невидими” увреждания.

Създадох Не ми се обиждай, но… за да ви запозная с други като мен. Хора, които не робуват на стереотипите, хора, които са различни, хора преживели заклеймяване и обиди заради това което са или им се е случило.

Бъдете добри. Обичайте се.

Ето така звучи началото на една от най-смислените кампании, на които скоро бях попадала.

Не ми се обиждай, но…” е дори нещо повече от просто инициатива, която иска да направи хората една идея по-добри и по-замислящи се за света около себе си. Тук виждаш повече от лица. Виждаш Човеци, като много други, сигурно и като теб, който четеш това, но под тях има един общ знаменател – всички са се сблъсквали с обиди, форми на дискриминация и най-вече неразбиране. А всяка болезнена дума или безумен коментар всъщност в началото са били просто неразбиране. Неразбиране на проблемите в дълбочина, неразбиране на пътя, по който се налага на някои хора да вървят, неразбиране на болките им, неразбиране на нуждите им, неразбиране на последствията от думите, които хвърчат в пространството и неразбиране най-вече защо трябва всъщност да се опиташ да разбираш.
За съжаление, понякога всички сме се озовавали от страната на неразбиращите и може би затова Мануела ни прави още едно напомняне.

В интервю за списание Light тя казва, “Създадох “Не ми се обиждай, но” не за собствения си балон от осъзнати и толерантни хора, нито за крайнодесните, които мразят всички наред, а именно за тези по средата, които понякога просто не се замислят колко могат да бъдат различни хората и че думите, с които се обръщат към тях, са важни“.
Идеята на Мануела има своя преломент момент и всичко се случва в деня, в който тя кандидатства за стаж в PR-компания, а докато я интервюират и тя споменава, че има ТЕЛК, чува въпроса “Как така си инвалид пък не си в количка?”.

От този момент до днес, когато кампанията вече върви, надхвърляйки очакванията дали и как ще достигне до хората, със сигурност вече много хора са разбрали как можеш да си инвалид и да не си в количка и как една реплика може да те шамароса силно.
Мануела, хората, които виждаме на страницата й, както и много други, все още страхуващи се да говорят за своята “различност”, са се научили да поемат тези шамари с високо вдигната глава и здраво сърце.

Попитахме я как се върви по този път, какви последствия носят необмислените думи и каква роля изиграват институциите. Ето какво ни разказа тя:

Кои са най-честите предразсъдъци, в чийто капан попадаме, понякога дори без да се усетим?

Аз обичам да казвам, че на хората винаги ни е най-лесно да кажем, че на някой друг му е лесно. Винаги чуждата борба ни изглежда по-малка, по-незначителна, по-далечна. Това ни “помага” да осъждаме лесно чуждите проблеми. Също така, когато самите ние ограничаваме себе си от това да изглеждаме или да се държим различно от масата и когато видим някой, който не само че няма проблем да се държи различно, но и го прави така, че да видят всички, ние много често си казваме “Аз толкова много се старая да съм добър човек и да не се вкарвам в конфликти, а тоя виж го, сам си го проси”. Истината е, че никой не иска да бъде мразен и обиждан, но за някои хора това е цена, която са окей да платят просто за да бъдат себе си.

От малка си съпричастна с болката на другите и помагаш на хора в нужда, деца без родители, членуваш в различни организации, а и сама си се борила с трудностите в преодоляването на ежедневни обиди и неразбиране. Разкажи ни за последствията, които идват с това? Както виждаме, не всички си дават сметка какво причиняват и до какво могат да доведат на пръв поглед безобидни шеги.

Последствията могат да са много и различни. Когато системната дискриминация, обиди и насилие се вписват в нормален ден за някого, шансът после той да си мисли, че това заслужава е много голям. Аз започнах да събирам обиди по свой адрес още от малка, защото избрах да не се крия, а да говоря за това, което ми се е случило, да не слагам ръцете си в дълги ръкави и да не прикривам белезите в дебели дрехи. Тази смелост ми се възнагради с реплики от рода на “сакатела”, “невалидна”, “недоразвита”, “по-добре да те бяха абортирали”. За някой толкова млад и неопитен, тези реплики могат да бъдат решаващи. Такива реплики мога да доведат до депресия, самонараняване и какво ли не. Хората просто не се замислят. Независимо дали ще коментираш здравословното състояние на някой (както в случая с мен) или прическата му (примерно), обидите тежат, а когато системно обиждат най-автентичния ти Аз, тогава последиците могат да са пагубни.

Ти как успя да се съхраниш през годините?

Не се отказах да вярвам с себе си. Наложи ми се да заобичам себе си преди всички останали, наложи ми се да уча повече, да работя повече, да съм по-позитивна, да съм по-добре, да се доказвам като повече човек от човеците и това не беше здравословно поведение. Осъзнах го и сега съм в състояние, в което упреците и обидите не могат да ме докоснат, защото аз знам стойността си и обичам себе си.

Как са участвали в твоя живот институциите и организациите, които би трябвало да се занимават с това да оказват помощ и подкрепа?

Училищната институция се отнесе с мен, както масата хора се отнасяха, помислиха, че проблемът не е в другите, а в мен. Често бях изпращана при директори и педагози, защото бях “аутсайдер” и “различна”, учители наговориха грозни неща на родителите ми, докато аз се мъчих по мой си детски начин да се справям с тормоза в училище. След това другите държавни институции ме сложиха на опашка, при доктори, при комисии, при социално подпомагане и какво ли не. Подкрепата може да дойде само отвътре, от теб, от семейството и от приятелите.

С какви истории се сблъскваш сега, когато хората търсят в теб опора и подкрепа и ти разказват за своите проблеми?

Всякакви, запознах се с прекрасни и много интересни хора, родители на деца със заболявания ме търсят за съвет, хора, чиито права са нарушени, също. Според мен е лош признак на нашето общество, че хората в подобни ситуации търсят за помощ фейсбук група, вместо институция. Вярата ни е разклатена, точно където трябва да получим помощ за най-уязвимите членове на обществото.

Как ще продължи да се развива проектът?

Все още не знам, единственото, в което съм сигурна, е че трябва да се развие. Всеки ден се убеждавам в това. Надявам се просто да изберем най-правилния път и наистина да внесем нужната увереност в хората, които все още нямат смелост да бъдат открити пред себе си и обществото.

______________

Проектът е подкрепен от Български фонд за жените / Bulgarian Fund for Women/ и вече надхвърля 19К последователи в социалните мрежи, които избират дали да са съпричастни, или да са там, за да докажат колко нужна е тази страница. Колко нужно е това разбиране.

Под всеки пост все още присъстват обидни и дискриминиращи коментари, но Мануела отказва да ги трие, защото точно това е другото лице. И то също трябва да се види.

С нея всекидневно се свързват различни хора, с различни проблеми и нужди, хора, припознали се в написаното в някой пост, или изобщо в идеята. И тя се старае да бъде там за всеки един.

Едно хубаво напомняне колко е важно да се опитваме да влизаме понякога в чуждите обувки, да внимаваме как се отнасяме с близки, познати и дори непознати, и как най-хубавата помощ и подкрепа понякога са в разбирането и мълчанието, особено, когато не знаеш какво да кажеш.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!