Мартина Апостолова – истинска и вдъхновяваща

Поредното признание, което получава след серия от престижни награди е Европейска изгряваща звезда на “Берлинале 2020”. Дали се роди звезда в киното у нас или просто сега успяхме да я забележим – няма значение. Мартина Апостолова е от онези актьори, които категорично и дръзко се впускат в предизвикателствата на професията и възпитават таланта и критичността еднакво. И вече грее.

Прекрасна Мартина Апостолова, с която винаги ще ми е интересно да си говоря, в разговор за емоциите на сцената и в душата, за Ирина, доверието и съмнението.

Къде те посрещна новината, че си изгряваща звезда на “Берлинале 2020”?

На стълбите пред ДНК, преди представление. Истината е, че аз знам малко по-отдавна и до момента, в който стана съвсем официално, не го осъзнавах особено адекватно.

Ролята на Ирина ти донесе осем международни награди “Най-добра актриса”. Какво от Ирина остана в теб? Какво ти “даде” тя?

Временна увереност, че ме бива в тази професия и на този етап. Иринка ми остави доста от нейния кураж. Научи ме на още по-голямо уважение към майките.

От снимачаната площадка, по време на снимките на филма “ИРИНА”

Замислих се за майчинството на майка ми и изобщо на останалите раждали жени, които познавам. “Даде” ми няколко добри и истински приятели, също. Взе ми други…

От снимачаната площадка, по време на снимките на филма “ИРИНА”

За какво мечтаеш? Накъде гледаш вътре в себе си?

Гледам да не изпускам душата от очи. Много ми е важно да не спирам да чувствам с нея. Да не забравям простичкото. И гледам на запад. Мечтая споделеното щастие да не стихва. И между хората да има добрина. Голяма тема ми е това с добрината напоследък, може би, защото все по-често наблюдавам едно незачитане един към друг за човешки същества. Подминаваме се, обиждаме се, прецакваме се с такава лекота, сякаш това е по-лесно от една усмивка и прост жест.

Кадър от филма “ИРИНА”

А към теб кой е последният хубав жест, който някой направи?

Изненада за 30-я ми рожден ден – приятелите ми и сестра ми.

Коя роля те е изваждала от комфортната ти среда? И с какви предизвикателства си се сблъсквала, за да изградиш даден образ?

Ролята, която имах във филма “Брак” на Слава Дойчева, ме извади от комфортната ми среда. В театъра – тази на една глупава певица в пиано бар. Иначе предизвикателствата са безброй, мога да изброя поне по едно от всяка роля. В момента например срещам страшна трудност в това, да се науча да дишам и да ходя на ново. (Репетирам танцово представление, което съдържа техники, които не съм практикувала). Танците на високи токчета и изобщо динамичното движение на подобни обувки си ме преследват, абсолютен кошмар за бивша футболистка. И всеки път – да предизвикаш това, което повечето хора гледат да забравят, да се появи като емоция в теб.

“BG Криминале” От Иво Сиромахов
Постановка Борис Панкин

Коя емоция ти е била най-трудна на сцената за изиграване?

Трудно ми е да изказвам тежки текстове (много драматични) без да придавам излишна драма. Това Снежина Петрова го умее до съвършенство. Страданието идва от смисъла, който трябва да придадем, а не да се разревем на сцената. Да държиш сълзите.

Защо точно ролята ти в “Брак”? Не са ли мотивиращи и надграждащи актьора именно ролите, извън комфорта?

Абсолютно съм съгласна. “Брак” беше абсолютно предизвикателство, заради разрастващатата се хомофобия и омраза. И отговорността, която поемаш към група човешки същества. Отговорността, която носиш и когато свършат снимките.

Кадър от филма “Брак” на Слава Дойчева

Всеки добър актьор достига до особен момент, в който публиката вече има очаквания към него, но за теб лично кое е по-трудно – да надскочиш очакванията на хората или твоите лични към себе си?

Ужасно самокритична съм – нещо, за което Цветана Манева винаги ми се е карала и се е опитвала да ме научи да бъда по-мека към себе си. Ето защо своите очаквания никога няма да надскоча, имам усещането, че летвата се вдига с всяко следващо стъпало. Очакванията на хората и публиката гледам да не са моя работа, те са си техен “проблем” наистина. Виж, да оправдаеш гласувано доверие – това си е трудно. Ей там, винаги умирам от страх. Доверие на режисьор, доверие на партньор, доверие на учител. Аз имам много силна сетивност на енергийно ниво. И дори и някой да ми каже – “става, имаме го”, винаги усещам, когато нещо не им достига. И тогава настава голямата драма.

Ти от своя страна лесно ли се доверяваш?

Да, много съм наивна. Което в живота е лошо, но в работата ни – хич не.

Кой е твоят генератор на вътрешна сила?

Самата аз. Обичта. Съмнението – вечното съмнение. Не в хората, а в правотата, истинността и в това дали не може по-добре.

Детските усмивки. Иначе се презареждам сред тишината на природата, колкото и банално да звучи, явно наистина действа.

Мартина Апостолова със Специалната наградата на журито от Международния кино фестивал във Варшава и режисьорът Надежда Косева с приза на Екуменическото жури на фестивала

В какво никога не си се съмнявала?

В смъртта и в детската честност.

Имаш ли предпочитани роли и такива, които би отказала?

Не бих казала, че имам предпочитания, по-скоро имам мечтани роли. И мечтани партньори. Бих отказала продукция. Ролята можеш да си я “натамъниш” чисто актьорски, така че да ти достави удоволствие и да ти е интересно, но лошите идеи и лошия вкус – трудно.

Нашето кино сякаш тепърва започва да набира сили в последните години след известна “пауза”. Какво не ни достигаше – добри актьори, които да умеят да “натамънят ролите” или добри идеи, в които да искаш да скочиш?

Взискателност към работата, адекватна критика, истинска критика, адекватни и интересни сценарии, вяра. Добрите актьори винаги сме ги имали, обаче коректива и авторитета – не съвсем.

Български филми, които да не пропускаме?

“Смърт няма”, “Виктория”, “Маймуна”, “Ага” – от личния топ и “Бащата”, “В кръг” (обичам Ирини Жамбонас), “Котка в стената” – актуални. Мога много да изброявам.

Гледайте късометражни филми и между другото “ИРИНА” е още в кината!

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!