“В преследване на щастието”

Мисля си, че всеки от нас познава хора, които по всички общоприети и наложени правила, трябва да бъдат щастливи. Здрави са, близките им са до тях, имат щастливо семейство, работа, собствен дом и ходят на почивка веднъж годишно. Но… блясъкът в очите им отсъства. Не са щастливи. Често не смеят да го изрекат на глас, за да не ги обвинят, че са разглезени и неблагодарни. Защото неминуемо ще се появи някой “отровен” човек, който да им каже: “Ох, да ти имам проблемите”, “Какво ти липсва на теб, ти си имаш всичко”, “Ти, знаеш ли какви проблеми имат хората?”, “Как можеш да хленчиш за такива дреболии?” и т.н., т.н. Щото винаги се намират хора, които да ти кажат “истината в очите”. Но не можем да живеем, заради чуждото мнение, нали? Всеки има право да търси и да намери щастието си, такова, каквото той го разбира, без оценката на страничните съдии. Дали не си щастлив с работата си, или вкъщи, трябва да се бориш за мечтата си. И за сбъдването й. Както казва Марк Твен “След години ще съжаляваш повече за нещата, които не си направил, отколкото за нещата, които си направил.” 

Чудесен пример за човек, който се бори за собственото си щастие, е американската художничка Shannon “Shan” Fannin. “Много години си мечтаех да стана най-добрият художник на превозни средства в САЩ. Но трябваше да изминат много години, за да превърна мечтата си в реалност. За щастие, животът има невероятното свойство търпеливо да те изчака да узрееш и да си готов да сбъднеш целите си”, споделя днес Shan.

За разлика от повечето момичета, които си играят с кукли, тя от малка мечтае да рисува автомобили. Когато бях тийнеджърка, живеех в Сан Диего и взех класове за напреднали по изобразително изкуство. Нямах обаче много време за рисуването, защото работех 6 дни в седмицата, за да помагам финансово на семейството си. После спечелих стипендия да уча в колеж, но пак избрах да работя и да съм в помощ на родителите си. Трябваха ми 25 години, за да превърна мечтата си в реалност. През това време работих много, постигнах успехи в работата си, успях да стана маркетинг директор в голяма компания, изпратих сина си в колеж… Но в началото на моите 40, все повече усещах, че нещо ми липсва, за да бъда истински щастлива”, разказва Shan. “Тогава съпругът ми предложи да се върна към изкуството. Взех нови уроци по рисуване – изкарах курсове по акварел, живопис, дизайн. Моите учители ме научиха да създавам това, което ме прави щастлива. Скоро взех решение да се отдам изцяло на това, което истински обичам, превърнах една стая от дома си в студио и станах артист на пълен работен ден.
Днес, днес Shannon е истински щастлива. Сбъднала е мечтата си. И работи това, което й носи удоволствие. Надява се да успее да вдъхнови други хора да не се отказват да се борят за щастието си. Такова, каквото те го чувстват и разбират.

1

2

cover

6

8

11ч

Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Няма коментари към ““В преследване на щастието””

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*