Един Иван журналистика не прави

Иван Киселов. Станал по-известен като онова момче, което зададе онзи въпрос, който “жегна” премиера в Лондон. Човекът, заради чийто простичко питане, в момента се спират обществени поръчки. Поголовно. И когото повечето медии – без най-кафявите, в момента обожават. Метафората на Иван с огледалото се превърна в нарицателно през последните седмици. Всичко живо цитира, перифразира и анализира думите на Иван Киселов.

А Иван всъщност свърши работата на зовящите себе си “български журналисти и медии”. Национални, обществени, частни, държавни, електронни, печатни… На мнозинството от тях, не искам да генерализирам, все пак все още се намират “последни мохикани”. Иван обаче преподаде открит урок по журналистика на повечето. С един-единствен въпрос. Без излишен патос, без преструвки, без дълбочеене. Но зададен право в очите. Честно и открито. И очевидно право в целта. Това, с което едни хора си вадят хляба, го направи едно момче в българското посолство в Лондон. Изми очите на почти цялата “гилдия”. Изми и “срама от челото”. Медиите му обърнаха внимание със засъснение – едва след като видеото от срещата, сътояла се на 3 февруари,  между министър-председателя, външния и правосъдния министри и българската общност на Острова “изтече” в интернет. Междувпрочем мнозинството български медии удобно пропуснаха да прочетат и “Шпигел” и да ни информират за статията, озаглавена “Пеевски – айсбергът на корупцията”. Тогава мълчаха гузно. (Не всички, някои нарекоха Иван “платен” и “организиран”. Щото така са свикнали. Само това умеят.) Днес са смели. Цитират Иван, а “огледалото” е новото “КОЙ”.

А КОЙ в случая на българската журналистика е техният собствен позор. Ограниченият им кръгозор. Липсата на елементарно уважение към зрител/читател/слушател и към професията изобщо. Тоталното отсъствие на елементарна хигиена и себеуважение. “Преклонената главица”. Шубето. И натегаческите въпроси. Към всички силни на деня. Автоцензурата. Жалките, наведени, възвратно-постъпателно движения към всяка власт. “С въпроса си казах, че е крайно време да се спрем да се държим като глупаци”, заяви Иван снощи в предаването “120 минути” по бТВ. Е, след Лондон и въпроса му и аз се надявах, че ще спрем да се държим като хора, изпаднали в будна кома. Че журналистиката ни ще се върне обратно там, където и е мястото. И че отново ще започне да задава въпросиТЕ, последвала примера на “онова момче от Лондон”. Надявах се, че ще видят, че не е толкова страшно да се пита. Да осъзнаят, че няма неудобни въпроси, ако се придържаш към фактите и истината. Заживях с илюзията, че от “кумова срама” ще започнат да се държат като журналисти. А не като ПР-и и дори по-лошо – като евтини лакеи на властта. Приклекнали. След краткия пристъп на нездрав ентусиазъм и налучдничав оптимзиъм веднага се сблъскваш с истината. Челно. Трогателно съвместно интервю между новия просветен министър Меглена Кунева и 27-годишна преподавателка по български език и литература Таня Петрова, поместено в съботния брой на 24 часа. Кунева e в ролята на интервюиращ, душеприказчик, разказвач, приятел, майка и министър. Толкова обиден и подценяващ мозъка на читателя опит за ПР, че чак се чудиш: “Ма, вЕрно ли толкова тъпи изглеждаме?!” И реформата почва да ти изглежда като все по-отдалечаващ се самотен остров. После си спомняш онзи “портрет” за Мая Манолова във вестник “Стандарт”, който ни запознава с неподозирани факти от живота на омбудсмана – oбича постни манджи с грах и прясно зеле, събира пари за ин витро на непознати семейства с репродуктивни проблеми, сади мушкато, играе хора и е “прокарала” дантелата в парламента. После попадаш на “очерк” за Цветан Цветанов пак в 24 часа. Авторът на текста Кристина Кръстева е написала истинско похвално слово за председателя на вътрешната комисия в Народното събрание. Нарича го с фамилиарното “Цецо”, разказва ни, че той е “безупречен във всичко”, “никога не се уморява”, че е истински “умиротворител” и преговаря с всеки като истински дипломат. След това си спомняш разказ за обедната почивка на Петър Москов (разказан ни от КлубZ), който толкова много работи “ползу роду”, че излиза по сако в студа, яде гевреци на крак и пуши цигари. Изключително нездравословен начин на живот “в името на народа”. За Барековите “навеждания” през годините дори не искам да си спомням. За “организираните атаки” срещу всеки неудобен от едни други медии – също. Нови жанрове бяха измислени дори през годините с цел венцеславене на силните на деня. И в охулването, и във въздигането винаги се минава през чаршафите, зелето, пресния сок и гевреците. “Защото е по-близо до хората”.

И не, този път не са ни виновни политиците. Не се чудете и защо Иван свърши работата на медиите. Нито защо никой не отговаря на неудобни въпроси. Най-често няма кой да ги зададе. “Имената се сменят, сменят се партиите, но резултатите не се сменят…”, каза Иван вчера. Така е. Защото истината се назовава от малцина. А е “крайно време да спрем да се държим като глупаци”! Но един Иван журналистика не прави. Само онагледява по болезнен начин липсата й.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
424Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

1 Коментар

  1. Да – от “онагледяване” на известни неща полза никаква. Още 25 г. ли ще ги “разкриваме”, че са слуги на свине с другарско потекло? Освен това, БЕЗ издигане на достатъчно неудобна, а това значи ПЪЛНА и РАДИКАЛНА АЛТЕРНАТИВА /за да не могат да я издигнат като своя, грижливо обезкостена/, дори една такава – точна и “размазваща” критика послужи за какво – подсказва пореден ПР номер на циркаджията – помогна му да мами още по-добре. 😛 Изводът: Винаги с АЛТЕРНАТИВА! Има такава.

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!