От обикновен бабаит до герой. Пътят е и лесен, и славен…

Динко спасява България. Бори бежанците по границата. Както си може. С голи ръце. Замества отсъстващата държава. Иззема функциите й. Така правят истинските българи. Не е облечен в скъпи дрехи, като лошите политици. Не кара луксозна кола. Е, не говори много изискано, ама аман от натруфени речи на хора, които много красиво говорят, а нищо не правят. Динко е герой. Хъш. Патриот. Добре, че още има такива като него и у нас. Е, онзи ден спаси учители в катастрофирал автобус. Без страх. Без да помисли за себе си. Даваха го пак по телевизора момчето. Браво. По новините казаха, че другите гледали отстрани и не помагали. Било ги страх да не гръмне автобусът, докато спасяват хора. Ама Динко не се уплашил. И някакви хейтъри не го оценяват това момче, не си дават сметка какво прави той за България, ама така е, у нас все ще се намери някой да оплюе читавите. Ма не спазвал законите… Ма к’ви закони, бе?!? То държава отдавна няма, те за закони говорят. А законно ли е тези мигранти да ни превземат тука? И да се грижим за тях, сякаш са ни по-мили от пенсионерите, които нямат какво да ядат. Аман от либерали, европейски и сякви префинени хорица, които не подкрепят истинските мъже като Динко. Ако ви изскочи някой бежанец отнякъде, в някоя тъмна горичка, ще ви питаме тогава дали сте толкова толерантни. Ох, как само ще се молите Динко да е там и да ви спасява. Бъъързичко ще забравите за закони и либералност.

Ето тази представа за Динко и себеподобните му се настани трайно в общественото пространство. С любезното съдействие на медиите. От деня, в който показаха за първи път “геройствата” на този як българин от народа, та до днес, когато ни информираха как влиза с голи ръце в катастрофирал автобус, за да спасява учители, не спират да ни втълпяват, волно или неволно, че без такива като него сме загинали. “Ловецът на бежанци Динко – героят на катастрофиралия автобус” – такива заглавия вече се появиха в медии с претенции… Като няма институции, има Динко. Бавно и упорито медиите у нас наложиха новия Месия. Излязъл директно от народа, влял се успешно в редиците на мъжкарите, които се бият за същия този народ. Медиите, които отдавна са забравили отговорността, която носят. Пред обществото. И си играят със страховете му, наивитета, несбъднатите мечти за родината и обезверяването. Заради единия рейтинг. С вечното оправдание: “Това се гледа”. Няма да се учудя след няколко месеца, а защо не и в следващия телевизионен сезон, Динко да е герой в някое риалити – я Биг Брадър, я Фермата, я някое друго тв шоу. Представете си само – Динко в Биг Брадър. Не, във Вип Брадър е по-добре. В компанията на разглезена плеймейтка, позастаряла естрадна звезда, преглътнала егото си, заради хонорара, някой тв водещ, бивши спортисти и няколко от онези, известни единствено с участието си в риалити формати, люде. Вече чувам как Ники Кънчев казва: “Е, да, не е много възпитан, но се бори момчето, не е разглезен, не измрънка нито веднъж, че е гладен и жаден, не се лигави, има характер…” И гостите, поканени да коментират участниците, чинно се съгласяват и кимат с глава. А народът, онзи бедният, седи пред телевизора, кефи се как Динко е напсувал виповете, дето се мислят за голяма работа, и пуска, ли пуска sms-и. Вярно, сметката на телефона ще набъбне, ама к’во пък толкоз, то едничка радост ни остана, заслужава момчето да го подкрепим. На финала на това грандиозно риалити остават двама: Динко и позастаряващата естрадна прима. “България решава”, както обича да казва водещият. Оспорвана битка. Жълтите павета срещу истинския българин от село. Народът срещу нарочените за звезди. Има съспенс. Всички тръпнат от вълнение. Накрая става ясно, любимата звезда на България еее, нейното име ееее: Динкооооо!!! Следват традиционните, “високо интелектуални”, въпроси: Как се чувстваше вътре, сред такива звезди? Вярвал ли си някога, че можеш да победиш толкова популярна и обичана личност? Той, наежил мускули, скромно ще отбележи, че е успял, защото в къщата е бил себе си, без преструвки и пози. Ще благодари на народа си за подкрепата и ще посвети наградата на българите. Накрая, с прегракнало гърло, ще изкрещи: “Да живее Българияяяя, това е най-великата страна на света!!!”

Нататък е ясно – всички сутрешни, обедни, следобедни и вечерни блокове ще го поканят за интервюта. Първо, за да разкаже как се чувства и за да ни покажат някои от най-запомнящите му моменти в Къщата. После за да коментира оградата на границата, избора на президент на САЩ и новия изборен кодекс. След година, а може и по-малко, той ще обяви, че мисли да се включи в политиката. Щото е човек от народа и винаги е правил всичко в името на този народ. После ще седне на депутатската банка, съблякъл анцунга и пременен с костюм и ще кове закони. И бъдещето ни. Някъде по това време, медиите ще започнат да се чудят “как българите допускат такива хора да ги управляват”, ще ни напомнят старата максима, че “всеки народ си заслужава управниците”, ще пуснат разследване за новата къща на политика Динко, купена с пари с недоказан произход, и ще се разграничат от нас… А народът, омерзен и отчаян, ще си търси следващия Месия, показан първо по телевизора…

 

Народът прост,

животът – тежък, скучен. –

Живот без маска и без грим –

озъбено, свирепо куче.

(“Завод”, Никола Вапцаров)

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!