Реквием за българската журналистика

От 2012 година българските медии са разделени в два различни съюза. В Български медиен съюз членуват редица печатни и онлайн издания като “Телеграф”, “Монитор”, “Политика”, “Стандарт”, “Новинар”, “Уикенд”, “Шоу”, “Блиц”, “Земя” и др., притежание на Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски. В по-стария Съюз на издателите в България участват единствено издания като в.”Сега” и групата на “Икономедия”. Година след като медиите се разделиха, у нас се появи и втори етичен кодекс, който по смисъл не се различва от първия, но е много по-подробен. Излишно се питам кому е нужно това и етиката дели ли се?

Само малка извадка от етичния кодекс на Българския медиен съюз, по-известен като съюза на Пеевски:

1.1. Медиите следва да предоставят на обществото достоверна и проверена информация, без да изопачават или скриват факти и обстоятелства, без да манипулират общественото мнение, използвайки заблуждаваща или подвеждаща информация, като изискват от журналистите и редакторите спазването на тези правила.

Не е нужно да си журналист по образование или професия, за да знаеш, че истинският професионализъм се дължи и на това да можеш да останеш безпристрастен и обективен в работата си. Тук идва и въпросът възможно ли е медии, които са така силно свързвани с определна политическа фигура, да запазят неутралитет и да продължават да работят в името на обществото, а не на конкретна личност и чужди интереси? Може би това нямаше да бъде толкова голям проблем ако подлагахме на съмнение едно-две издания, а не 90% от медиите в България. Невъзможно е да си представим как в една монополна среда може да се създаде поле на независимост и липса на манипулция.

1.5. Медиите следва да спазват етиката на обществената изява и културния диалог, като се придържат към добрия тон и благоприличие в своята дейност.

Има ли смисъл да назоваваме имената на медиите у нас, които всекидневно нарушават тази точка от своя етичен кодекс? Ако добрият тон и благоприличие се крият в заглавия, съдържащи думи като “Е*бал”, “к*рва”, “изрод”, “Рада Дълбоката” и т.н., то аз наистина съм объркана. Има ли смисъл от етичен кодекс ако той не се спазва от никого? Културният диалог отдавна е нарушен и всекидневно това ни се доказва. За политици и бизнесмени се говори с все по-цветни епитети, а за хората от шоубизнеса да не говорим…

1.10. Медиите следва да проявяват специално внимание и отговорност при съобщаването и/или отразяването на инциденти, семейни трагедии, болести и други трагични произшествия, като уважават желанието на пострадалите от трагедията или попадналите в беда да не бъдат безпокоени при изразяването на тяхната мъка.

Да отразявате лични трагедии, описвайки как хора са били “разчленени, заклани, премазани, сготвени, рязани на парчета, изнасилвани” и т.н. не означава, че проявявате специално внимание. Да стоите с микрофон пред лицето на едно дете, което е станало свидетел на убийство и да го подтиквате да разкаже за преживяното е абсолютна липса на човечност. Да превръщате скръбта на хората в сензация не е проява на професионализъм. Емоциите на хората се търгуват на дребно и служат само за печелене на повече рейтинг. На #КОЙ?

5.3. Медиите не трябва да използват своето влияние за осъществяване на политически или икономически натиск, за постигане на лично облагодетелстване, както и не трябва да се поддават на политически и/или икономически натиск, който може да застраши свободата на преценката или обективността на информацията.

Моля?! Ама, наистина ли сте се подписали под подобно твърдение, уважаеми “журналисти”, представляващи онзи медиен съюз. Че Вие с друго не се занимавате! Който обиди КОЙ, си го “получава” до няколко часа. Хвърлихте толкова усилия, енергия и време да омаскарите опита за съдебна реформа, например. Не с факти и аргументи, а с атаки срещу личността на всеки, дръзнал да се бори за промяна. За да не сме голословни, ще се “облегнем” на няколко “светли примера” от Вашето творчество. “Радан, копеле, какво правиш в политиката? Ходи да си пиеш биричката! Вземи и Христо, другото копеле!”. “Труд”: Не реформа, а погром на съдебната система е целта”. “Срамота по Нова телевизия! Реститутката Берберян бръщолеви за съдебната реформа! Защо никой не я пита за златния имот, който плячкоса по времето на Костов?”
На обяд някой зададе въпрос, изрази мнение или акцентира върху порочна практика, задкулисие, неясноти около забогатяването на един “млад и успял” българин или протестира срещу някой от “нашите”, следобед вече е “ударен”. “Олигарси и протестъри в паника: как да спасят протежетата си Бъчварова и Ненчев! Вижте интригите на зетя на министърката Боско-Роско от “Капитал”. “Лекета от “Протестна мрежа” псуват Мая насред София. Що не стана Кака им Цона омбудсман?” Това не е ли политически натиск? Всъщност, прави сте, не е натиск, твърде е мека думата. То е отстрелване на неудобните. А за добилата гражданственост практика, по популярна като “такса медиен комфорт”, някой ще каже ли нещо?! Ще омаскарим обществена личност, голяма компания или някоя институция с цел рекет, ей, така, да ни дадат някой лев, за да “млъкнем” и да сме по-благоразполежени към тях. М? Познато ли Ви е?

Разпознахте ли ги?

Всички онези журналисти, които се подписват под етичния кодекс, после всекидневно плюят върху него. А това са обещания към нас.

Къде са добрият тон и благоприличие – “Тежка катастрофа за партията на Радан! Шеф на ДСБ се изпусна лошо: В момента сме в дебелото черво на Бойко Борисов и просто чакаме да паднем в тоалетната!” ?!

Обществото ни изглежда уморено. Изхабено и отчаяно. Причини – безброй. И си го показва всеки ден. Лицата на хората станаха злобни, езикът – също. Етика, принципи, морал, благоприличие и уважение вече са чужди думи. Но да се върна на медиите. Вярвам, че те притежават огромна сила и неограничена власт. Но оставам с усещането, че все по-малко ми помагат и все повече се съмнявам в тях. Съмнявам се, че се опитват да запазят правото ми да бъда обективно и безпристрастно информирана. Съмнявам се, че уважават правото на хората да имат личен живот.

Голяма част от журналистическата гилдия у нас се държи непрофесонално и безотговорно към гражданското общество, за което трябва да работи. Често дори обидно. И това се доказва всеки ден. Бездарието и липсата на хигиена на говорене стават все по-модерни черти на българската журналистика. Не е важно да се уважава житейската драма на хората, важното е да има шок и кръв. Не е важно да сме запознати в дълбочина с проблемите, важното е да знаем единствено, че ги има и те са навсякъде около нас. Не е важно да се дава трибуна за стойностен дебат, в който истината да изплува, а е важно да се създават скандални интервюта, да се предизвикват необмислени и емоционални изблици, които просто водят обществото към еднопосочна улица – вечно задънена. И всички дружно блъскаме глави. Не е важно да се говори за доброто, което се случва ежедневно, защото в него липсва сензация. Ако не се говори за политика, се говори за фалшивите дрехи, фалшивите връзки и раздели, фалшивите пари на фалшивите звезди, с които се създават и фалшиви илюзии за друг живот… И всичко се поднася на читателя с онзи “изящен” изказ, който тъй безжалостно се настанява в речника ни и “е*ал съм Ви” в едно заглавие вече не стряска никого.

Добре, скъпи журналисти… живея в страна управлявана от “кретени, чехльовци, копелета и мишки”, в която идолите на днешните млади поколения са мъже “без крака”, жени, които си “вирят моцарелите”! И Вие сте част от това, макар да съм сигурна съм, че всеки от Вас желае промяна. Но ако Вашата промяна е свързана с това да осигурите личния си и професионален комфорт с любезното съдействие на същите тези личности, които спъват доброто бъдеще на тази държава и едновременно с това мултиплицирате глупостта, бездарието и тъпотата, то тогава аз не искам Вашата промяна. Замислете се. Дали пък точно Вие не крепите онази плоскост, по която всички се пързаляме към дъното…

Помогнете ми да спра да се съмнявам, че сте част от общото клише “това в тази страна никога няма да се оправи”.

В статията са използвани цитати от: pik.bg, blitz.bg, trud.bg

 

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!