В главната роля: Мерил Стрийп

Във времето на пост-истината, когато думите все по-малко имат значение… В свят, пълен с хора, които успяват не с талант и можене, а с мултиплициране на омраза и заиграване със страховете и най-низките страсти на другите. В дни, в които да отстояваш позиции, в които вярваш, да имаш смелост да изричаш на глас истината и да ползваш авторитета и популярността си за облагородяване на средата, а не за опростачването й, са все по-редки явления… Има и такива личности. С такива послания. Мерил Стрийп! И речта й по време на церемонията “Златен глобус”, на която тя получи статуетка за цялостен принос.  Светът е по-поносим, а животът – по-приятен, когато знаеш, че Земята се населява и от хора като нея. Чудовищен талант със смело сърце и красив ум. Хора, които инвестират авторитета си, за да направят съществуването ни по-смислено. Рязка като шамар зад врата, човечна и близка като думи, изречени от приятел, смазващо респектираща и болезнено откровена… реч, която си струва да бъде прочетена и видяна. Послание, което накара едни от най-големите звезди и таланти на Холивуд да слушат притихнали. Думи, които за пореден път доказват, че големите личности говорят не за себе си, а за каузи… Дори когато ги награждават за цялостен принос. По егото ще ги познаете!

Много ви благодаря, благодаря ви. Моля ви седнете. Моля, седнете. Благодаря ви. Обичам ви всички. Ще трябва да ме извините. Изгубих гласа си от крясъци и плач през този уикенд. А и изгубих ума си малко по-рано тази година. Затова ще се наложи да чета.

Благодаря на чуждестранните журналисти в Холивуд. Ще допълня това, което каза Хю Лори по-рано. Както вие, така и всички ние в тази зала, днес принадлежим към най-охулваната група в американското общество. Холивуд, чужденците, пресата. Но кои сме ние? А и какво изобщо е Холивуд. Той е просто сборище от хора, дошли от други места.

Аз съм родена, израснала и образована в обществените училища на Ню Джърси. Виола Дейвис е родена в колиба на арендатор в Южна Каролина и е израснала в Сентрал фолс, Лонг Айлънд. Сара Полсън е отгледана от самотна майка в Бруклин. Сара Джесика Паркър е родена в семейство със седем или осем деца от Охайо. Ейми Адамс е родена в Италия. Натали Портман е родена в Йерусалим.

Къде са техните актове за раждане?

Прелестната Рут Нега е родена в Етиопия, а е отгледана в Ирландия, ако не се лъжа. Сега е тук, защото е номинирана за ролята си на провинциално момиче от Вирджиния. Райън Гослинг – като всички най-мили хора на света – е от Канада. А Дев Пател е роден в Кения, отраснал е в Лондон и сега е тук заради ролята си на индиец от Тасмания.

Холивуд е пълен с чужденци и хора, които „не са оттук“. Ако ги изриташ навън, няма да има нищо за гледане освен американски футбол и ММА – смесени бойни изкуства, които не са изкуство. Дадоха ми общо три секунди, за да кажа всичко това.

Единствената ни задача като актьори е да влезем в живота на хората, които са различни от нас, и да ви покажем какво се случва вътре в тях.

А тази година имаше много, много, много силни роли, които свършиха точно тази зашеметяваща, пламенна работа.

Тази година имаше едно изпълнение, което ме изуми. Направо заби ноктите си в сърцето ми. Не защото беше добро. В него нямаше нищо добро. За сметка на това беше ефективно и изпълни задачата си. Накара съответната публика да се посмее и да се озъби.

Това беше онзи момент, в който личността, претендираща за най-важната позиция в страната ни, се подигра на журналист с увреждания – човек, когото превъзхожда по привилегии, власт и способност да отвърне на удара. Когато видях това изпълнение, сякаш сърцето ми беше разбито. Все още не мога да спра да мисля за него, защото не беше филм. Беше истинският живот.

И когато този инстинкт да унижаваш се моделира от човек с публична трибуна, от човек с власт, той се инфилтрира в живота на всички, защото сякаш дава разрешение на останалите да се държат по същия начин.

Неуважението предполага неуважение. Насилието подбужда насилие. Когато силните използват позицията си, за да тормозят останалите, всички губим.

И това ме кара да се обърна към журналистите. Имаме нужда от принципна журналистика, която да държи сметка на властта, да я привиква на килимчето при всяка „изцепка“. Затова основателите на нашата страна са вписали пресата и свободата й в конституцията. Така че бих помолила всеизвестната със своето благосъстояние Асоциация на чуждестранните журналисти в Холивуд, а и цялата ни общност, да се включат към комитета за защита на журналистите. Защото ще имаме нужда от тези хора в бъдеще. А те имат нужда ние да защитим истината.

И още нещо. Преди години бях на една снимачна площадка и се оплаквах от нещо – например, трябваше да работим по време на вечеря или снимахме твърде дълго, няма значение. Тогава Томи Лий Джоунс ми каза: „Мерил, не мислиш ли, че да си актьор е огромна привилегия?“. Да, така е. И трябва да си напомняме каква привилегия и отговорност е да бъдеш съпричастен. Всички трябва да се гордеем с работата, която Холивуд почита тази вечер.

Както веднъж ми каза моята приятелка – покойната Принцеса Лея – вземи разбитото си сърце и го превърни в изкуство. Благодаря ви.”

 

 

Сподели с приятели!Share on Facebook2.2kTweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Един коментар to “В главната роля: Мерил Стрийп”

  1. codename_j_power@yahoo.com'

    януари 24, 2017

    Преслава Отговор

    Да си беше проверила фактите, преди да се съгласи с лъжите на тази жена. Макар и много талантлива актриса, тук се представи толкова зле като човек, лъжейки, че вече уважението ми към нея не съществува, като за човек, говоря, не като за талант. За справка, онова, което тя твърди, че е станало миналата година (т.е. 2016) всъщност е случка от 2015та. И не че нещо, ама имаше още едни Златни Глобуси преди тези, доколкото си спомням. Така че, проверявайте си фактите. Само защото някой известен човек е казал нещо, то не го прави истина. Може човекът да се окаже лъжец!

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*