София може да почака

Неделна разходка по “Графа”. Навеждам се, за да подам кроасан на дъщеря ми, която седи в количката си и небрежно се спъвам в паве.  (Да, да, знам, че съм заплес, който не си гледа в краката, проблемът си е мой, да не съм бляла). Успявам някак да се задържа на краката си, поглеждам да видя кой е препъникамъкът ми и забелязвам около 1 кв.м. незалепени/отлепени павета (сигурна съм, че надзорният съвет ще извърши проверка, ще състави протокол и фирмата изпълнител на ремонта на столичния “Граф Игнатиев” ще бъде наказана да направи нов ремонт, всичко е в гаранция, така че съм спокойна).

После си спомням предизборните уикенд дефилета на основните (според социологическите агенции) претенденти за нов градоначалник на София, които, пак според социолозите, са сигурните участници на балотаж в столицата.
Събота сутрин. Телевизията е БТВ, а още докато си пиеш първото кафе, разбираш, че Мая Манолова е чудесна майка, още по-невероятна баба и прекрасна готвачка. Все качества, без които София несъмнено би закъсала здраво. Мило, лично, топло и уютно гостуване на независимата кандидатка за кмет на София с дъщеря й и внучето. Компания, достойна за коледна фотосесия, семеен гоблен за стената или календар за спомен на родата. Семейна раздумка под формата на интервю, в което дъщерята и внучето споделят колко обичат майка си/баба си (о!небеса!колко сме изненадани).

Как този формат и жизнеутвърждаваща семейна идилия подпомагат избора на хората, избрали София за свой дом, за предстоящия местен вот – нямам идея. Вярно, обогатен си с информацията, че съпругът на госпожата е “Гугъл”, поне в нейните очи, разбираш, че е станала майка на 21 години и още аспекти от личния й живот.

Нито дума за въздуха в София, Топлофикация, качеството на ремонтите в София, презастрояване, детски градини, паметници на културата, ни-що. Ама това е лично интервю, що да се занимаваме с подобни дребнотемия, форматът е друг, важно е да разберем какви хора, родители, съпруги, приятелки са въпросните кандидатки.

В неделя е ред на Йорданка Фандъкова. Тя гостува със съпруга си, с когото се познават от 40 години. Много се обичат, разбираме, той е нейната ученическа любов. Рецепта за успешен брак нямат, но пък са единодушни, че е нужен късмет при избора на партньор. Животът им е динамичен. Имат дъщеря и двама внуци, а госпожа Фандъкова много се гордее с бившите си ученици. Които учат в чужбина, но се връщат тук, защото София се развива. Информирани сме също, че съпругът на Йорданка Фандъкова я осведомява за нередности в София, но много често му се случва да го прави със закъснение и работата по тези нередности вече да е започнала. Хубаво интервю, мило, любовно. Здраво семейство има кандидатът за четвърти мандат на столицата. Радваме се за нея. И за съпруга й, разбира се.

Ако стояхме пред избора “София си търси любяща майка, съпруга и баба”, щеше да ни е много трудно. “Love is in the air” в личния живот и на двете дами. Но, тъй като ни предстои да избираме градоначалник на София за следващите 4 години, а въздухът в столицата е пълен не с любов, а с фини прахови частици, се чудя: кому са нужни тези интервюта? Какво следва да ни кажат, покажат, как ще ни улеснят в избора ни? Или просто сме неволни участници в донорската програма “предизборни бюджети и медийни пакети”? Поне да им бяха спретнали кулинарен дуел коя от двете готви по-добре пълнени чушки. Все в нещо да се състезават, поспорят, демонстрират умения.

София може да почака.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!