“На съда всичко е ясно, да влезе убитият!”

Арест на действащ министър , безводие, оставка, скандали…  България тук и сега.

Този текст не е за Нено Димов. И за ареста му не е. И за безводието в Перник не става дума. Нито пък за правораздаване.

За човешката природа си мисля. За кариеризма. И за всички онези, които кротко, мълчаливо и безроботно наблюдават отстрани какво става с другарчето им. На поредното другарче. На колегата от другия стол. Какво се върти в главата на останалите министри от петък насам? “Пу-пу-пу”, добре, че не съм аз. “Горкият Нено, кога ли ще дойде моят ред?”. “Това на мен не може да ми се случи, той сам си е виновен”. “Ще си мълча и ще се спотайвам, чеее…” “Кой ли е следващият”. Тази тема ме вълнува. Кое надделява в такива моменти? Чукането на дърво, страхът, злорадството, кариеризмът, чувството за чест и достойнство? Съпричастност има ли? Колегиалност някаква? Или положението отдавна е “Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори”. Как се работи в такава среда? Крепиш си поста, крепиш си свободата или си крепиш идеите? Може ли да се работи спокойно, разумно, отговорно и без популизъм, ако никога не можеш да си сигурен, че брандиран бус този път няма да отведе теб? Ако във всеки един момент ти треперят мартинките дали следващият кроасан за закуска (много издания ни информираха в детайли какво е хапнал бившия вече министър на МОСВ Нено Димов в първата сутрин в ареста). Когато не знаеш кога онези медии, които днес те обичат, хвалят и ласкаят, утре няма да покажат снимки на дома ти, спалнята ти, чаршафите ти, нужника в двора на баба ти (или каквото там са имали в нечия папка за теб), без капка жал за човешкото ти достойнство, без памет колко са те венцеславили до вчера, без милост, без свян…

За човека, който ще каже “Да” и ще седне на столчето на другарчето ми е мисълта. И не, имената не са ми важни. Нено, Емил Димитров, Веселинов, Николов, Петров? “Какво тук значи някаква си личност”? Как се съгласяваш да си “следващият”. Щото ти не казваш “да” само на поста, на служебната кола, секретарката, блясъка, лустрото, наведените за известно време медии, властта, Съгласяваш се и с малките буквички, макар и да си се направил, че не ги виждаш, заслепен от кариеризма. Готов ли си един ден да преживееш буса, кроасана, нара, резила и погазено човешко достойнство?

За публиката си мисля също. Хроничната нужда от справедливост задоволена ли е с поредния арест? Или няколко капки чужда кръв на гладно през няколко месеца действат добре на жадния за наказани политици гласоподавател… Докато мнозина злорадстват, че някой от властта е арестуван, замисляме ли си дали почтен човек някога изобщо ще приеме да участва в тази все по-кална битка без правила. Или това няма значение. Важното е да има “кръв и зрелища”. Те, “всички са маскари”, това е ясно.

“На съда всичко е ясно, да влезе убитият!” Само не знам дали убитият отдавна не е правовата държава.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!