Министерство на истината

Като ученичка си купувах всеки брой на “Егоист”, заради него – Ивайло Нойзи Цветков. (И заради Ина Григорова). Изпитвах страхопочитание някакво към изказа, стила, личността му. Изчитах всичко и прилежно ги прибирах. Мисля, че и досега огромната купчина списания, прибрана в кашони, стои някъде в гаража на баща ми. После го изгубих от полезрението си. Допреди дестина години, когато го видях в едно телевизионно интервю. Сега чета редовно текстовете му в Офнюз, гледам интервюта с него (без коментарите му на футболни мачове). 

Знам, че напоследък е много тренди да се сипят подигравки на тема стила му, да се обяснява как е неразбираем, труден за четене, абе модерно е “да си себе си” и не без гордост да съобщиш на висок глас, че не можеш да разбереш половината от текста, който е написал, вместо тихо да седнеш на дивана, да отвориш речника и да се пообразоваш малко. 

Тези дни обаче попадна под атаката на представители на т.нар. “градска десница”. Не заради сложността на изказа си, а заради точността му. Обидени са му. Разочаровани се, че е казал в свой текст, че му е жал за избирателите на онази “бутикова” коалиция. Че от истината много боли е ясно, но при хората, присвоили си дясното, претендиращи, че са единствените носители на истинаТА, морала и правдата, очевидно става въпрос за диагноза.

След Хазарта (комуто се наложи да се оправдава, че е пял пред плакат на ГЕРБ), Борис Бонев (който пък е виновен, че им “открадна” гласове), сега е ред на Нойзи. Да се готвят следващите. Както са тръгнали, и русенските комари ще обявят за враг на народа.

Страх ме е от хора и партии, които претендират за демократични ценности, а приемат мнение, само ако съвпада с тяхното.
Страх ме е от хора и партии, които са толкова вгледани в пъпа и мерака си за власт, че всеки ден чертаят разделителни линии, докато говорят за обединение и широка подкрепа.
Страх ме е от хора и партии, които сочат с пръст и набеждават за враг на истината и помагач на мафията всеки, дръзнал да им каже, че отдавна са смешни, от скоро вече и жалки.
Страх ме е от хора и партии, които са на принципа: “не ме гледайте какво правя, слушайте ме какво говоря”
Страх ме е от хора и партии, които си мислят, че имат нотариален акт върху дясното и върху истината. И които търсят врагове, дори там, където ги няма, служейки си с клевети и грозни атаки.
Страх ме е от хора и партии, чието его стократно надхвърля възможностите им.
Страх ме е от хора и партии, които си мислят, че могат да решават/забраняват/определят кой до кого да седи на една маса, кой с кого да вечеря и кой с кого да говори…
Страх ме е от хора и партии, които говорят за “свобода на словото”, а публично атакуват хора, заради статиите им, позицията им, мнението им…

Пиша всичко това като десен избирател. Като уморено дете на демокрацията. Ако това е алтернативата на сегашното управление, Бойко Борисов ще векува, да знаете. Ако пък някога спечелят избори (което не виждам как ще стане с подобно поведение), жална им майка на всички инакомислещи. Вече имат дълъг черен списък за лов на вещици… Министерството на истината има много мераклии да го оглавят…

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!