Изкуството да вдъхновиш промяна: Мирослав Джингиби и aрт резиденция NoPoint

Запознах се с Мирослав на първата му самостоятелна изложба и бях впечатлен от таланта му да използва различни медии и техники, а и да ги смесва в едно, създавайки изключително комплексни и интересни изображения. Той се занимава с графика, калиграфия, фотография, видео и анимация – общо взето всичко що е визуално той го експлоатира и намира начин да изрази себе си. Живеейки във време, в което всеки се специализира в нещо много конкретно, това определено ми направи впечатление. Но това, което ме спечели, беше каузата, с която беше обвързана изложбата. Всяка продадена творба допринасяше за събирането на средства за изграждането на арт резиденция NoPoint в село близко до Габрово. Целта на арт резиденцията е да служи като място за артистичен обмен както на чуждестранни, така и на местни автори. А подобно място има потенциал да оживи околността и обществения дух като създава събития, изложби, уъркшопи и други събития. Та, затова си говорим с Миро в следващите редове.

Принципно се наблюдава обратната тенденция – младите да се местят от по-малките градове към София. А ти си се върнал да живееш в Габрово, където и правиш арт резиденцията NoPoint. Каква е мотивацията, която стои зад това решение?

Всъщност не живея в Габрово. Селото, в което живея, е на 7 км. от Габрово и е перфектната среда. Едновременно си близо до града и си напълно извън всичко свързано с него. Харесва ми отправната точка да е тихо място. Големият град ме занимава прекалено много. В София е хубавo, но предпочитам да живея тук и да пътувам когато трябва.

Казваш че от три години ти е мечта да направиш арт резиденцията. Каква е идеята и как се роди?

Когато бях на Еразъм в Германия пътувах до Лайпциг и използвах платформата CouchSurfing, за да си намеря къде да преспя. Попаднах на един доста шантав фотограф, който снимаше изцяло аналогово и имаше лаборатория. Тогава бях на същата вълна. Беше интересен обмен. След това исках да направя нещо подобно като CouchSurfing, но изцяло за артисти. Това беше суровата идея в началото. По-късно открих www.restartis.org и видях, че всъщност има огромен брой подобни места в цял свят. Преподавателят ми по графика ми разказа за неговите преси за печатане, които вече не му трябват, и това беше моментът, в който сериозно се запалих да действам. Идеята продължава да се развива. Никога не съм си  представял проекта като нещо статично и напълно завършено.

На много хора, особено по-младите, това би им се сторило като непосилна задача. Как си успял да се справиш досега и как се поддържаш толкова целеустремен и вдъхновен?

Може би съм късметлия, не знам. Иначе, най-просто казано, се опитвам да правя това, което харесвам.

Постоянно експериментирам и понякога рисувам дори и без да ми се рисува. Вдъхновението според мен не пада от небето, а има безброй начини, по които може да го предизвикаме. Не обичам еднообразието и това ме кара постоянно да търся…

За да набавиш остатъка от средствата си направил crowdfunding кампания в Indiegogo. Защо реши да използваш този метод, а не частен инвеститор или фондове?

По този начин информираш хората за идеята си още преди тя да е готова. Даваш им възможност и те да станат част от нея. Виждаш колко и кои хора ти помагат. Всичко това те ориентира доста занапред. Фондовете са малко като стрелба на сляпо. С групово финансиране е различно. Трябва да си искрен, а не толкова точен до стотинка. Въпреки, че няма да успеем да съберем желаната сума се чувствам сякаш съм, защото хората, които помогнаха по пътя, бяха много. Накратко – мисля, че процесът на създаване на такъв проект и неговият резултат са много по-интересни и полезни от кандидатстването за фондове.

NoPoint-Art residency with printing studio from No Point Atelier on Vimeo.

Как върви кампанията засега? По какви начини могат да помогнат хората, за да достигнеш до целта, която си си задал?

Засега сме на 30% и дори и най-малкото финансиране в Indiegogo ни приближава до целта. Споделяне на проекта и ангажираност също е от голяма полза за нас. 

А кои сте вие?

Аз и моята приятелка – Яна Николова.

Когато стане факт, кои са международните артисти, с които би искал да обмениш опит, вдъхновение и знание?

Надявам се все още да не ги знам, така ми се струва по-интересно…  Мисля, че ателието ще е най-привлекателно за визуални артисти, които могат да се възползват от графичната база.

Как едно такова пространство би помогнало на общността? Има ли силата да реши определни проблеми?

Естествено, че изкуството има силата да реши проблеми. Хубавото е, че с графична база е възможен тираж, което позволява то да достигне до по-широка публика. Според мен визуалното изкуство трябва да “нахлуе” в ежедневието на хората, да ги подразни дори. Това понякога е единственият начин те да го видят. Ще се организират и различни работилници от гостуващите артисти. Хората, освен да видят, ще могат и да изпробват дадена техника.

Кампанията за събиране на средства продължава в платформата IndieGoGo. Може да дарите, да закупите изкуство или просто да споделите, за да достигне до възможно най-много хора.

Крайният срок е 13 ноември, 2018.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
112Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!