“Право на книга”. И право на смисъл

Ще започна този текст с една лична история. Август. Прибираме се с едногодишната ми дъщеря от разходка. На улицата срещаме възрастна жена, с бастун, трудноподвижна. Дъщеря ми й се усмихва и започва да й маха. Жената отсреща се спря, погледна детето, погледна мен и тихо каза: “Тя на мен ли се радва?”. Отговорих й положително, а тя се просълзи и допълни: “Толкова хубаво ми стана! Благодаря ти, миличка! Голяма да пораснеш! Никой не се радва на възрастните хора у нас, чак не мога да повярвам, че това дете се усмихва на мен”.

Помаха ни и си тръгна. Стана ми мило, че дъщеря ми я зарадва, по своя детски, непринуден начин. Стана ми и тъжно. Тази жена се чувства невидима. Безполезна. Това причиняваме на хората, които не влизат в “таргет групите” “платежоспособни”, “потенциални клиенти”, “данъкоплатци” и т.н. Възрастта сякаш е порок, доказателство, че вече няма за какво да “те ползват”, да си полезен, а и традиционно у нас се приема, че едва свързваш двата края до 5-то число на следващия месец, когато ще си получиш пенсията. Заживяваш с усещането, че си невидим, прозрачен, че няма как едно дете да се зарадва точно на теб. А те понякога се нуждаят точно от това – от добра дума, усмихва или помахване за поздрав.

Затова ми се иска по-често да си припомняме, че възрастта е благословия, която не всички успяват да имат в живота си. Че можем много да научим от мъдростта и опита на възрастните хора. Че “пенсионер” не е присъда, а само повече свободно време. Да се занимаваш с нещата, които обичаш. Да отделяш време, сърце и внимание на другите. Да подаряваш смисъл, който да се връща при теб. През благодарността в очите на другите.

72-годишният италианец Антонио Ла Кава е пенсиониран учител. Но продължава да носи призванието да подарява знание, да учи, буди и просвещава. По красив, позитивен и успешен начин.

Господин Ла Кава е трансформирал личната си триколка в малка мобилна библиотека.

Прокетът му носи името “До края” и включва 14 малки населена места в родната му област Базиликата.  Най-голямото от тях, Крако (село и община в Южна Италия, провинция Матера, регион Базиликата), се състои от 700 жители. Той обикаля малките населени места и организира четения на децата. Всяка седмица той обявява пристигането си на някоя пиаца в малко населено място, където няма библиотека. Децата го чакат с нетърпение и радост и после заедно четат, обсъждат, коментират, анализират книги. Антонио Ла Кава носи в библиотеката си и т.нар. “бели книги”. Това са книги с празни страници, специално предназначени за децата, които обичат да пишат и да разказват истории.

Празник. И за него. И за децата. “Всеки заслужава право на книга”, казва Антонио. И на смисъл от споделеното щастие.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!