Модерните вещици

Морална паника е термин, който описва процеса на събуждане на обществена загриженост към дадена тема или социален проблем. Тази загриженост често е провокирана от медиите или от хора и групи, които целят да повлияят на общественото съзнание. Човешката цивилизация е била свидетел на множество морални паники, като една от най-мащабните и лесно разпознаваеми е ловът на вещици в Европа.

В средата на 15 век, Йоханес Гутенберг изобретява печатната преса и променя света. Хората получават безпрецедентна възможност за знание и просвещение. По-късно, през 1487 книгата “Чук за вещиците” е издадена в германския град Шпайер. Тя се превръща в една от най-популярните книги в последвалите десетилетия и някои изследователи й отдават дълбоко значение за разпространението на ловът на вещици.

Благодарение на особеностите на Ренесанса – бързо променящи се социални норми, разширяване на познатия свят, безпрецедентни научни открития и дълбоки религиозни конфликти – книгата намира добра почва сред хората, които търсят удобни виновници за рушащия се установен ред. “Чук за вещиците” играе важна роля в посочването на тези виновници – вещиците и демоните – и дава готови насоки за борбата срещу тях. Благодарение на печатната преса, която значително улеснява възможността за разпространение на писменото слово, “Чук за вещиците” се озовава в ръцете на огромен брой хора. Знанието за това как да се изобличава и наказва вещерството е споделено по цяла Европа.

Иронично, нали, печатната преса – изобретението, което позволява безпрецедентно просвещение – носи потисничество, страдания и смърт за стотици хиляди хора. Това не ви ли напомня за нещо?

Днес, в 21 век, ставаме свидетели на подобен процес. Модерните технологии и Интернет позволят постоянен достъп до необятен поток от информация – всеки е свободен да обогати знанията си във всяка една област от човешкото развитие. За съжаление, обаче, често ставаме свидетели на обратното – интернет се превръща в проводник на измислици и фалшиви новини, в източник на разделение. Социалните мрежи, създадени за да ни свързват над разстояния и граници, вместо да помогнат за преодоляването на страховете и предразсъдъците ни, често ги подсилват. За първи път в историята на човечеството имаме подобни възможности за свързаност, но разделението между нас е не по-малко.

Този феномен се вижда особено добре в България и други държави от Източна Европа и бившия съветския строй. Условията при нас донякъде напомнят на тези, подготвили почвата за лова на вещици – разчупващи се социални и морални норми, един много по-отворен свят, години на преход и промяна на обществения строй. Комбинацията на тези условия с невижданите досега технологични възможности води обществото ни до състояние на морална паника.

Паника, непрекъснато подхранвана от съмнителни групи и страници в социалните мрежи, от сайтове за фалшиви новини и от продажни медии. Инструментите за разпространение на познание и просвещение биват използвани тъкмо за обратната цел. Неопровержимите промени в обществото ни биват обрисувани с тъмни щрихи, изкарвани са извън пропорции и и идеята, че сме на една крачка от абсолютен социален и морален разпад ни се набива в главите ежедневно. Научени сме да търсим виновници навсякъде около нас и сме готови да хвърлим на кладата всеки по-различен. Поддаваме се на страховете и предразсъдъците си и водим свещени битки срещу конвенции, стратегии, норвежци, хомосексуалисти, Сорос и какво ли още не. Превърнали сме всичко в една голяма конспирация и даваме мило и драго, за да защитим моралните устои на обществото си. А нещата са много по-прости.

Всъщност ставаме част от широкия свят и в обществото ни навлизат общочовешки идеи и ценности, които са в разрез с родово-племенните ценности на обществото ни. Светът ни приобщава към себе си, докато ние всячески се борим срещу привидния морален разпад, който виждаме. Различни шарлатани и самозвани шамани всекидневно подхранват страховете ни и ни предлагат услугите си, за да ни успокоят. Действаме, без да мислим. Мразим, без да се питаме защо. Време е да спрем.

________________________

Веселин Жеков

Името ми е Веселин Жеков и аз понякога мисля. Създадох блог, veselinzhekov.com, с който да предизвикам себе си и да започна да споделям със света мислите и наблюденията си. Следващата стъпка в това предизвикателството е сътрудничеството ми като гост автор с Shash.bg. Пиша анализи, фейлетони, очерци, от време на време и разкази. Целя да обогатя обществения дебат по наболели теми или да обърна внимание на проблеми, които намирам за важни, но не смятам, че получават необходимото внимание. Старая се да бъда критичен, фактологичен и справедлив, като съм винаги отворен за градивна критика, ако читателите ми преценят, че не спазвам някои от тези правила. Водещите ми принципи са честността, прагматизмът и здравият разум.”

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!