Момчетата от INNERGLOW, които засияха силно на българската музикална сцена

Поредно прибиране в малкия град и приятна вечер с приятели навън ме срещна с барабаниста Матей Христосков и китариста Петър Желев още преди години. Свирят заедно с други музиканти в едно от любимите ни заведения. Избледнелите ми спомени пазят чувството на изненада и възхита от хубавата музика, която чухме и сякаш неочаквано стана зрелищен купон, а всички се питахме “Откъде се взеха? Кои са тези момчета? Свирят жестоко!”.

Няколко години по-късно, когато попаднах на песента So Long и разпознах лицата ме споходи онова приятно чувство на радост, когато там някъде, преди време си срещнал някой, който си знаел, че ще стигне далеч, а сега го виждаш точно по този път, устремен към успеха. Групата е нова. Нейният глас е Тодор Ковачев, а тримата вече познаваме като момчетата от Innerglow.

За последната им песен So Long, която съвсем ги изстреля на високо вече сме писали, сега обаче се срещаме с тях, за да разкажат как се намериха, как създават музиката си и как ги посреща публиката.

Кой кога разпозна таланта в себе си?

Тодор: Все още не съм сигурен, че съм го разпознал истински и всъщност предпочитам да мисля не толкова за таланта, колкото за вдъхновението и мотивацията за правене на музика. Иначе от съвсем малък съм се опитвал да пея и да подражавам на любимите си певци. Не смятам, че ми се получаваше особено, но любовта към музиката надделя и не се отказах. След време съвсем изгубих желание да подражавам и разбрах, че най-ценното за мен е да се опитвам да правя собствени песни.

Петър: Не обичам думата талант. Тя е доста удобна, когато не можеш да си представиш количеството труд и хилядите часове упражнения, които един артист е вложил в майсторлъка си.

Как се появи Innerglow?

Тодор: Възникна като идея в главите на нас двамата с Иван Даскалов – басиста в оригиналната ни формация. Искахме да правим музика, каквато в онзи момент никой в България дори не се опитваше да прави. Но групата доби облик едва когато се появиха Матей и Петър, както и Георги Георгиев с неговия лейбъл Homeovoxmusic.

Матей: За мен дойде в идеалния момент, тъй като от известно време си мислех как искам да участвам в група, ориентирана към по-съвременна и електронна музика. Изведнъж Тодор изскочи от един храст в интернет с привлекателно предложение и така се пръкна Innerglow.

Петър: Innerglow се роди от нашите индивидуални амбиции и общата ни нужда да се занимаваме с по-актуална и интересна музика. Занимаваме се все по-усилено с ново творчество и експериментираме с множество нюанси на музикалната картина. Според мен, най-важното е, че обичаме песните, които правим. Това е нашият quality control.

Снимка: Петя Митрева

Вие сте от продуктивните изпълнители у нас, за няколко месеца излязоха две песни, заедно с видеа, очаква се трета, имате множество участия в страната, а и сте ангажирани извън музиката с различни занимания. А песните са все по-успешни. Как се запазва балансът между количество и качество?

Матей: За мен ние тепърва започваме. Все още изграждаме стила си и песните, които издадохме в последно време доста се различават от първите. Съвместната ни работа също се развива с времето и песните никнат с неочакван заряд. Радвам се, че хората ни възприемат с любопитство и явно харесват музиката ни.

Тодор: Ние постоянно раждаме нови идеи за песни. Просто развиваме на първо място тези от тях, които ни вдъхновяват най-много. Това гарантира, че имаме специално отношение към всяка нова песен, представена от нас на публиката.

Много от хората, които ви чуват за първи път не подозират, че сте българска група и после остават изненадани. Търсен ефект ли беше?

Тодор: От самото създаване на Innerglow за нас търсен ефект беше да гоним нивото на световните групи, на които се възхищаваме. Винаги сме смятали, че и в България може да се създава световна музика, зависи от качеството на самите композиции, а те могат да възникнат във всяка точка на света. Опитвали сме се да надскочим всякакви регионални представи за това как трябва да звучи съвременната музика и да не се съобразяваме с криворазбрани концепции “какво върви” на българския пазар и какво се очаква от една група у нас.

Затова толкова ни харесва, че хората не ни мислят за българска група – защото това означава, че като ни чуят, ни оценяват без предразсъдъци.

Петър: Да, това е търсен ефект и определено е хубав комплимент, но не виждам защо в 21-и век да е странно, че има български артисти, които могат да се сравнят с големите имена. Истината е, че напоследък имаме все повече интересни групи и изпълнители и има какво да се чуе и види.

Песните ви стават все по-слушани, “So Long” дълго време не слезе от първото място на класацията ТОП 20 на БНР, лицата ви стават все по-разпознаваеми. Очаквахте ли толкова бързо да докоснете хората, или се бяхте приготвили за по-труден и бавен процес?

Матей: Струва ми се, че скоростта, с която се развиваме, е напълно в реда на нещата. Работим усилено и целенасочено още отначало и за щастие около нас се сформира чудесен екип от хора, които повярваха в нас и много ни помагат в развитието. Участието ни в класациите също има ефект, тъй като така песните ни стигат до повече хора в радиа и телевизии.

Петър, ти сформираш първата си група, заедно с приятели на 16 години. Някога мислил ли си в различна от музикалната посока, или винаги си знаел, че това е твоят път?

Петър: Когато бях на 18 се записах да уча програмиране, но по време на лекциите винаги записвах музикални идеи и текстове. Тогава разбрах, че не съм се насочил правилно. След изпита по висша математика излязох от Техническия и повече не се върнах.

Иначе в началото беше голям шок за мен като китарист, залитащ към 60-те и 70-те, да се захвана с такъв проект като Innerglow, изпълнен с електроника. Това доста промени погледа ми върху китарата като инструмент и ролята й в музиката. Определено се запалих по атмосферни звуци и търсенето на нови такива!

Тодор, ти извън музиката имаш интересни и различни занимания. Как съчетаваш музиката и журналистиката и намираш ли между тях пресечна точка?

Тодор: На пръв поглед са много различни заниманията ми, но всъщност намирам допирни точки най-вече в отговорността към аудиторията. Имам предвид отговорността какви теми и послания разгръщаш в музиката си или в журналистическите си материали, независимо дали го правиш за малка или голяма аудитория.

А и в двете ми професии е особено важно да си запазил детското си любопитство към света и да не се задоволяваш с наученото и постигнатото до момента. Знаем, че един журналист е толкова добър, колкото е добър най-новият му материал, иска ми се да разсъждавам така и когато правим песните си с групата.

Снимка: Петя Митрева

Участваше и в тазгодишното издание на “Гласът на България”. Като изключим популярността, която може да добие един изпълнител от формати като този, какви са другите позитиви, заради които такива предавания са полезни за вас?

Тодор: На мен предаването ми даде много в емоционален план и ме запозна с очарователни личности. Имам предвид и другите участници, и екипа на предаването, и бенда, и журито. Определено не очаквах толкова хубаво отношение от всички. Благодарение на предаването Innerglow стигна до хора, които иначе трудно биха научили за нас. Все още има доста места в България, където група като нашата просто няма къде да се изяви – а всъщност има кой да я слуша.

Матей, мислиш ли, че българската сцена и най-вече публиката у нас, е готова вече за по-алтернативни, млади изпълнители, с различно мислене и визия?

Матей: Зависи колко алтернативни. Като цяло в България има публика за всичко, но не е много и зависи къде. Винаги е имало хора, които са мислели различно по един или друг начин и са харесвали разнообразни и алтернативни стилове в музиката, но те обикновено са малцинство и невинаги можеш да стигнеш до тях. Съответно винаги е имало и маса. Масата слуша всичко, но най-вече това, което й се дава наготово и се води за модерно, рекламира се най-много и е най-лесно за поглъщане. Определено появата на интернет и освобождаването на информацията много отвори мирогледа на младите хора, а и на някои от по-възрастните, и се търси нова и различна музика. Покрай концертите ни из страната съм забелязал, че хората са любопитни към музиката ни и възприемат добре дори песни, които никога не са чували, което е интересно – обикновено се ходи на концерт, за да чуеш неща, които вече познаваш и харесваш и искаш да ги изживееш на живо. Но хората са любопитни, а и някак си вече си е нормално да си алтернативен, така че да, цялостно публиката е по-отворена към нови и различни изпълнения и изпълнители.

Заедно ли създавате музиката си?

Петър: Напоследък се разбираме все по-добре и все повече правим песните си заедно като общ продукт. Често започва с проста идея на репетиция или някой бърза да покаже нов припев като се видим. Има една странна тръпка, когато слушаш Тошко да изпълнява своя идея преди да заприлича на песен и само в главата си чуваш въображаемия аранжимент на вече готовата песен.

Матей: Почти изцяло, макар че понякога идеите тръгват от един и после другите се включваме и ги развиваме и оформяме заедно, друг път идват спонтанно, качваме се на кораба и с вятъра потегляме, накъдето ни поведе усещането, което най-често се случва в студиото, по време на непринудена почивка…почиваме си, ушите си почиват…но на някой му се свири и… се започва следващото пътешествие…

Клиповете към песните ви са не по-малко интересни от музиката, което винаги е най-добрият и печеливш синхрон – разкажете малко повече за процеса, идеите и хората, които стоят зад реализирането на видеата?

Тодор: Много сме доволни, че се срещнахме с режисьора Николай Драганов и оператора Борил Петров. Двамата най-спокойно вършат работа като за десетина души и са изпълнени с идеи като за още толкова. Но най-вече при тях намерихме еднакъв стремеж с нашия: да се създават неща отвъд представите за български продукт и да не се подценява вкусът на слушателите и зрителите.

За клиповете на Chained In Love и So Long голям принос има и Мина Маркова, като в първото видео работата й беше зад кадър, а във второто изигра главната роля. Да снимаме с това трио е голямо приключение.

Пеете засега изцяло на английски, като в свое интервю казвате, че музиката е достатъчно универсален език, а това е просто начин да стигнете до повече хора. Мислили ли сте някога да се развивате обаче извън България?

Матей: Разбира се, България е началната ни точка, старт, трамплин, нашата база, но смятаме съвсем скоро да раздвижим совалката и да се глобализираме. Интернет помага, светът е голям, а английският език просто ни звучи добре за музиката, която правим и затова се придържаме към него. Това, че ще го разбират повече хора, отколкото българския, е само в плюс. Може някой в Зимбабве да се почувства вдъхновен от някоя наша песен, което би било страхотно. Защо да си крием песните само тук? Искаме да ги подарим и на света.

Очакваме третото ви парче, а следващо участие в София? И изобщо, къде да ви слушаме на живо в следващите месеци?

Тодор: Всъщност ние вече имаме четири сингъла, тъй като преди Chained In Love и So Long издадохме After You и Rising Sun, те си остават първите, които доста наши слушатели са чули от нас.

Напоследък свирим често и обикаляме страната, това много ни радва, навсякъде има хора, които вече са ни слушали и разпознават нашето звучене. Следващият ни концерт е във Варна на 26 октомври, в клуб Rubik. Бих казал, че с варненската публика вече изградихме силна връзка.

Предстоят ни изяви също във Велико Търново и в Пловдив, а скоро ще обявим нещо и за София ;)

Снимка: Петя Митрева

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!