На две минути по омраза

Популярна Facebook страница. За забавление. Хора споделят смешни снимки, видеа и статуси. 168 670 я харесват. Дотук добре. Изведнъж се появява следният колаж.

snimka

“Забавната” снимка само за 15 часа е събрала 456 лайка. Споделена от 241 човека. 697 мразят за кеф.

Разпознахте ли се? Имам лоши новини за Вас. Да мразиш другите не е патриотично. Не е и демократично. Не е и човешко. С омраза към циганите няма да тръгнем “към светли бъднини”. И между другото, всеки от нас познава и крадливи, миризливи и лъжливи българи. И тях ли да ги сварим на сапун? Законите не се пишат на етнически принцип. Те са за всички. Всеки, който ги нарушава, трябва да бъде наказан, да. Тоест нормалното, патриотично, гражданско поведение е да се борим /със законови средства, разбира се/ с престъпниците. Общественото мнение и гражданските организации могат да са двигатели в борбата за зачитане на човешките права. Ако сме нормални граждани, обаче. Които контролират дейността на институциите. Този контрол е гаранция за върховенството на закона заедно с върховенството на правата на човека. А да искаш някой да бъде сварен на сапун, без значение от етноса, пола, религията, сексуалната му ориентация, e нарушение на човешките права. А да се бориш за права, нарушавайки чужди права, е престъпление. Саморазправата също е нарушение на закона. Да сееш омраза, да призоваваш към агресия – също. В правовите държави хората изтърпяват наказание в специално създадени за това места, наречени затвори. Не в казана за сапун. Ако престъпниците не са в затвора, не са виновни те. Ние сме виновни. Всички. Дори не знаем как да си търсим правата и към кого да насочим гнева си. А в затвора трябва да е всеки българин, циганин, арменец, пакистанец, италианец, франзуцин, хомо, хетеро, метро, асексуален, който доказано е нарушил закона. Жена, мъж, християнин, мюсюлманин, евреин, будист… Така е в нормалните общества.

Другото е отвратително, антихуманно мразене. И всички трябва да реагираме срещу него. Защото е опасно и вредно за всички. Думите на немския пастор Мартин Ниймьолер, който се озовава в лагера Дахау, поради отказа му да се съгласи с престъпленията на нацизма, са може би най-добрата илюстрация за това. След края на Втората световна война, през 1946 година той пише следното стихотворение:

Когато нацистите дойдоха за комунистите,
аз мълчах;
не бях комунист.

Когато затвориха социалдемократите,
аз мълчах;
не бях социалдемократ.

Когато дойдоха за профсъюзите,
аз мълчах;
не членувах в профсъюз.

Когато дойдоха за евреите,
аз мълчах;
не бях евреин.

Когато дойдоха за мен
– вече не бяха останали хора,
които да ме защитят.

Мартин Нимьолер

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

1 Коментар

  1. когато циганите дойдат ОЩЕ ВЕДНЪЖ посред бял ден в къщата на баба ми да рушат и да размахват ножове пред женицата / няма и 50 кила /= ще ги пратя при авторката на този материал – да си ги обича = АЗ СЪМ ГИ НАМРАЗИЛ

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!