Разрушени очаквания

Вчера в сайта Оffnews.bg се появи заглавие, което отразяваше сигнал на мъж, публикувал във Фейсбук снимка на паднала мазилка в Националната галерия ”Квадрат 500”. В сайта на галерията беше публикувано съобщение, което гласи: ”Поради възникнал технически проблем в една от инсталациите в сградата на Националната галерия на ул. ”19-ти февруари” № 1, част от мазилката от таваните в зали № 12 и 13 е паднала. На първо място, трябва да подчертаем, че няма пострадали и няма опасност за живота и здравето на посетителите на Националната галерия, тъй като залите бяха своевременно затворени за публика. Специалистите в музея са предприели действия за осигуряване безопасността и на произведенията на изкуството. Тъй като договорът за ремонт на сградата включва гаранционен срок, фирмата – изпълнител ще предприеме съответните действия по отстраняването на проблема в инсталацията и по възстановяването на падналата мазилка.”

2

”Квадрат 500” отвори врати на 28 май 2015 г. с претенции да бъде ”Българският Лувър”. Честно ли си помислихме, че може да се направи подобно сравнение? Осем месеца след тържественото откриване, единственото, което успяхме да си докажем е, че никога няма да ги стигнем… По нищо. Главен проектант на реконструкцията е арх. Янко Апостолов, а строителната компания, която е отговорна за изграждането на музейния комплекс, е ”Главболгарстрой” АД. За самия строеж са изразходени 27 млн. лв. от европейско финансиране и средства от бюджета на Министерство на културата. Само осем месеца след това във Фейсбук се появява снимка на рушащата се мазилка в две от новопостроените зали и те ще затворят за ремонт. Като част от обикновените граждани, които не разбират от проектиране, изграждане, усвояване на средства, но очакват да получат качествен културен продукт се питам – защо 27 милиона не стигнаха да имаме завършен музей (южното крило все още не е реновирано) с адекватно качество?

И ако аз си задавам този въпрос, къде са всичките участвали в реализирането на този проект, къде са компетентните органи? Ако изграждането на най-мащабния културен проект у нас се руши след по-малко от година, то тогава какво може да се очаква от останалите? Това, че фирмата-изпълнител ще поеме разходите по щетите, тъй като гаранционният срок все още не е изтекъл, не е успокоителна новина. А когато приключи този срок. Така, както е тръгнало, може да се наложи основен ремонт, защото в процеса на работа не е имало кой да следи за правилното изпълнение на строителните дейности, по какъв точно начин се извършва ремонтирането, достатъчно надеждно ли ще е за в бъдеще и колко далеч всъщност разбираме бъдещето. Хората няма да спрат да питат как се стига подобни безобразия, грешки и некачествено свършена работа. Както и кой ще поеме отговорността. А подобни ”изолирани” случаи ще подклаждат съмнения за възможността у нас да се реализират качествени проекти и да се върши отговорна работа. Дали е нехайство от страна на фирма-изпълнител, неглижиране от страна на строителния надзор и възложителя, дали е пренебрегване на проблеми заради некомпетентност, защото се гонят срокове или просто трябва да се ”спасят” конкретни суми или пък си е откровена корупция – фалстартът е налице. Разочарованите хора също. Ето по този начин се пилеят пари, време и доверие. В некомпетентност, безхаберие и лоши резултати. Със сигурност има още много други подобни примери. Просто ако никой не поема отговорност и нещо не се промени, единствената светлина, която ще виждаме е по блещукащите паметници, които всъщност просто ще напомнят как не трябваше да се прави!

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!