Нашата глупост броди в парламента

Леда Милева, Валери Петров, Йосиф Петров, Тодор Колев, Светлин Русев, Петър Слабаков, д-р Желю Желев, Анжел Вагенщайн, Георги Мишев. Знаете ли какво обединява тези имена? 7-то Велико Народно събрание. Тези хора, често наричани “цвета на нацията”, са народни представители в първия парламент на прехода.
За 25 години преход на депутатска банка вместо големия Валери Петров стои Ана Баракова. Целта на този текст не е да противопоставя един народен избраник на друг. “Депутатите са боклуците”, “за нищо не стават”, “всички са маскари” са само част от обичайните обвинения, които отправяме към хората, които сами изпращаме в Народното събрание.

А замисляме ли се понякога, че ние, всички ние – българските гласоподаватели, сме виновни за това, че процентът на качествените хора в парламентa е плашещо малък? Замисляте ли се всички вие, които не гласувате – защото наказвате някого, защото няма за кого да се гласува, защото “не ми пука”, защото “не се интересувам от политика”. Кандидатите за депутати на последните парламентарни избори бяха около 6000. 6000 български граждани, излезли от “трудолюбивия, умен, гостоприемен български народ”. Ако не можем да си изберем един (1!) от 6000 в кого е проблемът – в избираните или в избиращите?! И кого наказаха всъщност всички негласували? Този въпрос не получава отговор вече 25 години.

На парламентарните избори на 5 октомври 2014 година имахме възможност да гласуваме с преференция. С други думи – имахме право да пренаредим кандидатите за народни представители според личните си предпочитания. И да пренареждаме партийната листа, както си искаме. Какво направихме? Родихме феномен. По български. 9/9, 13/13, 15/15. А после шервахме клипчета с бисерите на Баракова и се чудехме как „тая е депутат“. 218 125 невалидни бюлетини, 54 543 от тях заради грешно попълнен партиен вот. За това кой ни е виновен. Еми, не са “лошите депутати”. Ние сме си. Пак не сме чули, разбрали, прочели. Пак не сме се информирали. Пак не можахме да се възползваме адекватно от правата си, защото не си знаем задълженията.

А кой е крив на медиите, че ходят из парламента и броят колко пари са изхарчили депутатите за кафе и тоалетна хартия, а после се дивят на ниската избирателна активност? Нали не ми казвате, че е нормално? Без тоалетна хартия ли да стоят депутатите? Продават ни евтин популизъм, а ние го гълтаме лакомо. И питаме за още. А резултатът – на нормалните, интелигентни, можещи хора не им се занимава с политика. Или бързо им писва и се оттеглят. И са малцинство. Все по-голямо малцинство. Да Ви припомняме ли думите на Радой Ралин, че “когато си отидат отвратените, остават отвратителните.” А после… после пак се чувстваме жертви и сочим с пръст Ана Баракова. До следващия път.

Разпознахте ли се?

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

1 Коментар

  1. Безспорно емблематични имена, но… някои от тях са спорни личности!
    Казват, че в парламентите на държави с традиции преобладавали юристите (до 80 %) – да “коват” политиката и правилните закони. И тук-там за цвят – по някой икономист, инженер, учител.
    У нас не е така, не е така… Каквото и “висшо” да имат, след клетвата “ВИМЕТО на народа” те се имат за политици. Затова и политиката ни е такава. Както излаяло едно куче: То кое ли ми е наред, та и опашката да ми е отпред!

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!