Науката срещу Нено Димов и скептиците

В проучването си за статията “Екологичната криза, която ни очаква”, попаднах на една видео лекция, в която сегашният министър на околната среда и водите, Нено Димов, излага възгледите си относно глобалното затопляне и защо, според него, то е измама и бизнес със страха. Тъй като това е много тревожно (и грешно) твърдение, в тази статия ще представя алтернативно виждане, което ще обори аргументите на министър Димов.

“Защо ме занимавате със стари новини?”

Преди някой да зададе този въпрос, нека отбележа, че г-н Нено Димов все още е министър на околната среда и водите, че борбата с климатичните промени става все по-наложителна и че ние сме длъжни да сме добре информирани по този въпрос. Лекцията на министър Димов демонстрира колко важна е информираността. Потърсих, но намерих само един ресурс, който да опровергава позицията на Нено Димов, но там се критикуват само отделни твърдения. Истината е, че има какво да се каже за всяко едно твърдение и е важно това да се направи по няколко причини.

Първо, министър Димов греши за едва ли не всичко, което казва. Второ, той изразява толкова голяма увереност и говори с такъв авторитет, че може да подлъже много хора, които няма да си направят труда да потърсят контрааргументи. Трето, той изразява виждания, характерни за голяма част от т.нар. “климатични скептици”, което предоставя страхотна възможност да се разбият някои от честите митове, които те използват. Четвърто, и последно, ако дезинформацията не се предизвиква и не се представят валидни контрааргументи, то тя се превръща в норма. Всеки от нас е длъжен да се бори с това. Това правя и аз с тази статия.

Министър Димов е изложил аргументите си. Отричането им с изрази от рода на “Всеки знае за… ”, “Да вземе да прочете за …” или “НАСА казват … “ не е достатъчно. Това не са конкретни контрааргументи. В тази статия ще оборя виждането на Нено Димов, точка по точка. Доводите, които ще представя, са базирани на работата на много по-способни и по-умни от мен хора и всеки читател ще има възможност да прочете ресурсите и сам да формира мнението си. Няма значение кой представя тези доводи – всеки може да го направи и това няма да промени стойността им.

Хайде да наричаме нещата с истинските им имена

Нека не губим повече време и да започваме. Министър Димов открива лекцията си така:

Една от основните заплахи, с които привържениците на устойчивото развитие ни плашат в момента е глобалното затопляне. Всъщност сега ще поговорим за глобалното затопляне, но преди това нека да кажа, че тези, които ни плашат, сами са избягали в документите си от глобално затопляне, защото ООН няма панел за глобално затопляне, а за промяна на климата. А климатът се променя непрекъснато. Каквото се случи, можем да го отчетем като промяна на климата. Това може би е първата индикация, че става дума по-скоро за манипулация, отколкото за сериозна загриженост.“

Нека отбележа, че г-н Димов е отчасти прав – ООН наистина има панел за промяна на климата, не за глобалното затопляне. Но това не означава, че този панел не се занимава и с глобалното затопляне. Например, панелът издава “Глобално затопляне от 1.5 градуса по Целзий” – “специален доклад”, в който, както читателят може и сам да се досети, се разглежда потенциалният ефект на глобално затопляне от 1.5 градуса по Целзий.

Аргументът е невалиден и по друга причина – глобалното затопляне и климатичните промени са две различни неща, но и двата термина се използват в научната литература. Терминът “глобално затопляне” се отнася до дълготрайното увеличение на средните световни температури, а терминът “климатични промени” се отнася до промените в глобалния климат. Виждаме, че двете неща са взаимосвързани, но не са едно и също. Глобалното затопляне предизвиква климатични промени и затова е важно да бъде изследвано.

Това, че климатът се променя не е лъжа, но е добре да не бъркаме термините време и климат, защото те означават различни неща. Времето представлява краткосрочните вариации в състоянието на атмосферата, които наистина се случват непрекъснато, докато климатът е времето на дадено място, но осреднено за продължителен период. Промените в него се случват в много по-продължителен период от време. Освен това, в случая, говорим за промени, които, както ще видим по-надолу, са в резултат на човешки действия и могат да имат катастрофални последици.

Така че, не, не става дума за никаква манипулация. Тези думи на министър Димов подсказват нещо, което ще разгърнем в края на статията – той третира глобалното затопляне като конспирация и се интересува много повече от това да се бори с хипотетичните последици от тази конспирация, отколкото да провежда научен дебат по въпроса. Но за това – по-късно.

Има ли затопляне и какво го причинява?

Министър Димов продължава:

Връщайки се към глобалното затопляне, добре е да си зададем 2 въпроса:

  • Действително ли настъпва подобно затопляне на планетата Земя?
  • И ако това е така, всъщност човешката дейност ли води до това глобално затопляне, или има други фактори, които вероятно го причиняват?”

Тези въпроси наистина са много важни, защото поставят рамките на целия дебат.

Г-н Димов продължава:

Цитирам първоначалното твърдение на Джеймс Хаузър, който е учен, американски учен, на който се позовава и Ал Гор, мисля, в своя филм, че ако тенденцията за глобално затопляне в света се запази каквато е в момента, след 50 години нивото на морското равнище ще се повиши с 6 метра.

Забележете, това той го прави в края на 20ти век, не към днешна дата – 2015 година. Прогноза, която след 50 години, би означавала от днешна гледна точка след 20 години. Но до момента не се е забелязало и един милиметър покачване на морското равнище. Значително по-консервативни са докладите на ООН, които предвиждат като таван 1 метър покачване на морското равнище. Това се потвърди, между другото, и при речта на Олан при откриването на последната среща за климатичните промени в Париж.”

Опитах се да намеря информация за този американски учен, Джеймс Хаузър, но това се оказа невъзможно. Единствените източници, които го споменаваха, бяха 2 версии на един текст (тук и тук), който в големи свои части се припокрива с лекцията на г-н Димов и по всяка индикация е писан от самия него. В едната версия посоченият източник за това твърдение е книгата на бившия чешки президент Вацлав Клаус, “Синя, а не зелена планета”. Тъй като не съм чел книгата, мога да предположа, че вътре се споменава нещо за този американски учен. Дали наистина е така и какво точно се споменава – не мога да твърдя. Аз не намерих нищо повече, читателят е поканен да потърси. Във всеки случай бих приемал думите на г-н Димов със съмнение.

Относно твърдението за филма на Ал Гор, там също не можах да намеря никаква връзка с този Джеймс Хаузър. Филмът наистина споменава повишаване на морското равнище с около 6 метра (20 фута), но в контекста на засилено топене на ледовете в Северния ледовит океан или Гренландия, а подобни крайни твърдения, са причината излъчването му в училища да бъде забранено. Такива тревожни твърдения съществуват, но далеч не са мнозинството и по-често могат да се намерят във филми, отколкото в научната литература.

Истината е, че понеже има прекалено много променливи, що се отнася до събитията, които се случват в природата, учените трудно могат да бъдат напълно сигурни, че нещо, което се случва сега, е причинено от климатичните промени, а не е естествена вариация. Причината да има толкова различни възгледи върху повишаването на нивото на морското равнище и последствията от глобалното затопляне, като цяло, е в това, че се опитваме да предскажем несигурно бъдеще, където променливите стават много повече.

За да симулират бъдещите промени в средното морско равнище, учените използват различни модели, които, в зависимост от параметрите си, предсказват различни резултати. Най-важният параметър е скоростта на покачване на температурите, която е директно обвързана с концентрацията на парникови газове. За да симулират различни сценарии, моделите вземат предвид различна концентрация. Откъде получаваме увереност в моделите? Пускаме ги да симулират миналото, с което вече сме запознати, и наблюдаваме как ще се справят. За парниковите газове и температурите – малко по-напред.

Дори и да оставим настрана всичко това, абсурдното твърдение, че “до момента не се е забелязало и един милиметър покачване на морското равнище” НЕ е вярно. През 2017, глобалното средно ниво на морското равнище достига най-високата си точка от 1993 насам – 77 милиметра повече. Освен това 2017 е шестата поредна година, в която морското равнище отбелязва повишение спрямо предишната. Подобни данни са били налични по време на тази лекция (2015). Фиг. 1, например, представя данни от 2009 година. Нещо повече – знаем, че скоростта, с която морското равнище се покачва, се увеличава. Тези факти правят твърдението на г-н Димов откровена лъжа.

Фиг. 1. Източник: Sceptical Science. Графиката илюстрира наблюдаваното повишение на морското равнище (нивото през 1990 е взето за 0). В червено са измерванията на измерители на морското равнище, в синьо са данните от сателитни наблюдения, в сиво – диапазона на очакванията на IPCC.

След това министър Димов продължава със следните думи:

Дали изобщо ще се повиши нивото на морското равнище, откъде би могло изобщо да се случи това? Естествено е да си помислим, че когато целият лед на Северния полюс се стопи, такъв огромен обем от сняг и лед, е нормално да се повиши морското равнище. Това е естествено, но не е вярно. Съществува природен закон, който Архимед е открил преди повече от 2000 години, гласящ, че тяло, потопено във вода, измества такъв обем от водата, какъвто е обемът на самото тяло. Ледът на Северния полюс вече е потопен в Световния океан и покачил нивото на Световния океан точно с този обем, който представлява самият лед там. Така че цялото му стопяване не би довело и до милиметър повишаване на морското равнище.”

Тук той отново греши – при това грешката му е доста елементарна. За да разберем защо, ще трябва да проведем малък урок по физика. Нека първо дефинираме Архимедовия закон по правилен начин:

На всяко тяло, потопено в течност (напълно или частично) действа вертикална сила с посока отдолу нагоре и големина, равна на теглото на обема на изместената от него течност. Тази сила се нарича сила на Архимед или Архимедова сила.

Виждаме, че това е малко по-различно от думите на министър Димов. Някой би казал – “двете означават едно и същото нещо”, но няма да е прав. Наблюдението, което можем да извлечем, е че тяло, потопено във вода, измества такъв обем от водата, какъвто е и обемът на потопената му част. Забележете – “на потопената му част”, не на целия обем на тялото.

Къде се намира голяма част от леда в Северния полюс? Над водата. Министър Димов пропуска тази част от обема им. Какво би станало, ако ледниците се стопят? Обемът на леда над водата ще се добави към обема на водата. Какво означава това? Повече вода – по-високо морско равнище.

Това е елементарна физика. Жалко, че министър Димов не разбира от нея… Какво? О! Наистина? Нено Димов е доктор по физика? Амииии… Вие си правете изводите.

Важно е да се отбележи, че министър Димов пропуска друг важен източник на повишение на морското равнище – топлинното разширение на водата. С увеличаването на температурата на водата, обемът на водата също расте и този процес е добре документиран.

Продължаваме напред със следващите думи на г-н Димов:

Някои опоненти ще кажат “Да де, но какво да отговорим с ледовете по континентите, например Гренландия. Неслучайно се спирам на Гренландия, защото самото име – Greenland, показва, че това е било зелена земя. Да не говорим, че археологически разкопки показват, че в недалечното минало, преди няколкостотин години, там е имало развито животновъдство. Животновъдство означава нещо, което е трябвало да се яде, да има паша. По същото това време, картографите, които са описвали континента Европа, не са дали по-малки територии за Великобритания, острова, или Холандия например, като изключим това, което е завоювано от дигите. Така че, когато Гренландия е била зелена земя, морското ниво не е било по-високо от това, което е в момента.”

Гренландия наистина означава “зелена земя”, но това не значи, че е нямало ледници. Името Гренландия е дадено от норвежките заселници около 800г., чиято традиция за именуване на нещата е да ги наричат така, както ги виждат. Има данни, че тогава температурата в южната част на Гренландия е била по-висока, имало е повече зелена трева и подходяща почва за развитие на селското стопанство. Това не означава, че огромните ледници ги е нямало, или че по-голямата част от острова не е била заета от тях. Всички селища в Гренландия са били създадени по крайбрежието, където условията са били най-подходящи. Вътрешността е била такава, каквато е и сега – ледник.

Относно археологичните разкопки, които г-н Димов споменава, не мога да кажа нищо, понеже не знам какво точно има предвид. Кои са тези разкопки и къде са правени? Във вътрешността на острова, или по крайбрежието? Тъй като селищата в Гренландия са създадени по крайбрежието, предполагам, че и разкопките са правени там. В интерес на истината, да, имало е животновъдство, но такова още има. Не виждам защо това е валиден аргумент, освен ако не се докаже, че става дума за животновъдство във вътрешните части на Гренландия, заети от ледници. Но подобно нещо, поне по мое знание, няма.

В тази логика на мисли – защо морското равнище би било по-високо тогава? Ледът си е бил там, в Гренландия, и няма причина да е повлиял на морското равнище. Отново виждаме как аргументите на г-н Димов са изключително повърхностни и не издържат на критичен анализ.

Следващите думи на Нено Димов са:

Плашенето по подобен начин всъщност е абсолютно неоснователно, но нека да видим какво показва статистиката за последните 150 години. Изчислявайки средната температура, действително може да се забележи, че средната температура се е повишила с между 0.6 и 0.7 градуса по Целзий. Но е добре да видим кога се е случило това. На практика в периода 1940 – 1980 година имаме силно понижаване на температурите, въпреки че е известно, че световната икономика след Втората световна война, след 45-та година, има бум. Т.е. eмисиите на въглероден двуокис, или диоксид, са се покачвали много, докато температурите са се понижавали. Е, някой ще каже “Да, ама след 80-та година, в следствие на тези емисии, температурите отново са започнали да се покачват.” Отново статистиката показва, че в Централна и Източна Европа, температурите в периода 2001 – 2006 година са били точно такива, каквито са били в периода 1920 – 1940 година. Т.е. по-скоро можем да говорим за някаква цикличност, отколкото за някакво стабилно покачване на температурите.”

Тук има доста неща за изясняване и, както можете да се сетите, доста грешки. Нека първо изясним, че става дума за повишаване на средната температура с 0.9 градуса по Целзий. След това трябва да отбележим, че министър Димов е прав – наистина има спад на температурите в периода 1940 – 1980 година (Фиг. 2.), но за това си има причина. Поради силно засилената индустриална активност след Втората световна война, освен въглеродни емисии, в атмосферата се отделят и огромно количество сулфатни аерозоли. Те, обаче, имат обратен ефект върху температурата – намаляват я, защото имат свойството да разпръскват слънчевата енергия и да я отразяват обратно в космоса. Това означава, че да, въглеродните емисии се увеличават и не виждаме увеличение на температурата, но не защото въглеродните емисии нямат този ефект, а защото му е противодействано от обратния ефект на аерозолите. Когато между 70-те и 80-те години на 20 век повечето държави въвеждат регулации за чистотата на въздуха, растежът на сулфатните аерозоли в атмосферата бива предотвратен. Въглеродните емисии, обаче, продължават да растат, което води до невероятното покачване на температурите след това.

Фиг. 2. Източник: НАСА. Промяната в глобалната температура сравнено със средните температури между 1951-1980. Данните са на НАСА. Отделните точки в сиво представят аномалията за всяка година. Копие към интерактивната графика.

Аргументът, че в Източна и Централна Европа температурите между 2001 и 2006 били същите като тези през 1920 до 1940 също е невалиден. Не съм сигурен коя статистика има предвид г-н Димов, но последните три десетилетия са най-горещите от 1850 насам. Дори и да приемем, че данните на министър Димов са верни, краткото регионално различие не променя дългогодишната тенденция в целия свят. Абсурдно е позоваването на подобни аргументи.

За тази точка можем да обобщим, че не става дума за “някаква цикличност”, а за стабилна тенденция, която е наблюдавана от учените в продължение на десетилетия и нито един от аргументите на Нено Димов не представя валидна критика срещу нея.

Министър Димов продължава:

Дават за пример също така и ледниците, включително и във филмче при откриването на конференцията в Париж, в което показват как те губят своята маса. Добре е също така да видим кога става тази загуба. На практика, действително се изчислява, че около 60% от ледната маса на европейските ледници е загубена, но 55 от тези 60% е загубена до 1980 година. И само 5 процента след това. Т.е. не може да има обвързване между емисиите на въглероден двуокис и загубата на маса на ледниците.”

Това твърдение също не е вярно. Не можах да намеря откъде е статистиката, на която министър Димов се позовава, но истината е, че европейските ледници продължават да губят масата си и скоростта на тази загуба всъщност се увеличава след 1980.

Министър Димов продължава:

Нека да погледнем и самите емисии, които толкова много ни се набиват в очи. Привържениците на тезата за глобалното затопляне казват, че те от 280 ppm-a са се покачили на 380 ppm-a, или почти двойно. Нека разгадаем какво означава PPM. Това е particle per million, т.е. частици на милион. Е, ако вземем 280 към 380 действително е много. Но, ако го вържем в проценти, ще видим, че става дума за покачване от 0.028 процента на 0.038 процента. Т.е. по-малко от 0.01 процент разлика. Може ли някой здравомислещ човек да повярва, че климатът е толкова лабилен, че при такава малка промяна ще настъпят глобални промени в него? Ако това беше вярно, самата еволюция би била поставена под съмнение, защото знаем, че кихането на вулкана в Исландия изхвърли замърсяване, равно на няколкогодишно замърсяване от индустрията на Европа. Ако тези малки промени в течение на годините водеха до сериозни климатични проблеми, нямаше да е възможна самата еволюция.”

Аргументите на г-н Димов тук отново са на ниско ниво. Фактът, че нещо е много малко, не означава, че то не може да има голям ефект. Очевидно природата е постигнала баланс с количеството въглероден диоксид в атмосферата. Драстичното му увеличаване от външен фактор, какъвто са индустриалните дейности на хората, е напълно нормално да доведе до аномалии – и учените са наясно с това от повече от 100 години насам.

Нещо повече – знаем, че увеличението на количеството на въглеродния диоксид в атмосферата е причинено от хората. Полезните изкопаеми, които горим, съдържат въглерод, който не е радиоактивен, за разлика от въглерода, който се намира по повърхността на земята. Това е така, понеже полезните изкопаеми са на милиони години и радиоактивния изотоп на въглерода е изчезнал от тях. Базирайки се на това, учените са уверени, че хората са причинители на повишението на въглеродните емисии в атмосферата.

Освен това, научният дебат дали наистина въглеродните емисии са причината за повишаването на температурите продължава години, преди научното общество да застане зад тази теория. Учените отхвърлят други възможни причини, като например промени в слънчевата активност, промени в орбитата на Земята и, да, влиянието на вулканичната активност.

Интересното за вулканичната активност е, че при изригването на голям вулкан, температурите падат, вместо да се повишават. Това се случва през 1783, когато вулканът Лаки в Исландия изригва в продължение на 8 месеца. Заради огромното количество прах и серни съединения, изхвърлени в атмосферата, в следващите няколко години, средната температура в Северното полукълбо е по-ниска с малко повече от градус. Виждаме подобен ефект и след изригването на вулкан през 1963, който понижава средната температура с половин градус. Всъщност учените са изследвали дали вулканичната активност е била по-ниска, защото това би могло да обясни повишаването на температурите. Оказва се, че големи вулканични изригвания продължават и до днес, както г-н Димов сам посочва с вулкана в Исландия.

Не съм сигурен на каква статистика се позовава министър Димов, когато казва, че замърсяването от вулкана в Исландия е равно на няколкогодишно замърсяване от индустрията на Европа. Важно е и да се определи какво се има предвид под замърсяване, защото, както видяхме, част от замърсяването от вулканични изригвания има силен охладителен ефект. Ако става дума за въглеродни емисии, то това също не е валиден аргумент, защото знаем, че емисиите от вулканични изригвания са повече от сто пъти по-малки от емисиите от индустриалната дейност на хората. В случая на вулкана Ейяфятлайокутъл, въглеродните му емисии са повече от тези на отделни държави за година, но подобно нещо не може са се твърди за емисиите на цялата европейска индустрия.

Виждаме, че климатът се влияе от неща като вулканичните изригвания, но ефектът от тях не е достатъчно продължителен и количеството емисии, които се изхвърлят, не са прекалено големи. Подобни процеси се случват от хиляди години и са напълно нормална част от природата на земята. Това, което не е нормално, е драстичното изкуствено увеличаване на въглеродните емисии в рамките на малко повече от 100 години, защото знаем, че в последните 800 000 години, нивата на въглероден диоксид в атмосферата са били между 170 – 300 ppm-a. Измерванията през 2015 година, когато е правена лекцията, показват около 400 ppm-a. Последни измервания, през 2019, показват около 410 ppm-a. Ще променя леко думите на г-н Димов: може ли някой здравомислещ човек да повярва, че при подобна аномалия няма да настъпят глобални промени?

Фиг. 3. Източник: The Royal Society. В червено е изобразена промяната на температурата в Антарктида през последните 800000 години. В синьо – промяната в концентрацията на въглероден диоксид през последните 800000 години.

Министър Димов завършва лекцията си така:

Разбира се, ще трябва да се отговори и на въпроса защо, всъщност, се води цялата тази кампания за климатичните промени. На практика, ако се изпълни максималната цел на Европейския съюз – 40% намаляване на емисиите, прилагайки го към сегашните 380 ппм-а, това би означавало ефект по-малък от 0.015%, т.е. почти нищожен. Икономисти изчисляват, че инвестицията за това само на територията на Европа, ще надхвърли 500 милиарда евро. Всъщност тук се крие и ключа – представете си какъв огромен бизнес ще премине през държавите. Огромно преразпределение ще премине през тези държави, какво разкошно централно планиране ще се направи с тези пари. Добре е само да спомена, че ефектът от подобен тип действие не изчисляват нито привържениците на теорията за глобалното затопляне, нито техните опоненти, защото знаят, че основният фактор за промяната на климата е слънчевата активност.

Ще завърша с един цитат на Виктор Франкъл, който казва, че “човекът е животно, но и нещо безкрайно повече от животно, с цяло едно измерение – измерението на свободата”. Представете си в какво ще се превърнем, ако ни се отнеме измерението на свободата.”

Преди малко обяснихме защо малките разлики могат да имат голямо значение. Аргументът на министър Димов тук е не по-малко детински, a и той явно не е разбрал какво се има предвид пред ограничението на емисиите. Става дума за ограничение на количеството нови въглеродни емисии, които се изхвърлят в атмосферата, не за намаляването на вече натрупаното количество въглеродни частици в нея. Ако можехме толкова лесно да се отървем от натрупаните емисии (40% от 380 са 192, а 380 – 192 = 188 ppm, което е по-ниско количество от преиндустриалното ниво), ефектът нямаше да е нищожен – напротив – щеше да бъде огромен. Това, обаче, което можем да постигнем, е намаляването на новите емисии, които ще произведем. Струва си да отбележим, че това става все по-важно, защото, както споменах по-нагоре, последните измервания на нивото на въглероден диоксид (от 2019) показват около 410 ppm-a, не 380. Данните за първи август могат да се видят на Фиг. 4.

Фиг. 4. Източник: SCRIPPS Institution of Oceanography. Концентрацията на въглероден диоксид на първи август тази година в обсерваторията Мауна Лоа.

Слънчевата активност може да обясни малка част от промяната на температурите през 20 век, но ефектът след 1980 е незначителен

Относно твърдението за слънчевата активност, по-нагоре вече споменахме, че учените са отхвърлили тази теория – . Дори има данни, че слънчевата активност след 1987 предизвиква обратен ефект – съвсем леко охлажда Земята.

Същността на дебата

С последните думи на г-н Димов стигаме до кулминацията на тази лекция, до същността на дебата. Виждаме, че в ядрото на въпроса никога не е била науката. Научните аргументи на министър Димов, ако могат да се нарекат такива, са просто фасада. В дъното на всичко е виждането за едно хипотетично бъдеще – виждане, базирано на теории за конспирацията.

Как ще изберем да се борим с глобалното затопляне и климатичните промени е съвсем различен въпрос от това дали те съществуват. А те съществуват и ние трябва да действаме, за да предотвратим катастрофалните последици от тях. Никой не отрича, че това ще ни коства много пари. Но бездействието ще ни струва много повече – и в парична, и в човешка стойност. Това не означава, че действията ще бъдат такива, каквито ги описва г-н Димов. Ако министър Димов се страхува от евентуалните действия – нека се бори за това те да бъдат честни, законни, демократични и не в ущърб на гражданската и лична свобода. Борбата му срещу доказани научни факти е погрешна и вредна.

Цитирането на анекдоти за свободата е лицемерно, когато цялата лекция на министър Димов е базирана на лъжливи и подвеждащи твърдения. Лицемерно е, защото с тази лекция той се превръща в част от торнадото от фалшиви новини и дезинформация, което ни поглъща. Лицемерно е, защото едната от най-важните предпоставки за свободата е добрата информираност. Лицемерно е, защото с тази си лекция, Нено Димов подронва информираността на всеки изгледал видеото. Срамно е, че този човек е начело на Министерството на околната среда и водите. Позорно е, че той се нарича доктор по физика. Тъжно е за всички нас, че позволяваме този цирк да продължава.

___________________

Веселин Жеков

Името ми е Веселин Жеков и аз понякога мисля. Създадох блог, veselinzhekov.com, с който да предизвикам себе си и да започна да споделям със света мислите и наблюденията си. Следващата стъпка в това предизвикателството е сътрудничеството ми като гост автор с Shash.bg. Пиша анализи, фейлетони, очерци, от време на време и разкази. Целя да обогатя обществения дебат по наболели теми или да обърна внимание на проблеми, които намирам за важни, но не смятам, че получават необходимото внимание. Старая се да бъда критичен, фактологичен и справедлив, като съм винаги отворен за градивна критика, ако читателите ми преценят, че не спазвам някои от тези правила. Водещите ми принципи са честността, прагматизмът и здравият разум.”

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!